Има места, които не просто пазят история - те я изписват. Буквално. Върху варовиковите стени на хълма Тибишир, на 16 километра от Констанца, лежи един от най-необикновените архиви на ранносредновековна Европа: скалният манастирски комплекс при Мурфатлар. Най-голямата каменна библиотека на Първата българска държава днес се руши - бавно, неумолимо, безмълвно. А времето, което й остава, вече не се измерва в години.
Българският архив, който оцеля в Румъния, но не и във времето
Комплексът е открит през 1957 г. — случайно, при сондажи на минна компания. Под пластовете варовик се разкрива свят, който никой не е очаквал: четири църкви, два параклиса, крипти, галерии, воден резервоар — архитектурна цялост, каквато България не е успяла да съхрани на своята днешна територия. Но от края на VII до началото на XI век тази земя е част от Първата българска държава — факт, потвърден и от наши, и от световни учени.
Около 500 графита, от които 132 надписа, изписани в четири графични системи — руноподобна, глаголическа, кирилска и гръцка - архив, какъвто няма никъде другаде но света.
Тайните писмена на монасите — и първият шанс да бъдат разчетени
Екипът на д-р Евгения Коматарова-Балинова от НАИМ-БАН, работил на терен между 2021 и 2023 г., заварва не просто ценност, а невероятно богатство. Надписите се оказват два пъти повече от известните досега. Руноподобните знаци — загадъчни, калиграфски, последователни са истинска изненада. Четат се отляво надясно, подравнени и систематизирани.
И най-важното: Те са най-ранният пласт писменост в комплекса. По-късно върху тях са врязвани кирилски букви - свидетелство за смяна на поколенията монаси, за вътрешни конфликти, за заличаване на „тайни послания“, както предполагат учените.
Някои от надписите стоят до изображения на светци - на местата, където традиционно се изписват имената им.
Други са вписани в кръстове.
„Този кръст е нашият розетски камък — в неговите рамена са врязани руноподобни знаци, подредени по известни християнски формули. Именно тук се крие ключът към разчитането на загадъчната писменост от Мурфатлар.“, казва д-р Коматарова.
Монасите, които са писали в тишина
Палеографските анализи показват, че ръката, която е изписвала руноподобните знаци, е обиграна, калиграфска, професионална. Това не са случайни драскотини. Това е писменост на монашеската общност, която е живяла в първите десетилетия след християнизацията.
Езикът? С голяма вероятност — старобългарски, казва д-р Коматарова. Но писмеността - тяхната „мълчалива комуникация“, е била код, разбираем само за братството. И после — заличена.
Следващите монаси изтриват старите знаци с механични удари. Ерес? Конфликт? Страх? Никой не знае. Но следите са там и говорят. Проучванията биха попълнили празните страници от средновековната история на България.
Поклонници, мощи, крипти и един свят, който изчезва
Кирилските надписи са предимно поклоннически. „Аз, Яв Поп, минавам пътьом и полагам свещи за своите грехове“ — гласи един от тях. В криптите има ниша за мощи - вероятно реликва, привличала вярващи отдалеч.
Четирите църкви са мислени в един архитектурен план — свидетелство за мащабен, организиран духовен център.
Но животът им е кратък. Скалите започват да се рушат, комплексът е напуснат организирано, затрупан и забравен.
Днес: руини, влага, бездействие
Когато българските учени пристигат през 2021 г., заварват почти руини. Покритието, изградено преди 50 години, се разпада. Влагата унищожава стените. Някои рисунки като тази на св. Йоан Кръстител са почти изчезнали.
Достъпът е ограничен — само с разрешение от музея в Констанца. Румънските институции са наясно със състоянието, но реакцията е бавна. Българските — недостатъчно настойчиви.
Манастирският комплекс край Мурфатлар е уникален архив от времето на Първата българска държава и е в критично състояние. Нуждае се от спешни действия, заявиха преди дни проф. Людмил Вагалински от Националния исторически институт с музей към БАН и археологът д-р Евгения Коматарова в ефира на предаването „Денят на живо“ по NOVA NEWS.
Според проф. Вагалински комплексът съдържа изключително ценни надписи и рисунки от ранното Средновековие, които са пряко свързани с историята на Първата българска държава. Той го определи като рядък писмен и културен архив, сравним единствено с църквата „Света София“ в Киев.
Проект за две държави
Най-ценният елемент на комплекса са графитите и надписите, които носят безценна информация за ранната българска история. Д-р Коматарова подчерта, че румънските колеги са напълно наясно с тежкото състояние на обекта, но времето за реакция вече е на изчерпване.
Проф. Вагалински отбеляза, че съществуват известни резерви и предразсъдъци от страна на румънските институции по отношение на комплекса. Според него Мурфатлар може да се превърне в изключително успешен съвместен проект между България и Румъния, включително и в сферата на културния туризъм. „Проблемът е, че румънските власти не проявяват достатъчна инициатива, а българските не настояват достатъчно настойчиво“, посочи Вагалински. Той подчерта, че комплексът е част от българското историческо наследство и изисква активна защита и ангажираност от двете страни.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
