Разположена в полите на Апенините, Република Сан Марино, която е призната за най-старата все още съществуваща държава, се оказа въвлечена във финансов скандал, който напомня за трилър от времето на Студената война. Това, което започна като обикновено банково придобиване, прерасна в обвинения в институционална кражба, замразени милиони, а сега и в сенчести маневри с недвижими имоти, свързани с Колумбия. Това става ясно от материал на журналиста Георги Готев в изданието EUalive.
Както беше разкрито в ексклузивния репортаж на EUalive миналия ноември, 15 милиона евро, депозирани от български инвеститор, потънаха като в черна дупка. Нови подробности от авторитетния италиански вестник Il Fatto Quotidiano предполагат по-дълбоки машинации: неясни сили, вероятно дирижирани отдалеч, може би умишлено спъват легитимно европейско изкупуване, за да прокарат собствените си спекулативни цели.
С дългоочакваното споразумение за асоцииране на Сан Марино с ЕС, което виси на косъм, тази сага подчертава опасностите от интегрирането на микродържавата с противоречиво банково минало във финансовата сфера на блока.
Банковият сектор на Сан Марино, някога стълб на икономиката му, отдавна е синоним на секретност и скандали. Обградена изцяло от територии на Италия, малката държава с площ от 61 квадратни километра исторически е привличала укриватели на данъци и съмнителен капитал, благодарение на хлабавите си регулации и репутацията си, че предлага дискретност. Световната финансова криза от 2008 г. разкри тези уязвимости, предизвиквайки каскада от фалити: от 12 банки в началото на 2010-те до само четири днес, които са обременени от необслужвани кредити и капиталов недостиг.
Последваха реформи, включително засилени мерки за борба с прането на пари, тъй като Сан Марино, заедно с Андора и Монако, се стреми към споразумение за асоцииране с ЕС. Този пакт, договорен от 2010 г. насам, обещава достъп до единния пазар, особено във финансовите услуги, в замяна на приемане на стандартите на ЕС за конкуренция, защита на потребителите и екологични правила.
И все пак, както предупредиха надзорните органи на ЕС в остро писмо от 2023 г., рисковете за финансовата цялост на блока остават сериозни. Кризата с Банка ди Сан Марино (BSM) е пример защо съществуват тези опасения.
EUalive за първи път разкри историята на 26 ноември 2025 г., описвайки подробно как българският конгломерат Starcom Holding, ръководен от предприемача Асен Христов, се е опитал да придобие 51% дял в BSM – 102-годишният водещ кредитор на Сан Марино, 91% от който е собственост на Ente Cassa di Faetano (ECF).
Сделката изглеждаше като по учебник. Пакет от 36,75 милиона евро, включително капиталова инжекция от 20 милиона евро за укрепване на резервите на BSM на фона на натиска за съответствие с изискванията на ЕС. До май 2025 г. Starcom беше превела 15 милиона евро – 13,75 милиона евро, депозирани в BSM, а останалата част в ECF, чрез дружество със специално предназначение San Marino Group SpA Christov, чиято EuroHold Bulgaria се гордее със 170 милиона евро печалба за 2024 г. и 1,6 милиарда евро управлявани активи. Офертата беше считана за мост към европейската стабилност за затруднената банка.
Сделката обаче се разпадна зрелищно. През октомври 2025 г. съдът в Сан Марино започна наказателно разследване за “корупция в частния сектор“, насочено към консултантските хонорари, платени по сделката. Централната банка на Сан Марино (BCSM) бързо отхвърли придобиването на 24 октомври, позовавайки се на регулаторни опасения. 15-те милиона евро на Starcom бяха замразени, което задейства клауза за възстановяване на сумата, която остана незабелязана. Христов, в ексклузивно интервю за EUalive, осъди това като “санкциониран от държавата грабеж, маскиран като регулация“. “Сан Марино ни продаде банка, взе парите ни, след което измисли наказателно дело, за да запази и двете“, каза той, обещавайки съдебни дела в Сан Марино, Италия, България и съдилищата на ЕС, включително в Европейския съд по правата на човека и международни арбитражни органи като ICSID.
Бившият ирландски министър по европейските въпроси и колумнист на EUalive Дик Рош засили тези опасения в нашата статия от 7 януари. Рош призова ЕС да спре споразумението за асоцииране, докато независимо разследване не разреши бъркотията.
Сюжетът се задълбочи с разкритието на Il Fatto Quotidiano от 19 януари, което потвърди откритията на EUalive, като същевременно посочи нови пластове в интригата. BSM, която вече се завърна на пазара с консултантската компания Prometeia, отчете спад на офертите далеч под офертата на Starcom, според източници, цитирани в публикацията.
Споменаването на колумбийскат връзка е обрат, който потвърждава съмненията за умишлен саботаж. Сред токсичните активи на BSM е проектът “бивш Символ“ – проект за луксозни хотели, резиденции и спа центрове, замразен в продължение на 15 години.
Според съобщенията почетният консул на Сан Марино в Богота Серафино Яконо предлага да завърши проекта, като инвестира минимално, като инвестира сериозно в самата BSM – схема, която прилича на самозакупуване.
Миналото на Яконо буди тревоги. Името му фигурира в “Досиетата от Панама” и има богата история в добивната индустрия на Колумбия, включително колапса на Pacific Rubiales Energy на фона на обвинения във финансови злоупотреби. Връзките му с бившия колумбийски президент Алваро Урибе, който бе осъден на 12 години за манипулиране на свидетели, добавят и политически противоречия към икономическите.
Опозиционни фигури в Сан Марино, като Матео Дзепа от партията “Рете“ и дори политикът на мнозинството Лука Лацари от Социалдемократическата партия, осъждат този ход. Лацари говори за “болна носталгия“ и “подземен лабиринт от играчи, процъфтяващи чрез хитрости, пране на пари и трафик“, заплашвайки да върнат републиката обратно в международната криза.
Това тълкуване, че неясни колумбийски интереси са инсценирали дерайлирането на Starcom, използвайки местни посредници, за да откраднат BSM за печалби от недвижими имоти, се припокрива с моделите в скандалите в Сан Марино. Исторически разследвания, от арестите през 2009 г. в Cassa di Risparmio (Спестовна банка )за пране на пари до отнемането на лиценза на Credito Sammarinese през 2011 г., разкриват система, в която са преплетени чужди интереси. Чрез саботирането на добросъвестен европейски инвеститор като Starcom, тези сили биха могли да се възползват от затрудненията на BSM, като използват банката като средство за спекулации с висока доходност, а същевременно маргинализират реформите.
Докато Сан Марино се бори с тази сага, залозите се простират отвъд неговите граници. Проблемите на BSM подчертават предизвикателствата пред прилагането на стандартите на ЕС в компактни общества, уязвими към подобни схеми. Съдебеният спор на Starcom може да разкрие и други злоупотреби, докато кандидатурата на Яконо, ако получи зелена светлина, може да затвърди възприятията за микродържавата като убежище за непрозрачни сделки. За ЕС интегрирането на такива субекти изисква бдителност: единни правила, строго прилагане и нулева толерантност към скандали. Докато Сан Марино не си почисти къщата, мечтите му за ЕС рискуват да си останат точно това – мечти, отложени от призраците на банковото му минало.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
