Едно малко миньорско градче може да спаси Европа от най-големия й пробем - липсата на редкоземни метали. На пръв поглед Улефос (Ulefoss), с население от около 2000 души, изглежда като поредното спокойно норвежко градче, скрито сред живописната природа на областта Телемарк. Но под това привидно обикновено място се крие ресурс, който може да промени индустриалното бъдеще на Европа – най-голямото находище на редкоземни елементи на континента.
Т.нар. комплекс "Фен" (Fen Complex) се намира само на стотина метра под земята и съдържа впечатляващите 9 милиона тона редкоземни метали – суровини, които са в основата на съвременните високотехнологични индустрии: електромобили, смартфони, ракети, възобновяема енергия, медицинска техника и отбранителни системи.
Какво са редкоземните елементи?
Редкоземните метали не са "редки", защото са малко, а защото се намират в разпръснати количества и са трудни за извличане. Най-важните от тях включват:
-
Неодим (Nd) и празеодим (Pr) – използвани в мощни магнити за електродвигатели и вятърни турбини
-
Диспрозий (Dy) и тербий (Tb) – добавят се към магнитите, за да запазят свойствата си при висока температура
-
Итрий (Y), европий (Eu) и гадолиний (Gd) – използвани в лазери, екрани и фосфори
-
Самарий (Sm) и лантан (La) – в акустични устройства, оптика и батерии
Тези елементи са стратегически суровини – ЕС ги определя като критични за бъдещето на европейската индустрия.
Европа е зависима от Китай. Засега.
В момента 90% от доставките на редкоземни метали за ЕС идват от Китай – страна, която държи и над 85% от световната преработвателна инфраструктура за тези елементи. През 2024 г. Китай наложи нови ограничения върху износа на редкоземни магнити, което постави Брюксел в още по-уязвима позиция.
Улефос обаче може да обърне играта. Макар Норвегия да не е член на ЕС, тя е близък икономически партньор, член на Европейското икономическо пространство и на Шенгенското пространство. Това прави находището край Улефос стратегическо за Европа.
Инвеститорски интерес и "невидима мина"
Минният проект се ръководи от компанията Rare Earths Norway (REN), която вече привлича сериозен инвеститорски интерес. Сред заинтересованите се споменават:
-
Lynas Rare Earths – австралийски лидер в добива и преработката на редкоземни метали
-
Norsk Hydro – норвежкият гигант в областта на устойчивата индустрия
-
European Raw Materials Alliance (ERMA) – инициатива на ЕС, която насърчава проекти за добив и преработка на критични суровини в Европа
-
Auto- и батерийни производители от Германия и Франция, включително концерни като Volkswagen и Renault, които търсят дългосрочни договори за доставки
Компанията REN планира да стартира добива през 2030 г., но още през 2026 г. може да започне пилотен добив. Особеното в подхода ѝ е визията за „невидима мина“ – подземна, напълно автоматизирана и с минимално въздействие върху повърхността. Целта е да не се налага разселване и да не се наруши ежедневието на местните жители.
Екологични тревоги и предизвикателства
Не всички в Улефос са ентусиазирани. Някои жители се притесняват за природата, особено защото някои от проучваните зони за отпадъчни депа са… езера. "Тези езера са почти свещени за мен", казва анонимен жител пред Deutsche Welle, "особено в епоха на климатична криза."
Освен това съществуват опасения от геоложка нестабилност – като тази в шведския град Кируна, който бе частично преместен заради срутвания, причинени от минна дейност.
REN планира да върне около 50% от отпадъчния материал обратно в изкопаните пространства, заедно със свързващи вещества, които да стабилизират почвата.
История и идентичност: минното дело не е чуждо на Улефос
Градчето има вековни традиции в минното дело – още през XVII век тук се добивало желязо. Последният рудник затваря врати през 1960-те, но духът на индустриалното развитие не е угаснал.
„Който е израснал тук, знае, че минното дело не е приключило“, казва Тор Еспен Симонсен, PR директор на REN.
Перспектива за Европа
Ако всичко върви по план, Улефос ще стане първият индустриален източник на редкоземни елементи в Европа – съществена крачка към стратегическа автономия. Макар че ще са нужни десетилетия, за да се покрият дори една трета от нуждите на континента, проектът изпраща важно послание: Европа може да намали зависимостта си и да поеме контрола върху собствените си ресурси.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
