Световните централни банки все по-ясно дават сигнали за промяна в паричната политика, след като през декември няколко ключови институции предприеха важни решения. Японската централна банка повиши основния си лихвен процент до най-високото ниво от 30 години, а Европейската централна банка обяви край на фазата на парично облекчаване. В същото време „Банк ъв Ингланд“ пристъпи към ограничено понижение на лихвите на фона на продължаващ инфлационен натиск.
На този фон пазарите насочват вниманието си към действията на Управлението за федерален резерв на САЩ. Част от представителите на Фед предупреждават за риск от прегряване на американската икономика, което усложнява решенията за бъдещия лихвен курс.
ЕЦБ залага на изчакване
Европейската централна банка остави основния си лихвен процент без промяна на равнище от 2% на последното си заседание за годината. Решението дойде на фона на леко ускоряване на инфлацията в еврозоната, както и на продължаващ ръст на цените на храните, които оказват осезаем натиск върху бюджетите на домакинствата.
В същото време централните банкери отчитат и риск от прекалено ниска инфлация в средносрочен план. Като възможен фактор се посочва увеличеният внос на по-евтини китайски стоки към Европа, породен от търговското напрежение между САЩ и Китай. Според ЕЦБ временните отклонения от целта за инфлация от 2% са допустими и настоящата лихвена политика позволява на институцията да заеме предпазлива, изчаквателна позиция.
Фед понижава лихвите, но несигурността остава
Федералният резерв на САЩ понижи лихвите за трети пореден път през декември, като основният процент беше свален до диапазона 3,50–3,75%. Решението бе мотивирано от сигнали за охлаждане на пазара на труда, въпреки че инфлацията остава около 3% – над целта на централната банка.
Допълнително усложнение за Фед представлява непредсказуемата търговска политика на президента Доналд Тръмп и въздействието на митата върху цените. Липсата на достатъчно икономически данни, заради временното спиране на работата на държавни агенции, също затруднява вземането на решения.
Политически натиск и въпроси за независимостта на Фед
Предстоящата смяна на ръководството на Федералния резерв повдига опасения за независимостта на институцията. Мандатът на Джером Пауъл като председател изтича през 2026 г., а президентът Тръмп вече открито го критикува. Сред спряганите имена за негов наследник е Кевин Хасет, което поражда притеснения за засилен политически натиск, въпреки че решенията се вземат колективно от Комитета по паричната политика.
Дългосрочни лихви и държавен дълг
Докато централните банки влияят основно върху краткосрочните лихви, доходността на дългосрочните облигации се определя от инфлационните очаквания и фискалната политика. В САЩ бързо растящият държавен дълг ограничава потенциала за спад на дългосрочните лихви. Подобна тенденция се наблюдава и в еврозоната, където увеличените военни и социални разходи водят до нови емисии дълг.
Различни подходи в развитите икономики
Паричната политика в развитите икономики остава разнопосочна. Швейцария запазва нулеви лихви, Канада и Швеция поддържат умерени нива, а Нова Зеландия и Австралия се изправят пред трудни решения заради инфлацията и безработицата. Във Великобритания лихвите бяха понижени, но инфлацията остава най-високата сред страните от Г-7.
Япония направи рязък завой, като повиши лихвите и подобри прогнозите си за икономиката, макар реакцията на пазарите да беше смесена – йената отслабна, а доходността по облигациите се повиши, съобщи БТА
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
