Високите цени в България не са само последица от войни, скъпа енергия или проблеми на световните пазари. Значителна част от инфлацията е създадена вътре в страната чрез растящи държавни разходи, нов дълг и постоянно насърчаване на потреблението. Икономисти предупреждават, че този порочен кръг вече се плаща от милиони българи при всяко пазаруване. Без сериозни промени поскъпването може да продължи да изпреварва реалното нарастване на доходите.
Държавата налива пари, цените тръгват нагоре
Няма нищо изненадващо в това, че инфлацията в България е по-висока от средната за Европа, смята Михаил Кръстев, изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива.
По думите му цените се вдигат основно по два начина. Първият е чрез увеличаване на парите в икономиката - по-високи доходи, повече кредити и нов държавен дълг. Вторият е чрез постоянно насърчаване на потреблението.
Когато в обращение има повече пари, но производството на стоки и услуги не расте със същата скорост, хората започват да се състезават за едни и същи продукти. Резултатът обикновено е по-висока цена.
„През последните пет-шест години ние като държава правим всичко възможно да стимулираме потреблението, независимо в каква икономическа ситуация се намираме“, заяви Кръстев.
Той припомни, че правителствата са продължавали да раздават помощи и да подкрепят харченето дори при вече висока инфлация. Така част от мерките, които временно облекчават домакинствата, впоследствие могат да се върнат към тях под формата на ново поскъпване.
Заплатите растат с дълг, дефицитът се трупа
Финансистът Никола Филипов посочи като сериозен проблем увеличаването на възнагражденията в публичния сектор, когато за тях няма достатъчно приходи.
Ако държавата повиши разходите за заплати, но не събере повече данъци или не намали други плащания, се отваря бюджетна дупка. Тя се покрива чрез нов заем, който увеличава държавния дълг. „Това е порочен кръг, който трябва да бъде прекъснат“, предупреди Филипов.
По думите му вече се забелязват първи опити за ограничаване на този модел, но реформите трябва да продължат и в Бюджет 2027.
Опасността е, че дългът не изчезва след вдигането на заплатите. Той остава за плащане през следващите години заедно с натрупаните лихви. Така днешното увеличение на разходите може да се превърне в утрешни по-високи данъци, орязани инвестиции или нови заеми.
Първо трябва да подредим собствената си къща
Високите цени на петрола, газа и електроенергията също влияят върху инфлацията. Те оскъпяват транспорта, производството и доставките и постепенно повишават крайните цени в магазините. Това обаче е външен фактор, върху който България има ограничено влияние. Според Кръстев много по-важно е държавата да промени политиките, които сама контролира.
„За да успеем да спрем ръста на цените, трябва да започнем да реформираме собствената си къща, а не да се надяваме, че изведнъж светът ще се успокои“, заяви той. Това означава по-внимателни държавни разходи, ограничаване на дефицита и прекратяване на практиката всяко обществено недоволство да се потушава с нови бюджетни плащания.
Липсата на конкуренция също надува сметката
Друг начин за сваляне на цените е увеличаването на конкуренцията. Когато на пазара има повече фирми, те са принудени да предлагат по-добри условия, по-високо качество и по-ниски цени, за да привлекат клиенти. „Ако се създават по-добри условия за бизнес, особено за малките и средните предприятия, по-ниска административна и данъчна тежест и по-висока конкуренция, ще се достигне до реалната цена“, обясни Кръстев.
Когато обаче достъпът до пазара е труден, разрешителните са много, а данъците и административните разходи растат, малките фирми се отказват. Така остават по-малко продавачи и потребителят има по-ограничен избор.
Минималната заплата се превърна в част от проблема
Филипов определи промяната на механизма за минималната работна заплата като една от важните реформи. Според него обществото често възприема минималното възнаграждение като основен инструмент срещу бедността, но икономическото му влияние е много по-сложно. „Хората масово си мислят, че с минималната работна заплата се бори бедността. Нищо подобно“, заяви финансистът.
По думите му много заплати и възнаграждения в публичния сектор са пряко или косвено обвързани с размера на минималната заплата. Когато тя се повиши автоматично, се увеличават не само доходите на най-нископлатените, но и голям брой други бюджетни плащания.
Това раздува държавните разходи и може да увеличи дефицита. Според Филипов едва около 20% от заетите получават минимално възнаграждение, докато последиците от повишението му се разпространяват много по-широко.
Ценовият удар стига първо до най-бедните
Инфлацията не засяга всички еднакво. Хората с по-ниски доходи отделят по-голяма част от парите си за храна, ток, отопление и транспорт. Именно тези разходи трудно могат да бъдат отложени или намалени.
По-високите заплати на хартия не означават по-добър живот, ако цените растат със същото или по-бързо темпо. Домакинството може да получава повече левове, но да купува по-малко храна, гориво и услуги.
Затова експертите настояват борбата с инфлацията да не се води с поредно раздаване на пари. Необходими са по-малки дефицити, по-разумни бюджетни решения и икономика, в която повече фирми произвеждат и се състезават за клиентите. В противен случай държавата ще продължи да гаси пожара с бензин, а сметката отново ще пристига при гражданите.
