Скокът на енергийните суровини повлича цените на горивата, торовете и храните
„Парите не изчезват, те просто сменят притежателя си. Печалбата за едни е загуба за други“. Тази фундаментална икономическа фраза е често използвана за обяснение на редица явления – от финансови кризи до инвестиционни стратегии. Разбира се, и за военни конфликти като този, който започна в Близкия Изток. Още от първите дни на акцията на САЩ и Израел срещу Иран и ответните действия срещу Техеран стана ясно към кои „джобове“ се местят големите пари – петролни и оръжейни компании, злато, биткойни и т. н. Водещи за това движение са страхът и несигурността, а големите потърпевши са потребителите. Защото поскъпването на основните суровини бутат като домино всички останали цени – от храни до горива и промишлени изделия. Някои анализатори прогнозират, че инфлацията ще надмине тази от 2022 г., която преживяхме след началото на войната в Украйна
От 28 февруари досега, когато започна мащабната операция на САЩ и Израел, Иран е изстрелял стотици ракети и дронове. Те са насочени както към американски военни бази, така и към ключови енергийни и търговски обекти в Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Кувейт, Бахрейн и Катар – всичките съюзници на САЩ. Разширяването на обхвата на конфликта и въвличането на още и още страни вдига цената на бойните действия. Това изглежда е стратегията на Иран в момента, казват експерти, цитирани от „Радио Свободна Европа“.
Как кризата ще повлияе на пазарите – топ 10 на печелившите и губещите играчи.
1. Ще стигне ли петролът 100 долара за барел
Страните, замесени в конфликта с Иран, са в топ 10 за най-големи залежи на петрол, затова и първите коментари на анализаторите бяха за петролната индустрия.
Около една пета от световните доставки преминават през Ормузкия проток - тесен морски маршрут, свързващ Персийския залив с Индийския океан. Иран вече многократно заплаши със затварянето му - ход, който би нарушил световната търговия.
Още след първата размяна на удари цената на сорта Брент се изстреля с 10% нагоре и надхвърли 85 долара – най-високото ниво от 2024 г. насам, а американският West Texas Intermediate (WTI) стигна около 76 долара. Големите петролни компании отбелязаха бърз ръст, като акциите на ExxonMobil поскъпнаха с над 4% до нов исторически връх, а Chevron, Occidental Petroleum и ConocoPhillips отчетоха сходни увеличения. В Европа Shell и TotalEnergies също се повишиха в синхрон с глобалния скок на цените на енергията.
Някои анализатори очакват цените на петрола да надхвърлят 100 евро за барел. Особено ако продължат да бъдат атакувани обекти от енергийната инфраструктура в региона, както в понеделник Саудитска Арабия затвори най-голямата си рафинерия след нападение с дронове. Всяко устойчиво повишение с 10 долара на барел може да намали растежа на световната икономика с 10-20 базисни пункта в следващите 12 месеца.
Вероятен сценарий е цената на петрола да остане около 80 долара за барел ако други производители увеличат добива, пише „Ройтерс“. OPEC+ обяви, че ще повиши добива през април с 206 хил. барела на ден, малко над очакванията, в опит да успокои пазара
2. Бензин и дизел се катерят нагоре
Какво се случва с горивата? Цените у нас може да се изстрелят нагоре още през следващата седмица. Енергийни експерти предупреждават за възможно поскъпване на бензина и дизела с около 13-15 евроцента. Поскъпването вече започва да се усеща, но основният удар върху колонките тепърва предстои. Причината е, че бензиностанциите все още работят с налични запаси, които постепенно ще бъдат изчерпани. По думите на Димитър Хаджидимитров, заместник-председател на Асоциацията на българските търговци, производители и вносители на горива обикновено поддържат запаси за между 3 и 7 дни. „В момента цената на колонка е с около 4 евроцента по-висока, но доставната цена на горивата е скочила с около 13 евроцента за последните шест дни“, обясни той пред бТВ.
3. Газът – най-чувствителната суровина
Конфликтът в Близкия изток изстреля цените на втечнения природен газ за Европа с над 20%, а на борсите в Нидерландия и Великобритания цената скочи дори с 50%. Причината - целият износ на втечнен природен газ (LNG) oт Катар – най-важният производител, в момента е блокиран. Във вторник референтната цена на синьото гориво в Европа се повиши с 33% - най-високата стойност от януари 2023 г. Холандският TTF почти се удвои само за два дни и достигна най-високото си ниво от февруари 2023 г. Една пета от световната търговия с втечнен природен газ (LNG) се осъществява през Ормузкия проток.
Газът представлява 20 процента от енергията на Европа и е жизненоважен за отоплението, производството на електроенергия и енергийната промишленост. По-високите цени ще увеличат сметките за европейската промишленост и домакинства, които вече се борят с едни от най-високите разходи за енергия в света.
Спирането на катарското производство на газ става по-опасно заради изчерпаните газови резерви в Европа, които през март спаднаха до четиригодишно дъно от около 30 процента от максималния капацитет.
Повече от 80% от износа на Катар е за Източна и Южна Азия. Блокадата на Ормузкия проток означава, че важни вносители като Китай и Индия вече не могат да бъдат снабдявани с втечнен природен газ. Според наблюдатели, именно клиентите от Азия търсят сега трескаво алтернативи за доставки на газ.
В същото време Cheniere Energy – най-големият износител на втечнен природен газ в САЩ – както и Venture Global и австралийската Woodside Energy отчетоха силни дневни ръстове в началото на седмицата.
Газът пристига у нас по две линии, обясни енергийният министър Трайчо Трайков пред Нова тв. Едната е Азербайджан, като оттам доставките са гарантирани и цената не се влияе толкова от шокови поскъпвания. Другата линия е доставка на втечнен природен газ чрез терминалите в Александруполис. Там е бил разтоварен кораб с газ на цени от преди кризата. „Когато през следващите седмици „Булгаргаз подаде заявлението си за нова цена на газа към КЕВР, вероятно това ще е най-спокойната от всички”, е мнението на Трайков.
4. Застрахователите не искат да рискуват
Конфликтът оказва силно влияние и върху пазара на морски превози. Разходите за транспортиране на суров петрол от Близкия изток до Китай достигнаха рекордни нива в понеделник, като приходите по основния маршрут в сектора скочиха до 424 000 долара на ден, според данни на Baltic Exchange.
Макар и не официално, Ормузкият проток е практически затворен и това е безпрецедентна ситуация, коментира енергийният експерт Боян Рашев във Фейсбук. "Бегъл поглед върху картата на Vessel Finder показва, че Ормузкият проток е празен. През него обикновено минават десетки кораби едновременно в двете посоки. Сега те са струпани от двете му страни и чакат. Не помня някога да съм виждал такава ситуация. Напомням, че оттам минават около 25% от петрола, 25% от втечнения природен газ и почти 50% от азотните торове в света", коментира експертът, цитиран от actualno.com. Според Рашев очевидно Иран няма сили да затвори протока, но удари по 2-3 кораба са напълно достатъчни, за да спрат трафика. „Точно според очакванията, корабните компании и застрахователите не поемат никакви рискове", пише Рашев.
Без застраховка корабите не могат да плават, а покритието за военен риск беше за кратко оттеглено и сега се възстановява с рязко по-високи премии, като застраховката на корпуса и товара се повиши с 200% до 300%.
Администрацията на президента Доналд Тръмп заяви, че американският военноморски флот може да започне да ескортира танкери през Ормузкия проток, ако ситуацията го наложи. Освен това Вашингтон е наредил на U.S. International Development Finance Corporation да осигури застраховки срещу политически риск и финансови гаранции за морската търговия в региона. Анализатори на ING предупреждават, че подобни мерки няма да имат незабавен ефект, тъй като част от застрахователите вече прекратяват покритието за военен риск за кораби, преминаващи през протока.
5. Скок на торовете повлича храните
"Когато се говори за Ормузкия проток, вниманието почти винаги е насочено към петрола. Далеч по-малко обсъждан остава един вторичен, но не по-малко стратегически ефект – зависимостта на световната, и особено европейската, хранителна система от търговията с торове, която минава през същия маршрут", пише енергийният експерт Боян Рашев. По думите му около 1/3 от глобалния износ на торове е пряко свързан с Ормузкия проток.
"При азотните торове зависимостта е още по-голяма – между 40% и 50% от международната търговия с карбамид и значителна част от амоняка се изнасят от държавите в Персийския залив. Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства и Бахрейн практически нямат алтернативен морски излаз към световните пазари. Това превръща Ормуз не просто в енергиен казус, а в критичен възел на глобалното земеделие", категоричен е Рашев.
Експертът подчертава, че производството на азотни торове е по същество трансформация на природен газ в хранителен ресурс, като между 70% и 80% от себестойността на амоняка и уреята идва именно от газа. Следователно всяко прекъсване на трафика през Ормуз води до двойно въздействие – първо чрез скок на цените на газа, и второ - чрез физическо ограничаване на износа на готови торове.
Според Рашев Европейският съюз е особено чувствителен към този механизъм.
"След Парижкото споразумение за климата от 2015 г. и особено след енергийната криза от 2022 г. значителна част от европейските заводи за азотни торове вече работят с намален капацитет, директно внасят готов амоняк и/или са силно зависими от цените на вносния втечнен газ. При нов енергиен шок производството на торове в ЕС би било сред най-силно ударените браншове", пише Рашев. Той е на мнение, че историческият опит показва, че дори частични сътресения могат да утроят цените на торовете. "При сериозно ограничаване – за повече от 2 седмици – на корабоплаването през Ормуз цените на уреята и амоняка биха могли да скочат 2-3 пъти", пише енергийният експерт.
По думите му при продължително прекъсване на трафика през Ормуз европейските потребители биха могли да се изправят пред хранителна инфлация от 30% до 70% в рамките на 2 години – сценарий, който надхвърля мащаба на ценовия шок след войната в Украйна.
6. По-скъп ток за бизнеса, регулация спасява домакинствата
Поскъпването на втечнения газ ще доведе и до по-високи цени на електроенергията в Европа, включително и България, предупреди енергийният експерт от "Центъра за изследване на демокрацията" Мартин Владимиров в интервю за "Булевард България". „Може да очакваме от 1 април по-голямо увеличение на цената на природния газ и в България, и като цяло на континента. Оттам може да се вдигне и цената на електроенергията, която е свързана с цената на природния газ в Европа. Можем да очакваме верижна реакция, за която малко се говори", обобщи Мартин Владимиров.
Енергийният министър Трайчо Трайков припомни, че у нас има действащи механизми за регулиране на цените у нас, като за бита те се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране и може изкуствено да бъдат задържани на по-ниски нива. Бизнесът пазарува на свободния пазар, но получава компенсации над определена граница. Въпреки това поскъпването на електроенергията не е за подценяване.
7. Спад на акциите, биткойнът пое първия удар
Акциите на американските банки регистрираха най-голям спад от април насам, а технологичните продължават да се понижават заради несигурността.
Продължителна операция може да подкопае доверието на инвеститорите, да забави инвестициите и да увеличи несигурността в глобалните финансови пазари.
Въпреки това някои анализатори остават оптимисти, отбелязвайки, че световната икономика показа устойчивост през последната година въпреки многобройните геополитически шокове.
Но докато акциите започнаха да се възстановяват в Източна Европа, Саудитска Арабия и Южна Африка, войната в Иран опустоши азиатските развиващи се пазари. Индексът на фондовите борси, силно свързан с Азия, се понижи с 3,6% в сряда в Лондон до 8,5% и е напът да отбележи най-лошата си седмица от началото на кризата с Covid.
Ключова стратегия на инвеститорите, която се появява в различните отдели, е да се прави разлика между печеливши и губещи въз основа на експозицията към петрола.
Докато фондовите пазари бяха затворени през уикенда, криптото пое първия удар от началото на военния конфликт. В рамките на минути Bitcoin падна до около $63 000 и бяха отчетени над $500 млн. ликвидации. Други криптовалути също понесоха поражения. В сряда цените се възстановиха, отърсвайки се от проблемите и при другите класове активи, съобщава Bloomberg.
След това биткойнът поскъпна с близо 7% до 71 362 долара. Етерът прибави към цената си 5,8% до 2074 долара, поскъпване имаше и при другите криптовалути. Въпреки възстановяването в сряда пазарът остава под напрежение, като биткойнът все още е с около 40% под октомврийския си пик.
„Все още смятаме ситуацията за твърде крехка, за да кажем, че дъното е достигнато. „Биткойнът е уязвим поради повишената волатилност на фондовите индекси, което принуждава институционалните инвеститори да намалят своя ливъридж, обясняват експертите.
8. Поскъпват доларът и швейцарският франк
Когато геополитическият риск нараства, инвеститорите са склонни да се насочват към валути, считани за сигурни – като долара и швейцарския франк
Двете валути отбелязаха отчетливо поскъпване благодарение на статута си на „убежища“ на фона на военната ескалация в Близкия изток – първи знак за нервност сред инвеститорите в очакване на отварянето на пазара на петрол, предаде АФП.
Във вторник американската валута повиши стойността си с 0,37% спрямо еврото – до 1,1768 долара за едно евро и с 0,54% спрямо британската лира – до 1,3409 долара.
Швейцарският франк поскъпна с 0,57% спрямо еврото – до 0,9034 швейцарски франка за едно евро.
9. Златото се изстреля
Златото отбеляза ръст от близо 3% за ден, а комбинацията от военен риск, енергиен шок и падащи реални лихви създава класическа среда за ускорено поскъпване. На 2 март 2026 г. фючърсите за април се търгуваха за около 5 391 долара за тройунция, което е дневен ръст от 143 долара или 2.73%. На годишна база поскъпването вече доближава 85%, а серията от седем поредни печеливши месеца е най-дългата от началото на 70-те години.
При големи геополитически сътресения златото обикновено реагира на три етапа: първоначален шоков скок, краткосрочна консолидация и средносрочна тенденция, зависеща от инфлацията и реалните лихви. Ключовият фактор през 2026 г. за жълтия метал са реалните лихви. Когато доходността по 10-годишните облигации е под инфлацията, инвеститорите губят покупателна способност в облигации и търсят алтернатива.
Ако военната ескалация доведе до нов енергиен шок и инфлацията се ускори, докато централните банки се колебаят да затягат допълнително политиката, реалните лихви могат отново да се свият. Именно тази комбинация е най-бичият сценарий за златото, обясняват анализатори.
Допълнителен слой е петролът. Исторически при резки скокове в цената му ръстовете на златото се ускоряват, защото пазарът започва да цени вторичния инфлационен ефект. Ако напрежението се успокои бързо, е възможна краткосрочна корекция от 5–10%, както показват историческите примери. Но ако конфликтът доведе до траен енергиен натиск и отрицателни реални лихви, средносрочният потенциал остава отворен.
10. Оръжейните компании са големите победители
Докато дипломати се опитват да овладеят ситуацията в Близкия Изток, а ООН призовава за сдържаност, оръжейни компании вече се очертават като първите победители на пазарите.
С разгръщането на конфликта се очаква рязко нарастване на търсенето на модерни оръжия, системи за противоракетна отбрана и разузнавателни платформи.
Акциите на Lockheed Martin – най-голямата военна компания в света по приходи – достигнаха нов исторически връх в понеделник, затваряйки на ниво от 676.70 долара след ръст от над 4%. Нейните изтребители F-35, високоточните боеприпаси и радарните ѝ системи са сред ключовите елементи на въздушната кампания, която се води над Иран.
Акциите на Northrop Grumman скочиха с 6%, подкрепени от технологиите ѝ за стелт бомбардировачи и противоракетна отбрана. RTX, бившата Raytheon, поскъпна с близо 5%, а L3Harris Technologies и General Dynamics също отчетоха стабилни ръстове. Palantir Technologies, чиито инструменти за анализ на данни подпомагат разузнавателните операции, поскъпна с почти 6%, пише investor.bg.
Европейските компании също последваха възходящата тенденция, макар и в по-умерен мащаб. Германската Renk и италианската Leonardo отчетоха ръстове, тъй като инвеститорите очакват възможно увеличение на поръчките за отбрана от страна на НАТО и на експортните доставки. Анализатори отбелязват, че бюджетите за отбрана, които и без това вече са планирани да нарастват през 2026 г., сега срещат още по-малко политически пречки във Вашингтон и европейските столици.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
