София гони 2000 евро, а цели региони и отрасли остават под 1000 евро
Средната заплата в България продължава да расте през 2025 г., но зад общата статистика се крият сериозни секторни и регионални различия. Докато част от икономиката вече преминава прага от 3000 лв. (в лева, тъй като през 2025 г. все още това бе валутата на страната), други дейности остават далеч под средното равнище. Данните на Националния статистически институт (НСИ) очертават едновременно ускоряване на доходите и задълбочаваща се неравномерност.
Ръст на доходите и нови разлики
Средната заплата в края на 2025 г. достига 2741 лв., при 2468 лв. през декември 2024 г., показват данните на НСИ. Само през четвъртото тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата е 2678 лв., което представлява увеличение с 5,1% спрямо третото тримесечие. На годишна база ръстът е 11% спрямо същия период на 2024 г., като минималната заплата през 2025 г. е 1077 лв.
В края на миналата година седем сектора осигуряват средно възнаграждение над 3000 лв., а сред традиционните лидери остават информационните технологии с 5739 лв., финанси и застраховане с 3969 лв., енергетика с 3840 лв. и професионални дейности и научни изследвания с 3616 лв. Сектор „Държавно управление“ заема пето място по равнище на доходите.
Най-сериозно тримесечно увеличение е отчетено в „Образование“ - 13%, следвано от „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - 8,5%, както и „Култура, спорт и развлечения“ - 7,9%. На годишна база най-голям ръст има при „Операции с недвижими имоти“ - 18,1%, „Административни и спомагателни дейности“ - 15,6%, и „Строителство“ - 15,2%.
Частният сектор отчита по-бърз темп на увеличение - 11,2% спрямо 10,6% в държавния, но изостава по размер на възнагражденията - 2621 лв. срещу 2844 лв. в обществения сектор.
Данните очертават ускоряване на доходите, но и ясно изразена секторна диференциация.
Регионалната карта на доходите
Териториалните различия остават съществени, като за първи път данните по области се представят в евро. София се доближава до прага от 2000 евро средна заплата - 1914 евро през декември 2025 г. Следват Враца с 1301 евро, Софийска област с 1296 евро и Варна с 1284 евро. Във всички останали области средното възнаграждение остава под 1200 евро, а в шест региона е под 1000 евро - Видин с 932 евро, Монтана с 959 евро, Силистра с 994 евро, Благоевград с 958 евро, Кюстендил с 953 евро и Смолян с 973 евро Разликата между столицата и най-нискодоходните области надхвърля двойно равнище на възнаграждение, което показва силна концентрация на високо платени дейности в няколко икономически центъра. Регионите със заплати над 1200 евро обикновено са свързани с индустриални производства, енергетика или по-развита икономика на услугите, докато
периферните области остават зависими от традиционни сектори и по-ниска добавена
стойност. Тази картина съвпада със секторната структура на икономиката и подсказва, че догонването ще изисква не само ръст на заплатите, но и структурни инвестиции и модернизация.
Земеделието - ключов сектор
На този фон селското, горското и рибното стопанство продължават да са сред най-нископлатените дейности. Средната брутна заплата в сектора през последното тримесечие на 2025 г. е 1770 лв., което е с близо 1000 лв. под средното за страната. По-ниско възнаграждение получават единствено работещите в „Ресторантьорство и хотелиерство“, където средната заплата е 1617 лв. Разликата спрямо далекосъобщенията, които отново са начело с 5739 лв., надхвърля 4000 лв. месечно. Ниското заплащане е сред вероятните причини за свиването на заетостта. През последното тримесечие на 2025 г. броят на наетите в селското, горското и рибното стопанство намалява с 5% спрямо предходното тримесечие и вече е близо 62 хиляди души. Секторът от години се сблъсква с недостиг на работна ръка и застаряване на заетите, като все по-често разчита на сезонна заетост. Поради недостига на български работници редица стопанства привличат служители от Непал, Индия и Филипините, които постепенно се адаптират към местните условия.
Макар земеделието да остава ключово за продоволствената сигурност и икономиката, секторът продължава да губи привлекателност за работната сила. Без повишаване на доходите и модернизация на труда експерти предупреждават, че недостигът на кадри ще се задълбочава, а зависимостта от вносна работна ръка ще расте. Българската земя продължава да ражда реколта, но въпросът кой ще я прибира утре остава открит.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
