България не е изправена пред недостиг на пшеница, царевица или слънчоглед, но световната конюнктура вече създава натиск върху цените, заяви пред БНР изпълнителният директор на Софийската стокова борса Васил Симов. По думите му страната продължава да произвежда достатъчни количества и дори да изнася, но международните борси показват тревожен сигнал за поскъпване на пшеницата.
Официалните прогнози на Министерството на земеделието и храните са за около 6 млн. тона пшеница тази година - приблизително три пъти над необходимото за изхранване на населението. Въпросът за цените обаче остава отворен, защото ще зависи от качеството на реколтата, световното търсене и есенната активна търговия.
Силна реколта, но пазарът гледа към борсите
Симов подчерта, че през последните години България не е имала проблем с количествата основни зърнени и маслодайни култури. Според него и тази година не се очаква недостиг на произведена продукция, като наличните прогнози сочат стабилна пшеница за вътрешния пазар и за износ.
„Не очаквам да има проблем в България с количеството произведена продукция. Повечето количества за изхранване на население се произвеждат. По официални данни от МЗГ прогнозите са около 6 млн. т пшеница за тази година, което е 3 пъти над нормата за изхранване населението“, каза Симов.
Той обаче уточни, че решаващо значение ще има качеството на пшеницата и царевицата. Именно то ще влияе върху крайната цена, защото пазарът не оценява само количествата, а и параметрите на предлаганата стока.
Световният недостиг повишава напрежението
На международните пазари се вижда тренд за около 20% скок в цената на пшеницата, посочи изпълнителният директор на Софийската стокова борса. Причината е световният недостиг, който вече движи нагоре цените на зърното, а оттам създава риск и за свързани продукти като слънчогледа и олиото.
За България обаче картината е по-умерена. Симов не очаква рязък ценови шок при олиото, защото страната произвежда слънчоглед и има и внос, така че заводите работят и няма недостиг на слънчогледово олио.
По думите му може да има леко увеличение, но не и драматично поскъпване, стига хората да не започнат отново да се презапасяват. Именно паническото купуване е един от факторите, които могат изкуствено да усилят напрежението по рафтовете.
Хлябът ще зависи от жътвата и есента
Симов не се ангажира с конкретна прогноза за цената на хляба. Според него пазарът ще даде по-ясен отговор след началото на жътвата, а най-вече през есента, когато започва активната търговия със зърно.
„Моите очаквания са за по-скъпа реколта тази година. Цената за година, от май 2025 г. досега, има увеличение в световен мащаб“, заяви той.
Той даде пример с пазара в Ротердам, който е най-големият за търговия със слънчогледово олио. Там има повишение с 25% спрямо миналата година, но според Симов подобен ръст в България не е задължителен, защото количествата у нас са осигурени.
Производството е ключът към по-ниски цени
По темата за овладяването на цените Симов посочи, че най-силният натиск върху пазара идва от достатъчно предлагане. Ако пазарът бъде наситен и продукцията е повече, цените естествено могат да тръгнат надолу.
„Ако се насити пазарът и предлагането е по-голямо, цените ще тръгнат надолу, но ние малко произвеждаме, не само плодове и зеленчуци, но и млечни и месни продукти“, каза той.
Според него проблемът не е само при зърното, където страната има стабилни количества. По-сериозното предизвикателство е при други храни, при които вътрешното производство не е достатъчно силно, за да натисне пазара и да ограничи поскъпването.
Така България влиза в новия сезон със спокойствие по отношение на наличностите от пшеница, царевица и слънчоглед, но и със зависимост от международните цени, качеството на реколтата и поведението на потребителите. Ако няма презапасяване и ако реколтата потвърди очакваните количества, рискът от рязък вътрешен шок остава ограничен, но по-скъпата световна реколта вече задава по-напрегната икономическа рамка.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
