Цените в ресторантите и кафенетата в България са нараснали почти двойно по-бързо от общата инфлация за последното десетилетие, показват данни на Института за пазарна икономика. Докато общото поскъпване от 2015 г. насам е около 43%, при заведенията ръстът достига близо 110%. Според икономисти това не може да бъде обяснено само със увеличението на разходите. Данните поставят под съмнение аргументите на бранша за необходимост от данъчни облекчения.
"Всеки път, когато се говори за данъчни облекчения, възниква въпросът как сектор, който е увеличил цените си над два пъти, продължава да настоява за различно третиране от това, което има цялата останала икономика", заяви Адриан Николов от ИПИ пред Нова телевизия.
По думите му няма друг сектор, който да отчита по-бърз ръст на цените. "Ако разгледаме индекса на потребителските цени, няма сектор, който да поскъпва повече от хотелите и ресторантите, като самите ресторанти дори изпреварват хотелите", подчерта той.
Икономистът посочи сериозни разминавания между разходите и крайните цени. Основният компонент - храните - е поскъпнал с около 85%, което е значително по-малко от ръста в заведенията. Разликата от около 30% остава трудно обяснима.
"Оттам насетне увеличението на разходите за труд и ток е още по-малко за същия период. Има разлика, която е отишла някъде - можем да спекулираме, че е в печалби, но това могат да кажат самите ресторанти", коментира Николов.
Според него липсва достатъчно прозрачност и системни данни, които да обяснят напълно процеса. Въпреки това усещането за прекомерно поскъпване е широко разпространено, особено в големите градове.
"В София цените в заведенията вече са сравними с Прага, Варшава и Букурещ, макар това да не е официална статистика", отбеляза той.
Николов постави въпроса и за исканията на сектора за данъчни облекчения. По думите му това означава или че бизнесът е стратегически важен и трябва да бъде привилегирован, или че има сериозни структурни проблеми.
В същото време икономистът предупреди, че несигурната външна среда затруднява прогнозите, но очакванията са инфлацията да остане, макар и на по-ниски нива спрямо пика от 2022-2023 г. "По-скоро говорим за дългосрочна инфлация около 4%", заключи той.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
