Стресът вече не е само личен проблем – той е икономическа заплаха
Българският бизнес губи над 600 милиона лева (300 милиона евро) годишно заради служители, които „изгарят“ под натиска на работното място. Това е повече от загубите на цели отрасли в слаби години. И ако някога стресът се смяташе за неизбежен страничен ефект от динамичния живот, днес той е новият бич на компаниите – тих, скъп и разрушителен.
Стресът като икономически фактор
Почти половината болнични в България са свързани със стрес и психическо напрежение. Това означава отсъствия, спад в продуктивността, забавени проекти и натоварване на останалите екипи, съобщи в cтyдиoтo нa Моnеу.bg Bиĸтopия Bиĸтopoвa, yпpaвитeл нa МіndFіt.
Според данните на Българската стопанска камара годишната сметка за бизнеса надхвърля 600 милиона лева – пари, които буквално изтичат през пукнатините на психичното здраве.
Около 30% от текучеството в компаниите също е резултат от стрес и бърнаут. А текучеството е двойна загуба – фирмата плаща за подбор, обучение и адаптация, а в същото време губи опит, знания и стабилност. Един напуснал специалист може да струва повече от десетима нови служители, които тепърва прохождат в професията.
Когато един човек струва колкото цял екип
Виктория Викторова от MindFit подчертава, че психичното здраве не е „личен проблем“, а организационен риск. Един ключов служител, който „излиза от строя“, може да забави цял отдел. В екипите има хора, които носят специфични знания, връзки, умения, натрупани с години. Загубата им е удар, който трудно се компенсира.
Мениджърите често виждат признаците – раздразнителност, изолация, спад в концентрацията, усещане за претоварване. Но малцина реагират навреме. А понякога една спокойна, човешка среща може да предотврати месеци отсъствия или напускане.
Превенцията е по-евтина от кризата. И много по-ефективна.
Психотерапията не е „лечение на проблем“, а инструмент за справяне с бъдещи предизвикателства. Тя учи на умения, които липсват в корпоративните KPI – как да казваме „не“, как да управляваме натоварването, как да разпознаваме собствените си граници.
Кога проблемът е в нас и кога – в организацията
Често служителите вярват, че смяната на работното място ще реши всичко. Но ако бърнаутът се повтаря в различни компании, вероятно причината е в личните граници и начина, по който човек поема отговорности.
Обратното също е вярно: ако всички в екипа се справят спокойно, а един човек страда, това може да е сигнал за организационен проблем – лоша структура, токсична среда, липса на подкрепа.
Технологиите – помощник или нов източник на напрежение
Навлизането на нови технологии и изкуствен интелект също влияе на стреса. Те могат да освобождават ресурси, но и да създават усещане за заплаха, несигурност или натиск за постоянно учене.
Когато технологиите се въвеждат твърде бързо, без подготовка и обучение, те се превръщат в още един стресов фактор, вместо в инструмент за улеснение.
Цената на пренебрегнатия стрес
Стресът не е просто емоция. Той е разход – за бизнеса, за служителите, за икономиката.
Пренебрегнатите сигнали водят до бърнаут, а бърнаутът – до отсъствия, напускания, загуба на таланти и милиони, които можеха да бъдат инвестирани в растеж.
Компаниите, които разбират това, вече изграждат култура на грижа, превенция и психологическа устойчивост. Останалите плащат цената – висока, тиха и напълно предотвратима.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
