Парламентарната комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия даде мощна подкрепа за отпадането на забраната за износ на горива от България. Проектът на Министерския съвет беше одобрен с 19 гласа „за“, без нито един „против“ и само два „въздържал се“.
Ограничението беше въведено на 31 октомври 2025 г. за дизел, керосин, индустриални горива и някои видове масла заради рисковете около санкциите срещу групата „Лукойл“. Правителството вече смята, че обстоятелствата са коренно променени и продължаването на забраната започва да вреди на бизнеса и работата на рафинерията в Бургас.
Причините за забраната вече са отпаднали
Предложението беше представено пред депутатите от заместник-министъра на икономиката, инвестициите и индустрията Михаела Карадимова (на снимката горе). Основният аргумент на кабинета е, че временната мярка е изпълнила задачата си в момент на значително по-висока несигурност, но условията вече не са същите.
При въвеждането на забраната водещите опасения бяха свързани със санкциите на САЩ срещу дружества от групата „Лукойл“, несигурността около доставките и необходимостта България да гарантира стабилност на вътрешния пазар.
Сега американските и британските санкции не се прилагат спрямо българските дружества на групата, включително „Лукойл Нефтохим Бургас“, заради действащи специални дерогации. В българските дружества е назначен и особен търговски управител от държавата, който трябва да гарантира непрекъсваемостта на дейността.
Забраната вече удря самата рафинерия
В мотивите на Министерския съвет се посочва, че запазването на ограничението създава сериозни административни и организационни препятствия пред компаниите от петролния сектор. Част от операторите не могат да изпълняват договорите си с международни контрагенти и понасят загуби.
Особен проблем се появява и при самата работа на „Лукойл Нефтохим Бургас“. Депутатът от „Прогресивна България“ Слави Василев обясни, че рафинерията произвежда значително повече горива, отколкото са необходими за вътрешното потребление.
Технологичният процес допълнително усложнява ситуацията. Производството на дизел е свързано и с производство на бензин. Когато износът е ограничен и складовете започнат да се запълват, рафинерията не може просто да продължава неограничено да увеличава производството на дизел. Именно това според Василев е един от практическите ефекти от действащата забрана.
Ще поскъпнат ли горивата у нас
Това е и най-важният въпрос за потребителите. Според Слави Василев количествата, произвеждани от бургаската рафинерия, не определят директно крайната цена по бензиностанциите. Той посочи, че цените на дребно в България следват международните котировки, докато капацитетът на „Лукойл Нефтохим Бургас“ е по-голям от нуждите на вътрешния пазар.
Василев призна, че непосредствен ефект от освобождаването на износа ще бъде възможността търговците на горива, и най-вече „Лукойл“, да реализират по-високи приходи от продажби навън. Според него същевременно ще бъде премахната пречка пред нормалната оперативна работа на сектора.
От „Демократична България“ накратко възразиха, че решението трябва да бъде придружено от анализ за възможния ефект върху вътрешните цени, посочвайки по-високите цени на дизела в някои съседни държави.
Петролният бизнес: Дизел в България има
Правителственото предложение е получило подкрепа и от Българската петролна и газова асоциация, съобщи Михаела Карадимова. Положително становище е представил и особеният търговски управител на „Лукойл“ Евгени Симеонов.
Според браншовата организация към момента няма проблем с доставките на дизелово гориво в страната. Необходимите оперативни количества са налични и асоциацията не вижда причина ограничението от миналата година да продължи да действа.
От сектора посочват и друг аспект - българските доставки имат значение не само за местния пазар, но и за енергийната сигурност на Балканите. Освобождаването на износа би позволило на българските оператори отново да изпълняват по-свободно договорите си с партньори в региона.
Забраната вече се сблъсква и с правилата на ЕС
В мотивите си Министерският съвет поставя и европейския правен въпрос. Ограничаването на вътреобщностните доставки е изключение от един от основните принципи на Европейския съюз - свободното движение на стоки.
Подобно изключение може да бъде оправдано при наличие на конкретен риск, но според кабинета то трябва да остава в сила само докато съществуват причините, които са го наложили. След като тези обстоятелства са преодолени, продължаването на забраната вече трудно може да бъде мотивирано със същите аргументи.
Решението на икономическата комисия е важната парламентарна стъпка към премахването на ограничението. Окончателната дума за отмяната на забраната предстои да бъде дадена от Народното събрание в пленарната зала.
