БНБ с ключова информация за депозитите до 30 000 лева

Спестяванията на населението бележат сериозен двуцифрен ръст на годишна база

Ако се чудите защо цените продължават да растат, въпреки борбата с инфлацията, един от отговорите се крие в банковите сметки на българите

Данни на Българската народна банка (БНБ) за първото полугодие на 2025 г. показват, че спестяванията на населението бележат сериозен двуцифрен ръст на годишна база – 11,2%. Броят на депозитите също се увеличава, макар и по-скромно – с 1,1%.

Към края на юни в банковата система са регистрирани близо 9,02 млн. депозити и сметки на граждани, с обща стойност 93,15 млрд. лева. Това е категоричен сигнал, че в обществото циркулират повече пари – както в сметки, така и в потребление. А повече потребление неминуемо води до натиск върху цените.

Неравен ръст: Едни пестят, други инвестират

Когато говорим за средни стойности, винаги важи поговорката за "средното кюфте" – по три на човек, но един яде половин, а друг два и половина. Аналогично, ръстът на спестяванията е силно неравномерен.

Сметките с наличност до 5000 лв. намаляват – както като брой, така и като обем. Това е ясна индикация за затрудненията на домакинствата с по-ниски доходи, които не успяват да отделят средства за спестяване.

В сегмента от 5000 до 30 000 лв., където попадат голяма част от средната класа, депозитите растат, но с едноцифрен темп – темпо на растеж между 2% и 9%. Това е стабилен, но умерен сигнал за повишаване на финансовите възможности в тази група.

Къде са "големите пари"?

Истинската експанзия е във високите категории депозити:

  • Между 200 хил. и 500 хил. лева – ръст от 22,8%

  • Между 500 хил. и 1 млн. лева – увеличение на броя с 22,2%, а на обема с 21%

  • Над 1 млн. лева – 1972 депозита с обща стойност 4,82 млрд. лв., нарастване от 13,9%

Забележителен е и средният сегмент от 50 000 до 100 000 лева, където се намират над 18 млрд. лв. в 260 089 сметки. Те растат с над 15% на годишна база – както като брой, така и като сума.

След тях се нареждат депозитите от 100 000 до 200 000 лева, с общо 16,14 млрд. лв. в 115 552 сметки, бележещи ръст от 12,6% по обем и 13,3% по брой.

Еврозоната – фактор или не?

Изкушаващо е да се свърже този скок в спестяванията с предстоящото приемане на еврото. Но трябва да отбележим, че данните обхващат период преди официалното съобщение за влизане в еврозоната, което прави тази връзка по-скоро спекулативна.

Ръстът е равномерно разпределен през първото и второто тримесечие, а интересното е, че за същия период на 2024 г. увеличението е било дори по-високо. Това насочва анализа към друг важен фактор – покачващите се доходи, които логично се трансформират в по-високи спестявания, особено сред хората с по-големи възможности. Както се казва – „пари при пари отиват“.

Стабилност без изненади в лихвите

Обнадеждаващо е, че над 75% от всички пари на гражданите в банките се намират в групи, при които се отчита ръст. Това е сигнал за устойчивост на финансовата система. А в контекста на сравнително стабилните лихвени проценти, едва ли можем да очакваме сериозни промени по депозитите и кредитите до края на годината.

Макар депозитите между 5000 и 30 000 лв. да растат бавно, общият ръст на спестяванията е силно повлиян от богатите домакинства. Финансовата картина на страната показва стабилност, но и ясно разделение в икономическите възможности на различните социални слоеве.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай