Хотелиери по морето разчитат на бг туристи и обещават по-добри цени
Къде ще удари най-силно иранският „сив носорог“? Това е въпросът, който си задава светът след началото на конфликта в Близкия Изток. Засега не само, че няма изгледи той да бъде овладян скоро, но обхватът му се разширява, като ударите изправят „на нокти“ все повече страни.
„Сив носорог“ е метафора, използвана от икономистите за описването на голяма заплаха, която е била очевидна, но е пренебрегвана и потенциалните потърпевши са си затваряли очите за нея. За разлика от „черния лебед“, който се стоварва неочаквано и катастрофално, като например пандемията от Сovid-19, конфликтът с Иран тлее от десетилетия. Ескалацията се подхранваше с ядрената програма, балистичните ракети и подкрепата за регионални прокси групи, като „Хизбула“ и „Хамас“. След военните действия през 2025 г. и провала на дипломацията за създаването на нов ядрен пакт, военният сблъсък изглеждаше твърде предвидим. Всички виждахме задаващата се опасност, но предпочитахме да си заровим главата в пясъка. И не успяхме да я спрем.
Сега броим не само жертвите, но и рисковете за икономиката, които ни се стоварват.
1. Петролното влакче на ужасите
Конфликтът в Близкия Изток качи световната икономика на петролното влакче на ужасите. Само за една нощ цените на „черното злато“ скочиха над прага от 100 долара за барел, което се случва за първи път след началото на войната в Украйна преди 4 г. В понеделник международният бенчмарк брент поскъпна до 116.17 долара за барел, а WTI се повиши о 116.29 долара. Спад от 8-9% бе отбелязан във вторник, след като президентът Тръмп обяви, че конфликтът с Иран ще приключи „много скоро“. Но новината, че Иран се опитва да минира Ормузкия проход, откъдето минават 20% от петрола и 25% от втечнения газ, отново нажежи ситуацията. Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Ирак и Кувейт са пред дилема - или намаляват добива, или напълно да затворят някои находища, тъй като съществува риск складовете им да се запълнят, докато суровият петрол се натрупва в Персийския залив. При котировки под 70 долара за барел допреди дни, сега мозъчните тръстове предупреждават за възможен скок до $130 за барел. Катар прогнозира даже $150.
Ситуацията наложи вземането на спешни мерки. Международната енергийна агенция (МЕА) освобождава най-голямото количество в историята си от стратегическите петролни резерви, като това би компенсирало 12 дни от прогнозираното прекъсване на износа от Персийския залив в размер на 15.4 млн. барела дневно, посочват анализатори на Goldman Sachs. Експерти обаче са на мнение, че „основният проблем не е размерът на резервите, а постижимият темп на тяхното освобождаване“.
Цените на рафинираните горива рязко се повишиха през последната седмица. Сред страните с най-резки скокове е Испания - спрямо началото на конфликта дизелът се е увеличил от 1,435 евро/л до 1,759 евро/л (22,6%), а бензинът е поскъпнал от 1,525 евро/л до 1,71 евро/л (12,1 на сто).
Πpaвитeлcтвoтo нa Унгapия нaлoжи таван на цените - за бeнзинa ограничението е до 1,75 дoлapa зa литъp, a зa дизeлa - дo 1,81 дoлapa.
Гърция също подготвя пакет от мерки, като се обсъжда и финансова подкрепа за домакинствата чрез ваучери за гориво. Правителството ще наложи тримесечен таван на печалбите на бензиностанциите и търговските вериги.
Въпреки че цените на малките бензиностанции у нас се вдигнаха между 5 и 20 на сто, България се превърна в дестинация горивен туризъм за румънци и гърци. За съседите цените ни изглеждат като балканска промоция – разликата за литър е между 30 и 40 евроцента, съобщава БНТ.
България има в запас горива и петрол за повече от 90 дни, стана ясно от думите на зам.-министъра на финансите Станимир Михайлов. Анализ на Министерството на финансите показва, че при увеличение на цената на петрола с 10%, средната цена на бензин А95 може да се повиши от 1.29 евро до около 1.36 евро още този месец. При дизела цената може да се покачи от 1.34 евро до 1.41 евро на литър, а през следващия месец – до 1.45 евро. „При тези прогнози за 2026 г. не се очаква влошаване на реалния растеж на БВП", каза Михайлов.
По думите на Румен Спецов, специален управител на „Лукойл“, в момента над 800 плавателни съда са блокирани в Ормузкия проток, включително около 300 танкера за суров петрол и 300 за готови горива, което създава сериозни затруднения за доставките. „Дори да намерите нефт на добра цена, може да няма кой да го транспортира“, предупреди той.
На фона на петролната и газова криза енергийни експерти са категорични – енергийната сигурност на България се обезпечава от въгледобива. А председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви нов курс - Европа вече ще бъде световен лидер в ядрената енергетика, като отказът на ЕС от АЕЦ нарече "голяма грешка".
2. Един дрон и край на водата
Един успешен дрон е достатъчен за да доведе до воден банкрут цяла държава, ако е насочен срещу голяма инсталация за обезсоляване на морска вода. В района на Близкия Изток живеят над 60 млн. души, които са зависими между 50 и 100 % от обезсоляващи инсталации за водата – и за пиене, и за земеделие. След като една такава инсталация бе ударена в неделя в Бахрейн, тази най-стратегическа суровина бе замесена в конфликта. Кувейт получава 90% от питейната си вода чрез обезсоляване, Оман - 86%, Саудитска Арабия - 70%, а ОАЕ - 42%. В Близкия изток са над 40% от световния капацитет за обезсоляване, като около 5 хил. инсталации захранват водните му системи. Бахрейн е почти изцяло зависим от своите инсталации за питейна вода за населението си от 1.6 милиона души и запасите му се изчерпват за броени дни. Израел зависи от инсталациите за около 80% от питейната си вода. Около 90% от водните нужди на Кувейт се задоволяват чрез обезсоляване. Ако инсталации бъдат ударени, ще се наложи евакуация на цели градове за броени дни. Според Световния институт за ресурсите десетте страни с най-тежък воден стрес в света са държави, в които (с едно изключение) сега падат дронове и ракети: Бахрейн, Кипър, Кувейт, Ливан, Оман, Катар, Обединени арабски емирства, Саудитска Арабия, Израел и Египет.
3. Блокирани доставки, празни рафтове
Български зърнопроизводители, които участват в търгове за доставки в Близкия Изток, са в патова ситуация. Саудитска Арабия и Египет са сред основните страни, които купуват българско зърно. През блокирания Ормузки проток за страните от Залива се внасят 90% от храната за държавите в региона, припомня „Ройтерс“. В ситуацията на разбити доставки и прекъснат морски и въздушен трафик цените се вдигат, очаква се и недостиг на някои продукти.
Началото на ударите в Персийския залив накара мнозина да се запасяват и предизвика временен спад на наличностите. Което подхрани вероятността от паника. От ОАЕ заявиха, че стратегическите им резерви от основни храни покриват нужди за 4-6 месеца. Жителите са призовани да съобщават за неоправдани увеличения на цените чрез специална гореща линия.
Служители от супермаркети казаха за "Ройтерс", че рафтовете засега са заредени, въпреки че на доставчиците им отнема повече време. Дубай временно облекчи ограниченията за движение на камиони, за да поддържа потока от стоки.
"Цените на хранителните стоки нараснаха три пъти от вчера. Дори тези на бананите полудяха", написа във "Фейсбук" един от пазаруващите.
Но проблемът не е само в Залива. Близо 400 хил. тона индийски ориз басмати са блокирани по пристанища и в канали за транзит, а сделките за износ почти замряха, заявиха търговци за "Ройтерс". Индия е най-големият световен износител на басмати, който е купуван в Близкия изток, включително Саудистска Арабия, Иран и ОАЕ. За тези страни са над половината доставки. Стоките вече се пренасочват към други пристанища, но не могат да ги изпратят до Близкия изток заради покачващите се цени на контейнерите, както и липсата на алтернативен пазар.
4. До 50% скок на основни продукти
Разходите на родните земеделски производители се увеличават рязко през пролетния сеитбен сезон заради драстичното увеличение на торовете, чиито дял в общите разходи за производство на зърно е между 40-50%. Покачването им ще промени съществено рентабилността на селскостопанските култури, пише „Синор“.
Прекъсванията на доставките на торове заради войната в Иран заплашват с глобален недостиг на храни, предупреждават експерти. Близкият изток е основен производител и износител на ключови препарати като карбамид и фосфати. Около 35% от световния износ на карбамид (урея) преминават през Ормузкия проток, по данни на аналитичната компания CRU. През този маршрут преминават и 45% от световния износ на сяра - ключова суровина за производството на фосфатни торове - както и значителни количества амоняк, който е основна съставка при производството на азотни торове.
Цената на гранулирания карбамид в Близкия изток се е увеличила с около 130 долара до 575-650 долара за тон от петък насам. Египетските експортни цени също са се повишили с около 125 долара до 610-625 долара за тон за същия период според данни на Argus. Фючърсите на амоняк в Европа също са скочили, като товар от 1000 тона с доставка през април се търгува за 725 долара за тон - около 130 долара повече, отколкото при последната сделка в средата на февруари.
На този фон още през първата седмица на март се повишиха рязко и цените на азотните торове в Украйна. Средната цена на течния азотен тор UAN се увеличи с 22,70 долара, а уреята поскъпна с 34,10 долара на тон.
"Ако торовете не достигнат до нивите на фермерите, добивите може да спаднат с до 50% още при първата реколта", заяви пред Financial Times Свейн Торе Холсетхер от най-голямата европейска компания за торове Yara.
Потребителите може да усетят по-високи цени на хляба след шест до десет седмици, на яйцата - след няколко месеца, а на свинското месо и бройлерите - в рамките на шест месеца, изчислява Радж Пател, експерт по хранителните системи".
Палмовото масло вече поскъпна до най-високото си ниво от 2022 г. насам след като водещият производител Индонезия спря износа. Фючърсите на соевото масло в Чикаго се повишиха с 5%, а на пшеницата - с над 3%. Царевицата се покачи с над 2% след като търсенето й се увеличи като добавка за биогоривата, които станаха по-привлекателни заради прекъсванията в доставките на суров петрол.
5. Туризмът отново на пауза
Подобно на пандемията, войната в Близкия Изток е нокаутиращ удар за туризма, който може за дълго да го постави на пауза.
Туризмът в Близкия Изток се оценява на около 367 млрд. долара годишно. Експерти изчисляват, че войната може да причини 40 милиарда евро загуби. Освен това излага на риск внимателно изградения имидж на региона като безопасна и луксозна туристическа дестинация след милиарди инвестиции през последните години от Абу Даби до Дубай.
Редица правителства издадоха предупреждения да не се пътува до държави като Израел, ОАЕ и Катар. От друга страна, в региона остава закрит широк въздушен коридор - прекъсването ще повлияе на пътническите потоци, които обичайно преминават през близкоизточните хъбове, включително по ключови маршрути между Европа и Азиатско-тихоокеанския регион.
Цените на полетите между Азия и Европа се покачиха рязко. Полетите в основните центрове, включително Дубай, най-натовареното международно летище в света, са до голяма степен блокирани. Летището и известния хотел "Бурдж Ал Араб" също претърпяха щети, което разтревожи международните туристи, похарчили приблизително 194 млрд. долара в региона миналата година, показват данни на Световния съвет за пътувания и туризъм.
На фона на срива на резервациите до Близкия изток, каза Майкъл О'Лиъри, главен изпълнителен директор на Ryanair отчита рязко увеличение на търсенето на полети до Португалия, Италия и Гърция преди великденските празници.
Отмяна на резервации вече отчитат и в българските курорти, заяви във Варна председателят на местната структура на Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Павлин Косев. По думите му, анулациите са основно от туристи от Израел, като над 70 000 души от тях посещават Банско и Северното Черноморие. От БХРА предупреждават за загуба на потенциални 80 000 туристи от Близкия изток.
Най-силно загубите ще се усетят в хотелите по Черноморието, които работят с хазартен туризъм, включително курорта Златни пясъци.
Хотелиерите очакват българските туристи, както и гостите от Румъния, отново да имат ключова роля за летния сезон. Много българи отменят планираните си пътувания до по-рискови дестинации, а някои анулират дори далечни пътувания с прекачвания през Близкия изток.
От бранша обмислят и възможността част от хотелите по Черноморието да отворят по-рано – още около великденските празници и са готови да предложат по-добри цени за българските туристи.
6. Срив на еврото
Еврото, което и без това е структурно слабо заради ниския растеж, високия дълг и политическите разногласия, ще бъде подложено на допълнителен натиск, тъй като капиталът ще се насочи към инвестиции в долари, считани за по-сигурни. За това предупреждава икономистът Даниел Щелтер пред Euronews
Главният икономист на ING Bank Карстен Бжески също казва, че ако блокадата в Ормуз продължи дълго и цената на петрола се вдигне над $100, доларът ще поскъпне първи, а еврото ще се понижи още повече. В този случай курсът евро-долар може да спадне от 1,16 долара в момента до между 1.10 и 1.12 долара или дори по-ниско, което е между 5 и 8% загуба спрямо долара. Така пътуване до САЩ, включително хотели, самолетни билети и пазаруване, би станало по-скъпо, а вносни стоки като петрол, електроника и суровини ще струват повече при превалутиране в евро.
„В най-лошия сценарий смятам, че еврото може да падне значително под нивата от кризата през 2022–2023 г. и временно дори под паритета с долара, тоест до около 0.90–0.95 долара за евро.“, прогнозира Даниел Щелтер.
Европейската централна банка (ЕЦБ) може да се окаже в трудна дилема. Ако войната с Иран продължи кратко, ЕЦБ би трябвало да понижи лихвите, за да подкрепи икономиката: по-ниските лихви правят заемите по-достъпни, което може да стимулира инвестициите и потреблението.
Но ако конфликтът се проточи, възниква проблем - ЕЦБ няма да може да понижи лихвите като икономическа подкрепа заради завръщането на инфлацията. Вместо това тя може да бъде принудена да направи пауза или дори да повиши лихвите. Тогава еврото вероятно ще остане под натиск.
7. Стагфлацията чука на вратата
Натискът върху еврото ще удари европейската икономика, като в най-лошия случай може да се стигне до рецесия и стагфлация, прогнозира Даниел Щелтер.
„По-високите енергийни цени действат като допълнителен данък, който потиска потреблението и инвестициите. Вече отслабени индустриални икономики като германската ще изпаднат в дълбока рецесия, а цялата еврозона - поне в техническа рецесия“, обяснява Щелтер. Печалбите в енергоемките отрасли, като химическата индустрия, стоманодобива, автомобилостроенето и машиностроенето, ще се сринат. Европейските борсови индекси вероятно ще паднат „много по-рязко от американските пазари“. Износът също може да се срине въпреки по-евтиното евро. Причината е, че глобалното търсене спада заради по-високите енергийни цени. В резултат предприемачите харчат по-малко средства, което означава и по-малко поръчки за индустрията.
Повишаването на енергийните цени математически ще увеличи инфлацията в еврозоната поне с още един процентен пункт. В същото време растежът се срива, което е „класическият капан на стагфлацията“, казва Щелтер.
8. Панически разпродажби
Около 6 трилиона долара от глобалната капитализация на пазарите на акции бяха изтрити от началото на войната в Иран. Пазарите на облигации също бяха засегнати.
„Махалото се люлее към паника“, заяви Дани Уонг, главен изпълнителен директор на Areca Capital. „Налице е паника за продажба или съкращаване на всички видове рискови активи“, обясни той.
„Инвеститорите сега се готвят за дълга зима. Рисковете са силно насочени към понижение оттук нататък, без ясен график за края им“, казва Матю Хаупт, мениджър на хедж фонд в Wilson Asset Management.
9. Изтичане на чуждестранни капитали
Според данни, събрани от Bloomberg, чуждестранните инвеститори са изтеглили 14,2 милиарда долара от акциите на развиващите се азиатски пазари, с изключение на Китай, което е най-голямото изтегляне от поне 2009 г. насам. Продажбите са се съсредоточили в Южна Корея и Тайван - пазари, които са се превърнали в ключова дестинация за глобални инвестиции, свързани с изкуствения интелект.
Инвеститорите изместиха очаквания си за следващото понижение на лихвите с 0,25% от Федералния резерв за септември. В края на февруари, преди избухването на войната, те бяха убедени, че това ще се случи до юли. Някои търговци на облигационни опции сега залагат, че Федералният резерв може изобщо да не понижи лихвите през тази година.
В еврозоната инвеститорите сега залагат на две повишения на лихвите през тази година, като първото може да се случи още през юни.
10. АI бумът под въпрос
Огромните капиталови разходи, свързани с изкуствения интелект, стават водеща тема в контекста на конфликта в Близкия Изток. Четири от най-големите технологични компании в САЩ се очакваше да инвестират 650 млрд. долара тази година – ръст от 81% спрямо 2025 г., като милиарди долари допълнително идват от компании като Oracle Corp., Tesla Inc. и големи китайски играчи. Доскоро инвеститорите на фондовите пазари говореха за „суперцикъл“ при полупроводниците. От края на миналата година големите технологични компании се обърнаха към кредитните пазари, за да финансират амбициите си в областта на изкуствения интелект.
Тази нагласа обаче започва да се променя, съобщава „Блумбърг“.
Страхът от нова инфлационна вълна може да накара централните банки по света да се откажат от намаляване на лихвите – а дори и да започнат нов цикъл на повишения. С растящите разходи по заемите, големите технологични компании може да намалят капиталовите си разходи и да прекратят бума на акциите, подхранван от изкуствения интелект.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
