България отново е сред трите държави с най-висока инфлация в Европейския съюз, а поскъпването постепенно изяжда стойността на спестяванията. При депозит от 100 000 евро човек получава около 1330 евро годишна лихва, но заради инфлацията със същите пари вече може да купи стоки и услуги за приблизително 5200 евро по-малко. Така реалната загуба достига близо 3870 евро, преди да бъдат отчетени банковите такси и евентуалните данъци.
Как 100 000 евро намаляват, без да изчезват от сметката
По последни данни инфлацията в България е 5,2%, а средната лихва по новите срочни депозити е 1,33%. На пръв поглед вложените 100 000 евро се увеличават. След една година банката е начислила 1330 евро лихва и по сметката вече има 101 330 евро.
Проблемът е, че през същото време цените са нараснали много по-бързо. За да бъде запазена покупателната сила на първоначалните 100 000 евро, доходността трябва да бъде поне равна на инфлацията.
При поскъпване от 5,2% загубата на покупателна стойност е около 5200 евро. След приспадането на получената лихва остават близо 3870 евро реална загуба. Това не означава, че банката е взела тези пари. Сумата продължава да стои в сметката, но с нея могат да бъдат купени по-малко стоки, гориво, услуги или имоти.
България остава сред държавите с най-бързо поскъпване
През май хармонизираната инфлация у нас е достигнала 6,3%, а през юни се е забавила до 5,2%. Въпреки понижението България отново остава сред трите държави с най-висок ръст на цените в Европейския съюз.
Част от забавянето се обяснява със сезонното поевтиняване на някои храни и временното понижение на горивата. Тези фактори обаче могат бързо да се обърнат.
Новото поскъпване на петрола създава опасност инфлацията отново да се ускори. Когато горивата стават по-скъпи, растат разходите за транспорт, производство и доставка, а след време това се пренася и върху цените в магазините.
Банковите лихви изостават далеч назад
Средната лихва от 1,33% е твърде ниска, за да компенсира инфлация над 5%. Разликата между двете показва колко бързо се топи реалната стойност на спестяванията. „Докато официалната инфлация е над 5%, а средната лихва е малко над 1%, банковият депозит е лошо място за получаване на доходност“, коментира финансовият експерт Макс Баклаян.
Депозитът обаче има и друга функция. Той е сравнително сигурно и леснодостъпно място за пари, които могат да потрябват внезапно. Затова ниската доходност не означава, че хората трябва веднага да изтеглят всичките си спестявания и да ги влагат в рискови активи.
По-важният въпрос е каква част от средствата трябва да остане като резерв и каква може да бъде насочена към по-дългосрочни решения.
Българите продължават да трупат пари в банките
Въпреки слабите лихви депозитите на домакинствата продължават да растат. Само през първото тримесечие на 2026 г. увеличението е близо 1 млрд. евро. Това показва, че много хора предпочитат сигурността и лесния достъп до парите пред възможността за по-висока, но несигурна доходност.
Растящите депозити обаче намаляват натиска върху банките да предлагат по-високи лихви. Когато финансовите институции разполагат с достатъчно привлечени средства, те нямат голяма причина да плащат повече на вложителите. Така се получава неприятна комбинация - инфлацията остава висока, лихвата е ниска, а спестителите продължават да внасят още пари.
Не всички спестявания имат една и съща задача
Според Баклаян най-разумният подход е личните средства да бъдат разделени според тяхното предназначение.
Една част трябва да покрива текущите разходи. Друга е добре да остане като авариен резерв за непредвидени ситуации като загуба на работа, ремонт или здравословен проблем.
Едва средствата, които няма да бъдат необходими за по-дълъг период, могат да бъдат разглеждани като капитал за инвестиции. При тях обаче трябва внимателно да се преценят рискът, срокът и възможната загуба.
„Отговорност на всеки е да работи за собствената си финансова грамотност, иначе просто ставаме жертви на инфлацията и губим парите, които сме изкарали с толкова много труд“, заяви експертът.
Най-важният извод е, че сумата в банковата сметка не показва цялата картина. Парите могат да се увеличават като число, но едновременно с това да губят способността си да плащат за същия стандарт на живот.
