Европейската централна банка (ЕЦБ) не бива да чака прекалено дълго, ако последиците от войната в Иран започнат да разклащат инфлационните очаквания в еврозоната. Това предупреди гуверньорът на Българската народна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Димитър Радев, цитиран от Блумбърг.
Според него в сегашната среда рискът от закъсняла реакция може да се окаже по-тежък от риска централните банкери да действат малко по-рано. Посланието му идва на фона на засилващи се очаквания, че ЕЦБ може да пристъпи към първо повишение на основните лихвени проценти от 2023 г. насам, след като конфликтът в Близкия изток ускори инфлационния натиск.
Предупреждение от Рейкявик
Радев направи коментара си по време на конференция на Исландската централна банка в Рейкявик. Той участва в панелната дискусия „Поддържане на инфлацията под контрол: Ценова стабилност в условията на фундаментална несигурност“, част от Икономическата конференция в Рейкявик 2026.
Форумът събра управители на централни банки, икономисти, представители на академичните среди и финансовите пазари от Европа и САЩ. В отговор на блиц въпрос какво трябва да следят най-внимателно централните банки в настоящата среда, гуверньорът на БНБ постави акцент върху инфлационните очаквания.
„На този етап компромисът не е симетричен, когато има риск инфлационните очаквания да загубят стабилността си. Цената на закъснялото действие може да надхвърли цената на това да се действа малко по-рано“, заяви Радев.
Опасността от изпуснати очаквания
Според управителя на БНБ най-големият риск е инфлационните очаквания да се откъснат от своята котва. Ако това се случи, връщането към ценова стабилност става много по-трудно, по-скъпо и по-болезнено за икономиката.
Радев подчерта, че инфлацията в еврозоната е намаляла спрямо върховите си равнища, но все още остава над целта на ЕЦБ от 2 процента. Освен това базисният ценови натиск в отделни сектори продължава да бъде относително устойчив, което прави картината по-сложна за паричната политика.
Това означава, че централните банки не могат да се успокоят само от общото забавяне на инфлацията. Важни остават въпросите дали ценовият натиск се пренася трайно в заплатите, услугите, потребителските решения и дългосрочните очаквания.
Войната в Иран връща страха от по-скъпа енергия
Изказването на Радев идва в момент, когато войната в Иран засилва несигурността за енергийните пазари и цените в Европа. Конфликтът в Близкия изток вече доведе до ускоряване на инфлацията в еврозоната и отдалечи показателя от целта на ЕЦБ.
В самата централна банка има различни позиции за темпото на реакцията. Част от представителите настояват за изчакване, за да се види дали поскъпването на енергията ще произведе трайни вторични ефекти върху икономиката и инфлацията.
Други предупреждават, че по-високите лихви могат да натежат върху растежа в еврозоната. Точно тук се намира трудният избор пред ЕЦБ - дали да действа по-бързо срещу инфлацията, или да пази икономиката от допълнително забавяне.
Паричната политика не може да е сама
Радев обаче ясно заяви, че централните банки не могат да бъдат оставени като единствена защита срещу кризата. Според него правителствата в Европа трябва да подкрепят усилията на ЕЦБ чрез по-отговорна фискална политика, инвестиции, енергийна ефективност и структурни реформи.
„Паричната политика не може да бъде единствената отбранителна линия. На фона на повтарящите се шокове в предлагането, фискалната политика, инвестициите, енергийната ефективност и структурните реформи са от значение за икономическата устойчивост“, заяви той.
Така гуверньорът на БНБ постави проблема отвъд лихвените проценти. Посланието му е, че когато шоковете идват от енергията, войната, предлагането и структурните слабости, само повишаването на лихвите не може да реши цялата криза.
Централните банки вече не могат да разчитат на една прогноза
В условията на висока несигурност Радев подчерта, че централните банки трябва да работят с по-широк набор от индикатори. Според него все по-голямо значение имат алтернативните сценарии, оценката на устойчивостта и управлението на риска.
„При висока несигурност една единствена прогноза лесно може да създаде илюзия за прецизност“, посочи управителят на БНБ.
Този подход означава, че решенията вече не могат да стъпват само върху основния макроикономически сценарий. При война, енергийни сътресения, нестабилни доставки и променящо се потребителско поведение централните банки трябва да мислят през няколко възможни развития, включително по-неблагоприятни.
Българският риск - заплати, потребление и кредити
Коментирайки България, Радев отбеляза, че страната отчита няколко години на силен номинален ръст на заплатите, устойчиво частно потребление и динамична кредитна активност. Тези фактори поддържат вътрешното търсене, но могат и да засилят инфлационния натиск, ако очакванията на домакинствата и бизнеса започнат трайно да се пренастройват нагоре.
„Ако инфлационните очаквания започнат трайно да се приспособяват нагоре, овладяването на инфлацията става много по-трудно“, заяви Радев.
Той предупреди, че инфлационните рискове се увеличават, когато икономическото поведение започне да гледа повече към миналата инфлация. Това се случва, когато договарянето на заплатите и ценовите решения се основават основно на вече реализираното поскъпване, а не на очакването за връщане към стабилност.
Предупреждение срещу автоматичната индексация
Радев постави специален акцент върху автоматичните механизми за индексация, ориентирани към миналата инфлация. Според него те могат да подхранят по-трайни инфлационни процеси и да засилят вторичните ефекти.
Проблемът е, че когато заплати, цени и договори автоматично следват вече натрупаната инфлация, икономиката започва сама да възпроизвежда поскъпването. Така временен шок може да се превърне в по-продължителен инфлационен процес, който после изисква по-твърда реакция от централните банки.
В този смисъл предупреждението на управителя на БНБ е насочено не само към паричната политика, но и към начина, по който държавата, бизнесът и социалните партньори вземат решения в среда на високи цени.
Комуникацията като част от битката за доверие
Радев открои и комуникацията като важна част от трансмисионния механизъм на паричната политика. Според него централните банки трябва да говорят ясно, но без да създават фалшиво усещане за сигурност.
„Комуникацията не трябва да създава изкуствено усещане за сигурност. Нейната цел е да укрепва доверието, че ангажиментът към ценовата стабилност остава непроменен“, заяви той.
Това означава, че в момент на несигурност централните банки трябва едновременно да признават рисковете и да показват решимост. Доверието не се гради чрез уверения, че всичко е под контрол, а чрез последователност, готовност за действие и ясно послание, че ценовата стабилност остава водеща цел.
ЕЦБ пред най-трудния си тест от години
Изказването на Димитър Радев поставя ЕЦБ пред класически, но изключително труден избор - кога да се действа, колко силно да бъде затягането и как да се избегне едновременно изпускане на инфлацията и прекомерен удар върху растежа.
Войната в Иран връща в Европа страха от нов енергиен шок, а инфлацията отново се отдалечава от целта от 2 процента. На този фон посланието на управителя на БНБ е, че забавянето може да излезе скъпо, ако доверието в ценовата стабилност започне да се пропуква.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
