Европейската централна банка ще проведе заседание на 18 декември в изключително чувствителен момент за еврозоната. Инфлационният натиск отново се засилва, икономическият растеж остава предпазлив, а България е на броени дни от присъединяването си към единната валута на 1 януари 2026 г. Макар пазарите да не очакват промяна на лихвените проценти, тонът на заседанието се смята за решаващ сигнал за паричната политика през следващата година.
Инфлация над целта и пауза в лихвите
ЕЦБ понижи лихвените проценти три пъти през 2025 г., след което през лятото обяви пауза. Оттогава депозитната лихва остава на ниво от 2,15%, което отразява все по-предпазливата позиция на регулатора. Последните данни допълнително усложняват картината. През ноември базисната инфлация в еврозоната се ускори до 2,2% на годишна база и остана над целта на ЕЦБ. Основният ценови натиск продължава да идва от сектора на услугите, където поскъпването се оказва по-устойчиво от очакваното.
Икономика без рецесия, но и без импулс
Икономиката на еврозоната показва умерен растеж, без ясни признаци за рецесия, но и без силно ускоряване. Пазарът на труда в ключови икономики като Германия, Франция и Нидерландия остава сравнително стабилен, което дава известна подкрепа на потреблението. В същото време кредитната активност и частните инвестиции продължават да са слаби. Тази комбинация от устойчива инфлация и ограничено кредитиране силно стеснява пространството за ново облекчаване на паричната политика в краткосрочен план.
Очакванията на пазарите и възможните сигнали
Пазарните участници очакват ЕЦБ да запази лихвите без промяна и да потвърди подход, силно зависим от икономическите данни. Перспективите за нов цикъл на понижения вече са изместени към 2026 г. и по-нататък. Макар разговорите за евентуално повишаване на лихвите да остават по-скоро теоретични, те не са напълно изключени, ако базисната инфлация продължи да се ускорява.
Възможните реакции на пазарите подчертават деликатния баланс пред централната банка. Неутрален тон би подкрепил стабилността на еврото и би имал ограничено отражение върху акциите и облигациите. По-строга, ястребова реторика може да доведе до поскъпване на еврото и ръст на доходността по държавните облигации, което би натоварило силно задлъжнелите икономики и растежно ориентираните компании. По-мек тон, макар и по-малко вероятен, би подкрепил акциите и алтернативните активи, но за сметка на по-слаба валута.
Какво означава това за инвеститорите и България
Анализаторите на Freedom24 очакват ЕЦБ да запази максимално предпазлива позиция. Инфлацията остава над целта, икономиката не показва признаци на силно ускоряване, а кредитната активност е слаба. При тези условия централната банка едва ли ще даде ясни сигнали нито за затягане, нито за бързо връщане към облекчаване, особено на фона на геополитическата несигурност и високите нива на дълг в част от еврозоната.
За инвеститорите това означава нужда от селективен подход – компании със стабилни маржове, предвидими парични потоци и умерена задлъжнялост са в по-добра позиция от бизнеси, зависими от евтино финансиране. На валутните пазари стабилните лихви правят еврото по-чувствително към движенията на щатския долар, което засилва аргументите за диверсификация. При облигациите перспективите остават ограничени, тъй като инфлацията продължава да натиска реалната доходност.
Макар заседанието на 18 декември да не се очаква да донесе промяна в политиката, то ясно очертава несигурността около лихвената траектория през 2026 г. За България, която ще влезе в еврозоната след малко повече от две седмици, предпазливата линия на ЕЦБ ще зададе финансовата рамка още от първите дни на членството, което прави срещата особено важна за бизнеса, инвеститорите и домакинствата.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
