Светилище, скрито в сърцето на планината
Дълбоко в зелената утроба на Странджа, там където реките шепнат древни истории, а бръшлянът се вие като живо същество по скалите, се крие едно от най-мистичните места на България – пещерата „Света Марина“. Тя е малка, полуотворена, почти скромна на вид, но силата ѝ е такава, че от десетилетия хора от цялата страна вървят към нея с надежда, която не угасва.
Разположена на двайсетина километра североизточно от Малко Търново, недалеч от нестинарското село Сливарово, пещерата е древно тракийско оброчище. Място, където природата и вярата се преплитат така естествено, че човек трудно различава едното от другото.
Аязмото, което лекува
Вътрешността на пещерата е влажна и прохладна. От стените капе вода – тънки струйки, които се събират в съдове, оставени от поклонниците. Тази вода е смятана за лековита от десетилетия. Разказите за изцеления се предават от човек на човек, без шум, без сензация, но с онази категоричност, която идва само от личен опит.
Легендите, които пазят паметта
Една от най-старите истории разказва за пастир, който водел стадото си край дола. Сред животните имало сляп бик. Животното се приближило до скалата, потъркало глава в капещата вода – и прогледнало. От този ден хората започнали да идват, да се молят, да търсят изцеление.
Друга легенда говори за богомолец, на когото мястото се явило насън. В съня си той видял светлина, която го води към скалата. На следващия ден тръгнал по пътеката – и открил пещерата.
Странджа е пълна с такива истории – тихи, непретенциозни, но живи. И всяка от тях добавя още един пласт към мистиката на „Света Марина“.
Нощта, в която небето се отваря
В нощта срещу 17 юли – празника на света великомъченица Марина – долът се превръща в живо светилище. Хора от цялата страна идват за нощно бдение. Палят свещи, мълчат, слушат реката. Някои прекарват часове в пещерата, без да изрекат дума, защото така повелява традицията – тишината е част от молитвата.
Това е нощ, в която надеждата е осезаема. Въздухът е наситен с очакване, с вяра, с онова необяснимо усещане, че нещо може да се случи.
Истории за изцеление
Разказите са много и идват от различни краища на България.
Жена, страдала години от силни болки в ставите, споделя, че след бдението болката започнала да отстъпва. Месеци по-късно почти изчезнала.
Хора с кожни заболявания разказват, че след намазване с водата раните им започнали да заздравяват.
Други говорят за духовно изцеление – за спокойствие, което ги е намерило след тежки загуби, за сън, който се е върнал след години тревожност.
Тези истории не търсят сензация. Те са тихи, лични, искрени. И затова звучат толкова силно.
Място, което не се обяснява – преживява се
Пещерата „Света Марина“ е едно от онези места, които не могат да бъдат разказани докрай. Трябва да бъдат почувствани.
Дали силата ѝ идва от древното тракийско светилище? От водата, която капе от скалите? От вярата на хората? Или от самата Странджа – планината, която пази тайните си ревниво?
Всеки сам намира своя отговор.
Но едно е сигурно: всяка година стотици хора продължават да вървят към това място. Защото вярват, че там, в тъмния дол, сред бръшляна и камъните, чудесата все още се случват.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
