Оризът, който изхранва милиарди хора по света и е основна храна за най-бедните семейства, влиза в нова фаза на поскъпване. Цените на ключовите азиатски пазари се покачват, а опасенията за реколтата, по-скъпото производство и несигурността около доставките пренареждат търговията с една от най-важните земеделски стоки на планетата.
Последните данни показват, че поскъпването вече се вижда в износните котировки на големите производители. В същото време тенденцията не е еднаква навсякъде - в някои страни цените се покачват, докато в други реколтата и наличните запаси задържат пазара.
Според Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO) международният ценови индекс на ориза се е повишил с 1,4% през септември 2026 г. спрямо август. Това е по-умерен ръст от този при пшеницата и царевицата, но показва, че натискът вече обхваща и оризовия пазар. Основните причини са опасенията за времето и сезонното ограничаване на предлагането на определени сортове.
Тайланд стигна 480 долара за тон
Най-ясно разместването личи при износните цени в Азия. В средата на октомври тайландският ориз с 5% натрошени зърна се котираше около 480 долара за тон - спрямо 465–468 долара седмица по-рано. Това е увеличение от приблизително 3% за седмица.
Във Виетнам същият показател се покачи до 440–450 долара за тон от 420–430 долара седмица по-рано. Горната граница на котировката нарасна с около 4,7%, а долната – с близо 4,8%. Причина за движението са очакванията за по-силно търсене и предстоящи покупки от Филипините.
Индия също отчита покачване. Износната цена на парбоилд ориза с 5% натрошени зърна достигна 384–389 долара за тон, след като седмица по-рано беше 378–384 долара. Белият ориз от същата категория се предлагаше за 385–390 долара за тон. Индийските търговци посочват ограничено предлагане на вътрешния пазар и по-слабо производство в някои щати заради валежи под нормалните.
Тези стойности са износни котировки за конкретни разновидности и качество, а не цена на всеки вид ориз по света. Те обаче показват колко бързо се променя стойността на суровината, когато купувачите се опасяват, че предлагането може да се свие.
Индия изпревари Китай
Голямото разместване е и в производството. Индия вече е световният лидер по добив на ориз, изпреварвайки Китай. Според данните на американската Служба за външно земеделие (USDA) за стопанската 2025/2026 година индийското производство се оценява на около 154 млн. тона, а китайското – на приблизително 146,3 млн. тона.
Двете азиатски държави заедно осигуряват повече от половината от световното производство. Затова и всяка промяна в реколтата им може да се отрази на международната търговия. Индия има особено голямо значение, защото е не само водещ производител, но и ключов износител.
По-ниските от обичайните валежи в части от страната обаче пораждат опасения за добивите през новия сезон. Когато фермерите прибират по-малко ориз, а търговците очакват по-силно търсене, износните цени получават допълнителен тласък. Индия разполага със значителни запаси, които могат да смекчат натиска, но самата несигурност вече влияе върху пазара.
Ел Ниньо поставя реколтата под риск
Другият голям фактор е климатът. Засилващото се влияние на Ел Ниньо увеличава несигурността около валежите в Южна и Югоизточна Азия – региони, от които зависи голяма част от световното производство на ориз.
Културата се нуждае от достатъчно вода в ключови фази на развитието си. Недостигът на валежи, ограничените водни ресурси и прекъсванията в напояването могат да намалят добивите и да оскъпят производството. Обратният проблем също е опасен: проливни дъждове и наводнения могат да унищожат посеви, да забавят прибирането и да затруднят транспорта.
Според FAO добивите от ориз в световен мащаб по правило са по-ниски от очакваното при явление Ел Ниньо. Организацията предупреждава, че климатичните рискове добавят нова несигурност към перспективите за производството в Азия.
Към това се прибавят разходите за гориво, торове, електроенергия и превоз. Дори когато самата реколта не е сериозно засегната, по-скъпото производство и доставките могат да повишат цената, на която оризът стига до международните купувачи.
Не всички пазари вървят нагоре
Въпреки ръста при големите износители, световният пазар не е изправен пред еднакъв недостиг навсякъде. В Китай наличностите остават значителни, а цените на ориза индика остават сравнително стабилни. В Бангладеш и Шри Ланка през септември има понижение на някои вътрешни цени след добри реколти и по-голямо предлагане.
Това е важна особеност на оризовата търговия: цената зависи от сорта, качеството, произхода, запасите и политиката на отделните държави. Ето защо поскъпването на тайландския или виетнамския ориз не означава автоматично същия процент увеличение при всички разновидности.
Международната търговия също е под натиск. FAO прогнозира спад на световната търговия с ориз през 2026 г. с около 2,2%, преди очаквано възстановяване през 2027 г. По-малкият обем на търговията може да засили конкуренцията между купувачите, ако търсенето остане силно, но само по себе си не доказва, че по света няма достатъчно ориз.
Ще стигне ли поскъпването до българската трапеза?
За потребителите в България решаващият въпрос е дали по-високите цени в Азия ще се пренесат към магазините. Това не става автоматично. Между международната котировка и рафта стоят договори за доставка, транспорт, складови наличности, валутни курсове, преработка и търговски надценки.
Ако поскъпването се задържи и новите доставки бъдат договорени на по-високи цени, натискът постепенно може да достигне и до европейските пазари. Ако обаче реколтата се окаже достатъчна, а предлагането се увеличи с прибирането на новата продукция, част от сегашния ръст може да бъде ограничена.
За най-бедните домакинства в Азия дори умереното поскъпване е сериозен удар, защото оризът заема голям дял от ежедневното им меню и от семейния бюджет. Така една промяна в цените на борсите и износните пазари може да се превърне в проблем за хранителната сигурност на милиони хора.
Голямата неизвестна е дали сегашното покачване ще остане краткотрайно сезонно движение или ще прерасне в по-продължителна тенденция. Отговорът ще зависи най-вече от новата реколта в Индия и останалите азиатски производители, от поведението на големите вносители и от това доколко климатичните рискове ще се отразят на добивите.
