Спиртно (не)удоволствие
Алкохолните напитки в Европа струват различно според държавата, а разликите не се дължат само на стандарта на живот. Данъчната политика, историята на консумацията и усилията за ограничаване на вредите оформят ценова карта, на която в Скандинавските държави се плаща най-скъпо, докато Южна Европа и България остават сред най-достъпните пазари. Въпросът колко струва чашата зависи по-малко от продукта и повече от начина, по който държавите го регулират.
Как се измерва стойността
Алкохолните цени в Европа варират. Средно около 1,50 евро от всеки 100 евро, които домакинствата в Европейския съюз харчат за стоки и услуги, отиват за алкохолни напитки, показват данните на европейската статистика.
За сравнение между страните Евростат използва индекс на ценовите нива, който оценява еднаква потребителска кошница от алкохолни напитки и измерва колко би струвала тя във всяка държава. Средното ниво за ЕС е фиксирано на 100. Така стойност над 100 означава по-скъп алкохол от средното, докато стойност под 100 показва по- ниски цени. Този подход разкрива силни регионални закономерности. В Северна Европа алкохолът е не просто продукт, а част от здравна политика и обществена философия, което обяснява високите цени. В Южна и Източна Европа алкохолът остава по-достъпен и културно интегриран, което създава по-мек ценови натиск и съответно по-ниски акцизни ставки.
Най-скъпо - скандинавският модел, Ирландия и Турция
Сред 36 европейски държави - страни от ЕС, кандидати и членове на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) - Исландия е най-скъпото място за купуване на алкохол към края на 2024 година. Там потребителите плащат 285 евро за напитки, които струват 100 евро на средно европейско ниво. Това представлява 185% над нормата за ЕС.
Норвегия и Финландия са непосредствено след нея със стойности от съответно 226 и 210 евро, а Турция също е в групата на най-скъпите пазари с 203 евро. Ирландия е съвсем близо до тях с цена от 198 евро за същата потребителска кошница. Моделът е единен - в Скандинавските държави алкохолът струва повече от два пъти спрямо средното ниво в Европейския съюз.
Швеция отчита ниво 146, а Дания - 125. Данъчната политика в тези държави традиционно е насочена към ограничаване на прекомерната консумация и редуциране на обществените вреди. В тези страни високите акцизи често са съчетани и с ограничения за продажба и работно време на търговските обекти, което прави достъпа до алкохол по-труден. Икономическият натиск се превръща и в социален инструмент, който цели да намали злоупотребите и обществените разходи за здраве и сигурност.
Най-евтините пазари - Италия, Германия, Австрия и Испания
В другия край на ценовата карта са Италия, Германия и Австрия. Ако средно за ЕС потребителската цена е 100 евро, в Италия същите напитки струват едва 84 евро - с 16% под европейското ниво. Германия е на ниво 87 евро, Австрия - на 90, а испанските потребители плащат около 91 евро. Сред големите икономики на Европа единствено Франция е малко над средното, с ниво 102 евро - ръст от 2 процента. Така основните южни и западни икономики на ЕС поддържат значително по-ниски цени на алкохола в сравнение със северните държави. В тези пазари алкохолът е част от културната традиция и ежедневието, което влияе и на регулацията. Ниските акцизи често се приемат като подход, който не наказва потреблението, а поддържа умерено ценово равнище и силен вътрешен пазар. Това създава силно контрастиращи ценови реалности в рамките на ЕС.
Когато разходът и достъпността не съвпадат
При сравняване на цените не се измерват доходи или покупателна способност, поради което картината е непълна. Цената не е равна на достъпност, подчертава професор Колин Ангъс от Университета в Шефилд, цитиран от Евронюз. Той отбелязва, че държава с ниски цени, но и с ниски разполагаеми доходи, може да има ниска достъпност на алкохола. Обратното също е възможно - по-високи цени не означават автоматично ограничени покупки, ако доходите са значително по-високи.
„Данъчното облагане е ключов фактор, който движи ценовите различия. По-високите акцизи върху алкохола са сред основните причини за по-високи цени в някои европейски страни, най-вече в Северна Европа“, казва проф. Ангъс. Той подчертава, че високите акцизни ставки са исторически отговор на високи нива на алкохолна консумация и значими обществени вреди.
През 2020 година, когато Великобритания все още беше част от сравненията, нейният индекс беше 139 при средно европейско ниво 100. Именно тук се вижда защо цената сама по себе си не описва социалната картина. В страни с по-нисък стандарт дори достъпният алкохол може да бъде товар за семейния бюджет, докато в по-богати държави високите цени рядко влияят на ежедневното потребление. Това прави анализа на цените само първа стъпка, която трябва да се комбинира с доходи, данъци и социални навици.
Средиземноморската логика - ниски акцизи, слаб натиск
Според професор Ангъс „повечето средиземноморски държави имат значително по- ниски нива на консумация и алкохолно обусловени вреди. Затова нуждата от високи акцизи, които да ограничават прекомерната употреба, е много по-слаба в сравнение със северните държави.“
Д-р Якоб Мантей от Университета в Хамбург подчертава също пред Евронюз, че разликите в крайните цени зависят именно от акцизните политики. Според данните за европейския регион на Световната здравна организация за 2020 година страните с най- висок дял на данъци в крайната цена на бирата са Финландия, Турция, Норвегия, Естония и Исландия. Делът е между 28% и 39%, докато при спиртните напитки достига над 50 на сто. В държави с ниско облагане делът на акциза е 10% или по-малко. „Повишаването на акцизите не само намалява консумацията. То увеличава и бюджетните приходи“, твърди д-р Мантей.
Професор Ангъс добавя още един елемент - винопроизводството. В държавите, които произвеждат вино в големи обеми, акцизните ставки върху него са минимални или нулеви, докато в непроизвеждащите данъчното облагане е чувствително по-високо. Това обяснява защо средиземноморските икономики поддържат плавни ценови нива и не се сблъскват с изкушението да използват акцизите като инструмент за рязка фискална промяна. Политиката разчита повече на традиционна култура на умереност, отколкото на регулаторни ограничения.
България между ниски стойности и ново данъчно напрежение
България е сред държавите с най-ниски цени на алкохол и тютюневи изделия в Европейския съюз. Ценовото ниво традиционно се оценява на около две трети от средното за ЕС, което поставя страната сред най-достъпните пазари за алкохол.
От 2025 г. обаче българският модел започва да се променя. Държавата въвежда увеличение на акциза върху алкохолните напитки и бирата с между 10% и 15%, като реформата цели съобразяване на ценовите нива с по-широката европейска рамка и повишаване на приходите. Това вече поражда сигнали за поскъпване в някои категории.
В същото време данните показват, че в категорията „Алкохолни напитки и тютюн“ има отчетено поскъпване, макар и умерено. България обаче запазва структурна особеност - значителен неформален пазар, особено при домашните спиртни напитки, което означава, че всяко данъчно покачване може да насърчи сивия сектор.
Бизнесът предупреждава, че повишените акцизи могат да окажат натиск и върху малките производители, особено тези, които работят в туристическите райони и зависимите от сезонно потребление. Част от тях вече заявяват, че очакват по-високи разходи за суровини и дистрибуция, които ще бъдат прехвърлени върху крайните клиенти. Това означава, че социалният ефект може да бъде по-широк от обикновено поскъпване на магазина.
Какво означава това за потребителите
За българските потребители промяната означава, че алкохолът, традиционно достъпен, постепенно ще поема нагоре заради повишените акцизни ставки и натрупаната инфлация. Разходите за напитки вероятно ще започнат да нарастват с по-устойчив темп, без да се изравняват със скандинавските нива. България остава сред най-ниско облаганите пазари, но достъпността постепенно се свива.
От друга страна ниската базова цена и умереният данъчен профил до този момент осигуряват относителен буфер. Дори при увеличения, цените в България остават далеч под скандинавските и значително по-ниски от тези в западноевропейските икономики. По-важният риск е в неформалния сектор - ако цената на официалните напитки стане твърде висока, потребителите могат да преминат към нерегистрирани източници, което би намалило бюджетните приходи и би ограничило контрола върху качеството.
Потребителите вероятно ще започнат да преосмислят своите покупки, особено при по- силните категории спиртни напитки и бира.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
