Ако една демокрация може да бъде тествана за устойчивост, то това неминуемо се случва във времена на криза. Затова доколко обществото е резистентно към наглостта на властта може би ще разберем съвсем скоро. Защото първият голям тест за демокрация – дали новият президент Илияна Йотова може да опази устоите на конституцията, моралните ценности и обществения интерес, вече се провали с избора й на Андрей Гюров за служебен премиер. Предстои да видим обаче доколко обществеността също е претръпнала към подобни институционални гаври.
Защото назначаването на Андрей Гюров за служебен министър-председател не е просто кадрово решение в условията на поредната политическа криза. То е индикатор за състоянието на институционалната среда и за начина, по който се разбира понятието „служебна власт“. Вместо да внесе яснота и доверие, този избор отвори нови фронтове на съмнение – както конституционни, така и морално-политически.
Конституционната сянка
В публичното пространство вече не еднократно се поставя въпросът дали Гюров въобще има право да бъде премиер предвид факта, че е отстранен от поста на подуправител на БНБ с решение на съда. И колкото и неговите политически приятели да се опитват да убедят хората, че на обжалването това решение ще падне, към момента единственото валидно юридическо решение по случая – при това окончателно потвърдено от ВАС, е това, че предварителното изпълнение на решението за отстраняването на Гюров е окончателно и към момента той не е част от ръководството на БНБ, следователно не може да е част и от „домовата книга“.
Друг е въпросът доколко фигура с ясно изразена партийна биография и активна политическа роля в близкото минало отговаря на духа на Конституцията, когато става дума за служебен премиер. Дори да няма изрична правна забрана, остава същественото съмнение – дали човек, свързан пряко с политическа сила, която участва в предстоящите избори, може да гарантира безпристрастност.
Служебният кабинет по замисъл е временен арбитър, а не политически играч. Той трябва да организира честни избори и да осигури стабилност, без да оставя усещане за партийна обвързаност. Когато обаче начело застава фигура с ясно политическо минало, балансът изглежда нарушен още в самото начало.
Тук възниква и въпросът за президентската институция. Тестът за демокрация не е просто формалното спазване на процедурата, а способността да се създаде обществено доверие. Ако значителна част от обществото възприема назначението като политически мотивирано, значи този тест не е издържан. Демокрацията изисква не само легалност, но и легитимност. И отговорността за това е на президента Илияна Йотова.
„Тяхното МВР“ и изборната среда
Назначението на Гюров идва и в контекст на продължителни обвинения за институционално влияние върху изборния процес. В този смисъл рискът не е само в самата личност на премиера, а в усещането, че изпълнителната власт може да бъде използвана за осигуряване на предимство в изборите.
МВР е ключов фактор за гарантиране на изборната честност. Дори съмнението, че вътрешното министерство може да действа под политическо влияние, подкопава доверието в резултатите. А когато служебният премиер е свързан с конкретна политическа формация, това съмнение става още по-силно. А Гюров е част точно от тази част на ПП-ДБ, която мечтаеше да прави избори с „наше МВР“ и явно това за пореден път ще се случи – отново абсолютно незаконно.
Петрохан – въпросите, които не получиха отговор
Още по-тревожно това назначение е в контекста на трагедията „Петрохан“ и публично известната хронология на отношенията между представители имено на ПП-ДБ и НПО-то „Национална агенция за контрол на защитените територии“ (НАКЗТ), свързвано с Ивайло Калушев.
А тази връзка се доказва най-ясно от фактите, които очертават следната последователност – на 13 декември 2021 г. Кирил Петков става министър-председател. Точно месец по-късно – на 13 януари 2022 г. – регистрирана е НАКЗТ. В края на януари 2022 г. – среща между представители на НПО-то и вицепремиера и министър на околната среда Борислав Сандов. На 8 февруари 2022 г. – подписано споразумение между МОСВ и организацията. На 1 юни 2022 г. С решение на вътрешния министър Бойко Рашков е закрито РПУ Годеч – районът, в който НАКЗТ развива дейност. На 20 юли 2022 г. – НПО-то придобива 5 декара земя в района на Петрохан на символична цена.
Чистачите на следи могат пак да бъдат активирани
През декември 2025 г. приключват държавни проверки без установени нарушения. В същия период сайтовете на НПО-то и свързани структури са закрити. Само месец по-късно – през февруари 2026 г. – започва серия от шест самоубийства и убийства, включително на 15-годишно дете, за които е обвинен Калушев. В цялата тази история не трябва да се забравя участието и на кмета на София Васил Терзиев, който е финансирал НПО-то, министърът на правосъдието Надежда Йорданова, под чието ръководство министерството на правосъдието ги регистрира, както и на НПО-активиската Безуханова, която също е финансирала „рейнджърите“.
След разкритията определени политически фигури точно от ПП публично защитиха организацията и заявиха, че не са забелязали нередности при посещенията си. Тези изявления поставят въпроса за политическата отговорност – не наказателна, която се установява от съда, а морална и институционална. И доколко назначено от Гюров ръководство на МВР сега няма да се опита да замете тези опасни връзки на политическите му съратници със скандалното НПО.
В този контекст назначаването на служебен премиер с политическа обвързаност поражда опасения, че темата „Петрохан“ може да бъде изместена, омаловажена или административно забавена. Дали това ще се случи – предстои да се види. Но самият риск от подобно развитие е достатъчен, за да разклати общественото доверие.
Когато трагедия от такъв мащаб остава с множество въпроси – за институционален контрол, за контакти с властта, за проверки без резултат – всяко съмнение за политическо влияние върху изпълнителната власт се превръща в проблем на демокрацията.
Демокрацията не търпи сиви зони
Затова е важно да се помни, че демократичната система не се разрушава внезапно. Тя отслабва постепенно – когато обществото започне да приема, че назначенията са партийно мотивирани, че трагедиите се политизират или забравят, че институциите работят избирателно. Назначаването на Андрей Гюров поставя именно такъв въпрос. Не защото вината е доказана, а защото съмнението е силно. А в демокрацията съмнението не е враг – то е механизъм за контрол.
Дали този тест ще бъде окончателно провален, зависи от действията на служебния кабинет. Прозрачността, пълното разследване на трагедията „Петрохан“ и реалната дистанция от партийни интереси са единственият начин да бъде възстановено доверието. В противен случай усещането ще остане – че не просто сме в поредната политическа криза, а че демократичните стандарти са сведени до формалност.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
