Европейската комисия обмисля реформи, които да позволят на банките да преместват по-свободно средства в рамките на ЕС, съобщи „Файненшъл таймс“, позовавайки се на проект на доклад на ЕК. Целта е европейските кредитори да станат по-ефективни и конкурентни спрямо американските банки. Предложенията включват по-гъвкави правила за капитала и ликвидността, възможни облекчения при ипотеки и кредити за компании без кредитен рейтинг, както и промени в схемите за гарантиране на депозитите. Оценката на Комисията за конкурентоспособността на банковия сектор се очаква през юли, а законодателни предложения вероятно ще последват през 2027 г.
По-малко блокирани пари в национални структури
В проектодоклада се предвижда надзорните органи да контролират правилата за капитал и ликвидност на ниво компания майка, вместо значителни средства да остават задържани в местни дъщерни дружества. Това би дало на големите европейски банкови групи повече свобода да разпределят ресурси там, където са най-нужни.
Според Европейската централна банка в момента 225 млрд. евро капитал и 250 млрд. евро ликвидност са блокирани заради национални регулаторни правила. Идеята на реформата е тези средства да могат да се използват по-ефективно в рамките на единния пазар, като същевременно компаниите майки ще трябва да подкрепят дъщерните си дружества при необходимост.
Това е един от старите проблеми на банковия съюз - европейските банки работят на общ пазар, но често са ограничени от национални изисквания. Резултатът е по-малка гъвкавост, по-високи разходи и по-трудно изграждане на големи трансгранични банкови групи.
Конкурентоспособност срещу американските банки
Предложенията са част от по-широкия разговор за това защо банките в ЕС изостават от големите си американски конкуренти по мащаб, печалби и способност да финансират големи инвестиции. Европейските кредитори от години твърдят, че сегашната регулаторна рамка ги прави по-предпазливи и ограничава възможностите им за кредитиране.
Европейската банкова федерация изчислява, че ЕС е изправен пред нарастваща годишна инвестиционна дупка от 1,4 трилиона евро. Според банковия сектор това може да затрудни финансирането на икономическите цели на блока, включително зеления преход, дигитализацията и укрепването на индустриалната база.
В този контекст реформата не е само техническа промяна в банковите правила. Тя е част от опита на Брюксел да насочи повече европейски спестявания към инвестиции в самата икономика на ЕС.
Капиталови облекчения и депозитни гаранции
Сред обсъжданите мерки са опростяване на капиталовите правила и преглед на изискванията за ипотеки и кредити. Проектът предвижда и евентуални капиталови облекчения за ипотечни заеми и заеми за компании без кредитен рейтинг.
В доклада се разглеждат и промени в схемите за гарантиране на депозитите. Според текста планът трябва да подобри съгласуването между отговорностите, финансирането на мерките за управление на кризи и застраховането на депозитите в рамките на съществуващите структури на банковия съюз.
Предлагат се и промени при капиталовите изисквания за инвестиционните посредници. Така пакетът засяга не само банките като кредитори, но и по-широката финансова инфраструктура, която трябва да подкрепя капиталовите пазари в ЕС.
Натиск за трансгранични сливания
Докладът идва ден след като европейският комисар по конкуренцията Тереса Рибера призова страните от ЕС да подкрепят трансграничните банкови сливания. Според нея подобни сделки са важни за завършването на единния пазар и за повишаването на конкурентоспособността на Европа.
Темата е политически чувствителна, защото много държави не желаят да губят контрол върху националните си банкови групи. В същото време Брюксел настоява, че без по-дълбока интеграция европейските банки трудно ще достигнат мащаба на конкурентите си в САЩ.
Затова реформата ще трябва да балансира между две цели - повече свобода за банките да работят като европейски групи и достатъчно гаранции, че местните пазари, вложителите и финансовата стабилност няма да бъдат изложени на риск.
Следващата битка ще бъде политическа
Очакваната през юли оценка на Европейската комисия вероятно ще даде по-ясна рамка на реформите. Ако след нея последват законодателни предложения през 2027 г., държавите членки ще трябва да решат докъде са готови да стигнат в премахването на националните бариери.
Банковият съюз от години остава недовършен проект. Общият надзор вече съществува, но въпросите за движението на капитал, кризисното управление и общата защита на депозитите продължават да разделят страните от ЕС.
Затова проектът на Комисията може да се окаже важен тест. Ако бъде приет, той ще даде на европейските банки повече свобода да използват ресурсите си през границите. Ако срещне съпротива, ЕС отново ще остане с амбиция за единен банков пазар, но с правила, които често държат капитала заключен в национални рамки.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
