Еврото остана под границата от 1,14 долара тази сутрин, след като Европейската централна банка реши да не променя водещите си лихви. Единната валута се разменяше за 1,1379 долара, почти без движение спрямо края на предишната сесия. Натискът идва от силния долар и опасенията, че поскъпването на енергията ще поддържа инфлацията висока. За гражданите курсът е важен, защото по-скъпият долар може да повиши цената на петрола, горивата и други вносни стоки.
Еврото остана под важната граница
Единната европейска валута се търгуваше за 1,1379 долара, след като предишния ден отстъпи под психологическото равнище от 1,14 долара. Определеният от ЕЦБ референтен курс беше 1,1392 долара.
Доларът получава подкрепа от международното напрежение и търсенето на по-сигурни активи. Американската валута достигна най-високото си ниво от около три седмици, а еврото слезе до деветдневно дъно.
ЕЦБ запази трите основни лихви
Централната банка остави депозитната лихва на 2,25%. Лихвата по основните операции за рефинансиране остава 2,40%, а тази по пределното кредитно улеснение - 2,65%. Решението последва повишението с 0,25 процентни пункта през юни.
ЕЦБ не даде обещание как ще действа през следващите месеци. Всяко решение ще зависи от данните за инфлацията, икономиката и развитието на енергийните цени.
Основната тревога е, че продължително скъпите петрол и газ могат постепенно да повишат разходите за транспорт, производство и храни. Банката ще следи не само първоначалния ценови удар, но и дали той ще се прехвърли към заплатите и останалите стоки и услуги.
Нова промяна на лихвите остава възможна
Задържането на лихвите не означава, че ЕЦБ е приключила с повишенията. Пазарите допускат нови стъпки до края на годината, ако енергийният шок продължи и инфлацията отново се ускори. Следващото заседание на банката е през септември.
По-високите лихви помагат за ограничаване на цените, но правят заемите по-скъпи и затрудняват растежа на икономиката. Затова ЕЦБ се опитва да намери баланс между овладяването на инфлацията и предпазването на бизнеса и домакинствата от прекалено тежък кредитен натиск.
