Правителството на Великобритания призова супермаркетите доброволно да замразят цените на основни храни като яйца, хляб и мляко заради опасения от ново поскъпване, ако кризата с горивата се задълбочи. Кабинетът облекчи и част от санкциите срещу Русия, въведени заради войната в Украйна, за да бъде позволен внос на дизел и реактивно гориво от руски суров петрол, рафиниран в други държави.
Идеята за ценова спирачка обаче беше посрещната с остра съпротива от медии, експерти и браншови организации. Критиците предупреждават, че подобна мярка може да изкриви пазара и да прехвърли удара върху производителите, става ясно от репортаж на Нова телевизия.
Остър отпор срещу ценовата намеса
Предложението за замразяване на цените на основни стоки на Острова се приема изключително негативно. Влиятелни медии, включително „Файненшъл таймс“, отправят предупреждение в духа на "Не правете това", като се позовават на експерти, представители на бранша и позиции от финансовите среди.
Сред най-сериозните предупреждения е това, че административното задържане на цени може да наруши пазарната логика за дълъг период. Според критиците сметката няма да изчезне, а ще бъде прехвърлена другаде - най-вече към производителите, защото, както гласи популярният британски израз, "безплатен обяд няма".
Сянката на 70-те години се връща
Подобни опити във Великобритания са правени през 70-те години на миналия век, но не са оставили убедителен резултат. Затова част от наблюдателите виждат в сегашната идея по-скоро политически ход, отколкото стабилно икономическо решение.
Управляващата Лейбъристка партия е под силен натиск след тежка загуба на местните избори. Вътре в партията се водят и борби около лидерството на Киър Стармър, което допълнително засилва подозренията, че кабинетът търси бърз отговор на общественото недоволство от цените.
Супермаркетите не приемат сделката
Планът предвижда хранителните вериги доброволно да замразят цените на част от основните продукти. В замяна правителството би им дало отсрочки за въвеждане на екологични такси и допълнителни данъци, свързани с нездравословни продукти, включително данъка върху захарта.
Според веригите обаче тази размяна не е равностойна. Те твърдят, че храните във Великобритания и сега са на сравнително ниски нива спрямо цените в Западна Европа, а допълнителна намеса може да създаде повече напрежение, отколкото реално облекчение.
Германският модел е различен
В Германия съществува понятието "препоръчителна цена", но то не е задължително за търговците. Производителят може да посочи такава цена, но магазините са свободни да продават над или под нея и нямат законово задължение да я изписват.
Тази практика е по-често видима при електротехника, козметика и автомобили, отколкото при храните. Големите и по-скъпи вериги, които залагат на по-високо качество, обикновено не поставят акцент върху подобни препоръчителни стойности.
Контрол има, но не върху всяка висока цена
Германската система не оставя пазара без надзор. Bundeskartellamt, германският еквивалент на българската Комисия за защита на конкуренцията, следи за незаконни договорки, съгласувано поведение и натиск от производители върху търговци да спазват определени ценови равнища.
Контролират се и търговците, ако има съмнения за нелоялни практики, изкуствено завишаване на препоръчителни цени или картелни споразумения. Глоби обаче не се налагат просто заради високи надценки. Санкции има, когато бъде доказан цял процес на нелоялно поведение, а в такива случаи сумите могат да достигнат милиони евро.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
