Европа е изправена пред риск от нова газова криза, а ниските запаси преди зимата и продължаващите проблеми с доставките през Ормузкия проток създават все по-сериозна опасност за цените. Това предупреди пред БНР експертът по околна среда, ресурси и енергия Боян Рашев.
По думите му компаниите изчакват по-ниски котировки, вместо да запълват хранилищата, докато кризата около ключовия морски маршрут не показва признаци за трайно разрешаване. Последните данни на Gas Infrastructure Europe показват, че към 31 август газовите хранилища в ЕС са запълнени едва на 65,4%, а само месец по-рано запасите бяха на рекордно ниско ниво за съответния период от годината.
Изглежда, че сме пред нова газова криза
„Изглежда, че сме пред нова газова криза. Запълването на хранилищата е на рекордно ниски нива в ЕС. Компаниите изчакват цената да падне, надявайки се, че кризата с Ормузкия проток ще се разреши, но тя не се разрешава“, заяви Рашев.
Опасенията му се подкрепят и от движението на пазара. В началото на август Ройтерс отчете, че запасите в ЕС са били под 58% - най-ниското равнище за този период от началото на статистиката през 2011 г. и с около 12 процентни пункта под нивото година по-рано. Междувременно европейският газ поскъпна до най-високите си нива от около три години и половина, като в началото на септември котировките преминаха 75 евро за мегаватчас.
Катар остава големият риск
Рашев посочи като един от най-сериозните проблеми нарушенията в доставките от Катар - държава, която осигурява около една пета от световната търговия с втечнен природен газ. „Катарската компания обяви форсмажор до края на октомври, т.е. няма да може да изнася значими количества газ. Това означава, че на пазара ще има недостиг“, каза експертът.
Ройтерс съобщи още през юли, че „КатарЕнерджи“ е удължила форсмажорните обстоятелства за доставки до част от азиатските си клиенти и е започнала да отдава свои LNG танкери под наем за периоди, стигащи до октомври. Компанията беше принудена да спре части от мощностите си за втечняване и износа след военната ескалация около Иран и фактическото затваряне на Ормузкия проток.
Над 100 евро за газа ще направят „всичко много скъпо“
Според Рашев критичната граница за европейската икономика е около 100 евро за мегаватчас. „Ако цената е над сто евро за мегаватчас, всичко ще е много скъпо. Като тръгнеш от самия газ и минеш през тока“, предупреди той.
Подобен сценарий вече фигурира и в пазарните оценки. Анализатори, цитирани от Ройтерс, изчисляват, че ако катарският LNG остане извън пазара и зимата бъде по-студена от обичайното, средната дневна цена на газа между ноември и март може да достигне около 110 евро за мегаватчас. При такъв сценарий запасите в европейските хранилища могат да паднат до около 10% в края на отоплителния сезон.
България има азербайджански буфер
Рашев подчерта, че поскъпването няма автоматично да се прехвърли в същия размер върху България заради дългосрочния договор с Азербайджан. „Цената няма да се пренесе автоматично към България, защото все още 40% от нашия газ идва от Азербайджан, който е по договор и цената е малко по-ниска. Но този договор не е вечен“, обясни експертът.
През март Министерството на енергетиката потвърди, че близо 40% от българското потребление се осигурява от Азербайджан по 25-годишен договор. Договореното количество е 1 млрд. куб. метра годишно, доставяно по Южния газов коридор и интерконектора Гърция-България.
Европейската индустрия ще бъде ударена страшно силно
Най-голямата опасност според експерта е за европейските предприятия, които използват огромни количества природен газ и електроенергия. „Европейската химическа индустрия ще бъде ударена за втори път страшно силно, както се случи 2021-2022 година“, предупреди той.
Рашев посочи огромната разлика между енергийните разходи в Европа и САЩ като основен проблем за конкурентоспособността. „Цената на газа в САЩ в момента е десет пъти по-ниска, отколкото в Европа. Това означава, че практически няма индустрия, която да може да е конкурентоспособна, оперирайки в Европа“, заяви експертът.
Енергийните цени вече оказват натиск върху европейската икономика. Ройтерс съобщи тази седмица, че германският икономически институт DIW продължава да определя високите цени на газа като един от основните рискове пред възстановяването на най-голямата европейска икономика. ЕЦБ също посочва енергийния шок от конфликта с Иран като основен фактор за новото ускоряване на инфлацията в еврозоната.
Собственият добив
Експертът коментира и възможностите Европа да намали зависимостта си от вноса. Според него в България има кръгове, свързани с руски интереси, които се противопоставят на проучванията и добива на шистов газ и успяват да възпрепятстват подобни проекти. Това е позиция на Рашев.
„А собственият добив в ЕС започва малко по малко да се възражда“, заяви той.
За Рашев основният риск в близките месеци остава икономическият удар от скъпата енергия. „Индустрията и икономиката в Европа ще бъдат силно засегнати“, предупреди той.
