Държавата вече има план за възстановяването на летището в Стара Загора и е намерила европейско финансиране за проекта. Идеята сега не е само местна кауза или спор за изоставена писта, а част от по-широка индустриална стратегия за региона, съобщава бТВ.
Вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев обяви, че се водят напреднали преговори с международни инвеститори от автомобилния сектор и военната промишленост. Успоредно с това в Стара Загора продължава настояването летището да бъде запазено и да се използва и за противопожарна авиация - тема, която отново стана актуална в началото на летния сезон.
Старото летище отново влезе в дневния ред
Летището на Стара Загора от години е една от болезнените теми за региона. Местни общественици настояват теренът да не бъде загубен окончателно и да се търси начин той отново да има авиационна функция. Сред идеите е там да се изгради първото противопожарно летище в България - проект, който според поддръжниците му би дал реален отговор на все по-тежките летни пожари.
Темата беше върната в дневния ред след думите на премиера Румен Радев на първото заседание на Министерския съвет. „Навлизаме в летния период и ще поискам за следващата седмица доклад от Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на земеделието и храните за готовността за противодействие на горските пожари“, каза Радев. Именно този акцент върху пожарната готовност даде нова сила на въпроса дали Стара Загора може да стане база за специализирана авиация.
Аргументът за противопожарното летище
От сдружение „Летище за Стара Загора“ настояват, че липсата на противопожарна авиация е сериозен пропуск за държавата. Според Борислав Лазаров щетите от пожарите през миналата година са били за 8 млн. евро, а стотици хиляди декари са изгорели, докато доброволци, пожарникари и военни са работили цяло лято на ръба на силите си.
„Липсата на противопожарна авиация в България е сериозен пропуск. Данните го показват това. Миналата година щетите от пожарите са за 8 млн. евро. Стотици хиляди декари изгоряха. Цяло лято доброволци, пожарникари, военни бяха на ръба на силите си“, казва Лазаров.
Той е направил самостоятелно проучване и е отправил запитване до канадска компания, която произвежда малки противопожарни самолети. В хода на разговорите станало ясно, че Румен Радев още като президент е влизал в комуникация със същата компания, а в тогавашната му администрация е била разработена концепция за борба с пожарите.
„В процеса на срещите, които проведохме, в крайна сметка ни отведоха и до администрацията на бившия президент Радев. Срещата беше с Димитър Стоянов и на нея се оказа, че той е разработил и концепция за борба с пожарите. В нея се споменават абсолютно същите самолети, до които и аз бях стигнал като заключение“, казва Лазаров.
Писта, която помни самолети, но днес е обрасла
Въпросът дали на това място отново може да кацне самолет звучи почти символично за Стара Загора. Някога там са се приземявали стотици пътници, но от 2009 г. насам летището е закрито за всякакви полети. Днес следите от това минало личат по рушащите се сгради, дивата растителност и дупките, превзели пистата.
Доскоро общината разглеждаше терена основно като възможност за индустриална зона. От около седмица обаче намеренията вече се пренареждат и в тях се запазва авиационна функция, макар и не непременно в мащаба, за който настояват поддръжниците на противопожарната идея.
„Идеята е едната част да остане летище за малки самолети и дронове, тъй като имаме запитване от различни компании в сферата на производството на различни типове дронове. За доставки, в земеделието и т.н. Целта е до ноември месец да имаме реална представа за това как ще изглежда, да имаме проект и да започваме работа по него“, казва заместник-кметът на Стара Загора Радостин Танев.
Готов план, изгубено време и спор за собствеността
За да се действа реално, е необходим план за регулация и застрояване. Такъв вече е изготвил доброволно и безплатно бившият главен архитект на Стара Загора Веселин Беров, който го е предоставил на местната и на държавната власт. Според него обаче е изгубено ценно време.
„Това предложение е готово от миналата година. И вчера на кмета му казах: „Проспахме, вие проспахте една година с това, че това нещо можеше да бъде процедирано досега, но общината не е собственик на имота“, казва арх. Беров.
Собственик на имота е Министерството на икономиката чрез Държавната консолидационна компания. Това поставя ключовата роля не в общината, а в държавата. Беров уточнява, че за самото летище съществуващата инфраструктура - ток и вода - е напълно достатъчна като база, но за индустриалната зона ще се изискват много повече инвестиции, а отделно трябва да се изчислят средствата за възстановяване на пистата.
„Вицепремиерът Пулев два пъти идва в Стара Загора за една среща, за разясняване на тези неща. За самото летище това, което съществува - ток, вода, е напълно достатъчно, но за индустриалната зона се изисква много повече. И отделно колко ще се изисква за изграждането на пистата, възстановяването му“, допълва Беров.
Държавата избира карго и индустрия
Позицията на държавата вече е по-ясна - летището да не се развива като самостоятелен актив, а като част от бъдещата индустриализация на региона. Това означава не малки самолети и не основно противопожарна функция, а възможност за големи карго самолети, които да обслужват бъдещи производства.
„Тук основната концепция е летище Стара Загора да не бъде разработвано като самостоятелен актив, а да бъде част от цялата тази индустриализация, да бъде алтернативна линия на доставките за производителите, които ще бъдат част от тази индустриална зона. Тоест да се използва това летище за доставка на суровини и резервни части и за износ на готовата продукция“, казва Александър Пулев, вицепремиер и министър на икономиката, инвестициите и индустрията.
Това е съществен завой в разговора за старозагорското летище. От местна кауза за спасяване на аеропорт и идея за противопожарна база проектът се превръща в част от икономическа карта, която може да привлече производство, логистика и износ. Парите за изграждането трябва да дойдат по Фонда за справедлив преход - инструмент, който е особено важен за региони като Стара Загора, изправени пред тежка трансформация заради промени в енергетиката.
Преговори с големи имена в автомобилната индустрия
Най-силният икономически акцент в проекта е свързан с преговорите с международни инвеститори. Пулев заявява, че разговорите са в напреднал етап и са насочени към автомобилния сектор и военната промишленост. По думите му става дума за разпознаваеми международни лидери, включително компании от държави извън ЕС.
„В напреднал етап сме в преговори с международни инвеститори, насочени към автомотив сегмента и към военната промишленост. Тук говорим с големи имена в индустрията, разпознаваеми международни лидери. Говорим с инвеститори предимно от трети страни извън ЕС, които искат да използват България като една форма за растеж и искат да използват България като основен център за износ на готовата продукция към Европа, към Западните Балкани“, посочва Пулев.
Ако тези намерения се реализират, възстановеното летище може да се превърне в логистична опора за ново производство, включително за автомобилни компоненти или дори за по-мащабна индустриална дейност. Точно тук е и големият залог - Стара Загора да не остане само регион, който губи стари работни места, а да стане зона за нова индустрия с европейско финансиране и външни инвеститори.
Противопожарната идея остава, но не води проекта
Според Пулев възможност за противопожарно летище има на много други места в страната, докато старозагорският терен трябва да бъде използван с индустриална цел. Това не изключва напълно бъдещи авиационни функции, но показва каква е основната посока на държавата - карго, доставки, производство и износ.
Така около летището се оформят две различни визии. Местната гражданска е свързана със сигурност, пожари, малка авиация и дронове. Държавната е насочена към индустриална зона, големи инвеститори и логистична инфраструктура. Решението ще покаже дали тези посоки могат да бъдат съвместени или едната окончателно ще измести другата.
Стара Загора получава шанс, който не бива да бъде проспан
Случаят с летището вече излиза извън темата за една изоставена писта. Той събира няколко големи въпроса - готовността на България за летни пожари, бъдещето на регионите в енергийния преход, способността на държавата да привлича големи инвеститори и умението на местната власт да не губи време, когато има шанс за развитие.
За Стара Загора това може да бъде проект, който едновременно връща към живот забравена инфраструктура и отваря път към нова икономика. Но този шанс ще има смисъл само ако плановете бързо минат от обещания към проекти, срокове, финансиране и реална работа на терен. Иначе летището рискува да остане там, където е от години - между големите идеи, тревата по пистата и усещането, че регионът пак чака някой друг да реши съдбата му.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
