Бизнес

Цените за Великден между кризата и спекулата

От 10 до 20 евро за кило агнешко, който иска българско – бърка дълбоко в джоба

Цените за Великден между кризата и спекулата

Салатата ще е лукс поне докато не излязат на пазара зеленчуците от полето

В навечерието на Великден ветрилото на цените у нас се разтвори както никога досега. Високите нива се помпат от лошите новини за войната, които калкулират ценово напрежение за година напред - заради прекъснатите вериги на доставки, довели до летящи цени на горивата, които влизат в себестойността на абсолютно всяка стока. Но в мътните води винаги има и такива, които искат да уловят голямата риба – покрай енергийната криза се завихря и спекулата. Всичко това променя и поведението на потребителите - празничното пазаруване вече не е импулс, а внимателно планиране и когато се налага – компромиси:- по-малко или по-евтино месо и по-ограничени количества.

От 10 до 20 евро за кило агнешко – такива са цените тази година. Според някои търговци можело да се намери и по-евтино от 2025-а. Но зависи какво ще изберете – българско или вносно, прясно или замразено - това също влияе на крайната стойност.

Най-евтини са предложенията в хипермаркетите - в някои случаи и под 10 евро за килограм. Влияние оказват промоциите, но и вноса - най-често агнетата са от Северна Македония и влизат у нас заради спогодба между ЕС и Скопие за безмитна търговия. "Производството там излиза по-евтино тъй като страната е извън Европейския съюз и не изпълнява тежките регламенти, с които са натоварени родните фермери. ЕС има минимум 10 регулации повече от тези в Македония, затова на тях им е по-евтино да произвеждат месо - за фуражи, хигиенни изисквания, хуманно отношение и още много, много други“, обяснява Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Вносно месо влиза също от Румъния, Гърция, Нова Зеландия, Испания, Португалия.

В онлайн магазини се предлагат и български, и португалски, и испански агнета - цели, дроб сърма или обрезки. Агнешките гърди са от Португалия, черва има от Кипър, както и агнешко шкембе от Великобритания. Котлетите и ребрата са по 19 и 22 евро за килограм. Български шилета вървят по 8-9 евро.

Тези, които държат на българско агне, пазаруват в малките квартални месарници. Въпреки по-високата цена, някои хора предпочитат да купуват точно от такъв тип магазини - познават продавача и му имат доверие, а той от своя страна се старае да осигури най-добрата стока, защото държи на името и клиентите си.

Третата категория са ценителите: „Веднъж в годината слагаме агнешко на трапезата, затова няма да се скъпим за най-доброто“, е тяхната философия. Те купуват от стопани, които колят животното броени часове преди да влезе във фурната. „Отивам в селския двор, от където купувам всяка година агнешко за празника. Стопанката кърши ръце: „Много скочиха цените, килограмът е 19 евро“. Скъпо, но купувам – знам, че стоката им е много добра. Българско е, родният вкус не може да се сравни с нищо вносно“, обяснява пловдивчанин.

На големите фамилии, които за празника се събират и спазват традициите, цяло агне може да излезе между 150 и 170 евро. Но се забелязва тенденция за пренареждане на великденската трапеза - агнето вече не е център, а акцент – 1–2 килограма, колкото за „адет“, за да не разбива семейния бюджет. Но пък се набляга на гарнитурите – дроб сърма, пресни картофи, баници, салати.

Цените варират в различните части на страната. В Централна България - Велико Търново, Ловеч, Плевен – килограмът е 4,73 евро средно, в Южна България (Кърджали, Стара Загора, Хасково) е 9,69 €/кг

Пловдив и Пазарджик държат едни от най-високите цени на агнешкото месо в България – надхвърлят 20 евро за килограм, съобщава Plovdiv24.bg. Търговците се оправдават с дефицит на агнета и повишено търсене. Цената на живото тегло е около 7–8 евро, което е леко увеличение спрямо предходната година. По изчисления на животновъдите, цената за грижата за едно животно достига между 140 и 160 евро, като в сметките се включват фуражи, люцерна, труд и разходи за поддръжка.

Овцевъдите в Силистренско предлагат килограм живо тегло между 6 и 6,50 евро, което е с около 10 процента повече спрямо миналата година. Според производители повишението е минимално и отразява действителните разходи за фураж, грижи и поддръжка на животните.

„При агнешкото се говори, че цената му ще тръгне нагоре заради дефицит, но той ще се запълни от внос. Всяка година се създава истерия около цената му. В момента на доста места е от 10 евро до 14 евро, това са нивата и от миналата година. Естествено има места, на които търговци се опитват да го реализират и на 20 евро, което според мен е много висока цена. Много бързо вносът ще компенсира дефицита и както и предходни години, цената на агнешкото на самия празник ще е най-ниска, а и го има в изобилие“, коментира пред „Телеграф“ председателят на Държавната комисия по стокови борси и тържища Владимир Иванов. По думите му, потребителите трябва да са по-избирателни и информирани и от тях зависи дали ще платим повече или не. Той посъветва хората, които държат на българското месо, да търсят маркировката със син печат.

Данните на МЗХ, НСИ и САПИ показват устойчив ръст в цените на агнешкото през последните пет години. Ако през 2021 г. изкупната цена е 6.00–7.00 лв./кг, а продажната на дребно — 13.50–15.00 лв./кг., през 2026 г. вече говорим за 6.90 – 7.92 €/кг изкупна цена и 6.36 – 18.41 €/кг крайна цена. Ръстът е видим както при изкупуването, така и в търговията на дребно, пише agri.bg.

По-високите цени вече не са ограничени до празничния период, а се движат нагоре още от началото на годината. Причините - по-малко животни, по-високи разходи за изхранване и транспорт, свито производство в целия регион. Международни анализи на Reuters и Bloomberg потвърждават – Европа влиза в период на недостиг на агнешко, а конкуренцията за наличните количества се засилва.

Инфлуенцата сложи край на евтиното яйце

Цените на яйцата също следват тренда нагоре. Производители посочват, че за година ръстът е 20 на сто. Причината обаче не е толкова кризата в Близкия изток и поскъпването на енергията, колкото заболяванията при птиците, които затвориха ферми и увеличиха производствените разходи.

"Ние около 500 000 кокошки не можем да ги върнем в оборот, има ферми, които следва да бъдат обезщетени", заяви Ивайло Гълъбов, председател на УС на Съюза на птицевъдите в България. Става въпрос за огнищата на птичи грип, заради, които бяха избити хиляди животни, пише Медиапул.

Между 18 и 30 евроцента за брой се движи цената на яйцата, като при тези от „свободни кокошки“ се качва още. Тук няма дефицит, но има ясно изчезване на „евтиното яйце“.

Проверка показва, че в голяма търговска верига голяма разфасовка от 30 кафяви яйца се продава за 6.13 евро, което означава, че единичната бройка излиза по 20 евроцента. Кори с 20 броя бели яйца се предлагат 3.99 евро, като единичната цена излиза по 0.1995 евроцента. По-голямата част от белите яйца е внос, най-често от Полша.

„Има обекти, където разликите в цените на едни и същи продукти са много големи. Например при яйцата, които се шарят за празника, има разлика в цените от 6-7 цента, а са с едни и същи параметри и производител. Но цената им на едро тази година е с 28%, или 5 евроцента по-висока от миналата“, казва Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища.

Да се хванем за зелено с краставици по 8 евро

Старата българска приказка „Да се хванем за зелено“, няма да донесе утеха тази година, поне на хората в градовете, които си нямат градини и дворове. Цените на домати и краставици достигнаха невиждани върхове – докато доскоро се дивяхме на цени в магазина от 7-8 лева, сега са на същата стойност, но в евро.

Седмица преди Великден Държавната комисия по стоковите борси и тържищата отново отчете най-голямо поскъпване на зеленчуците - 13,64 на сто при доматите, с 10,75 при зелените чушки, с 8,92 на сто – при червените. Зелената салата е със 7,81 на сто нагоре, краставиците - с 4,89%. Данните показват, че пазарът остава силно зависим от внос. Оранжерийното производство у нас се сблъсква със скъпа енергия, а това държи цените високи. Резултатът: домати – от 3.5 до 8,5 евро за килограм, краставици - от 3 до 8 евро, дори марулята вече не е символ на достъпност.

"Нашата продукция бе засадена с един месец по-късно поради несигурността. Пелетите се увеличиха с около 15–20%, газта е с около 5% нагоре, а торовете започват да скачат с 30–40%. Не се знае утрешният ден какво ще ни предложи", казва пред БНТ Иван Кабуров от Мало Конаре, който отглежда около 8 декара краставици.

Появата на българските краставици на пазара ще окажат пряко влияние върху цените – ще поевтинее както родната продукция, така и вносните зеленчуци, твърдят производители. В момента зеленчукът излизат от оранжериите за около 2 евро за килограм, но с увеличаването на предлагането се очаква цената да падне.

“Ако видиш краставици под 2 евро - гръцки са. Ако са над 3 евро - български”, твърди продавач на пазара в Сандански.

„Цените в момента са крайно спекулативни. 1000 тона краставици са влезли от Албания по 70 евроцента, а се продават 1,27 на брой краставица или 3-4 евро килограма“, каза по БНТ Марк Цеков от Агенцията по инвестиции. „Да, горивата са скъпи, торовете, препаратите, работната ръка, няма напояване, но ще видите, когато се появявт оранжериините зеленчуци, как ще има спад в цената на вносните“, добавя той.

На по-различно мнение е председателят на стоковите борси и тържища Владимир Иванов: „Различното тази година е, че най-вероятно заради кризата с горивото няма да видим традиционните пролетни намаления, а цената на зеленчуците ще се задържи по-висока, докато не излезе полското производство. Цените ще паднат когато пазарът се насити със стока. Независимо че в момента има български производители, които искат да продават краставици по 5 евро, това няма как да се случи, защото има вътрешнобощностни доставки, които са на цени от 1,30 и 1,70 евро. Има много добре заложено производство на краставици и много скоро очаквам пазарът да се насити и ще има една нормална цена. Не мога да прогнозирам дали ще ниска или висока, но търсенето и предлагането ще я определят“, прогнозира Иванов пред „Телеграф“.

Козунакът излезе от сянката

Тази година козунакът излезе от сянката на агнето и се превърна в отделна тема за бюджета. Пазарът е разделен на три ясни нива – масов, среден клас и занаятчийски, а разликите в цените често са основна предпоставка за избора.

В големите вериги най-базовите козунаци започват от около 1.50 – 2.50 евро за 400–500 г. Това са индустриални продукти – с по-дълъг срок на годност, често с растителни мазнини и по-малко яйца. Те обаче са най-търсени заради цената, но компромисът в качеството е осезаем.

В „средния сегмент“ – пекарни и по-качествени марки – цените скачат до 3 – 6 евро, но продуктът е с повече яйца, масло, добавки като стафиди, локум, шоколад. Това е най-масовият избор за семейства, които искат баланс между цена и вкус.

Големият скок е при занаятчийските козунаци – от малки пекарни или сладкарници. Там цените стигат 7 – 15 евро, а в някои случаи и повече – особено при „гурме“ варианти с белгийски шоколад, ядки или квас. Те се купуват по-скоро като подарък или за празничен акцент.

Няма да споменаваме бутиковите козунаци, която цена може да варира от 10 до 100 евро. Вариантите са стандартен (с шоколад, орехи, локум, стафиди), премиум (с глазура от шам фъстък и дубайски шоколад) и снобски (специални съставки, ръчна изработка).

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай