Бизнес

Бизнесът иска промени в законите срещу скъпите стоки

Добрин Иванов настоява за контрол върху реалните проблеми по веригата на доставки, но без административен натиск

Бизнесът иска промени в законите срещу скъпите стоки
Снимка: БТА

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъжда днес проектите за промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите, насочени срещу високите цени. В дискусиите ще участва и Асоциацията на индустриалния капитал в България, която вече заяви, че ще настоява за промени в текстовете след приемането им на първо четене.

Според изпълнителния директор на АИКБ Добрин Иванов проблеми по веригата на доставки има, особено при хранителните продукти, но приеманите вече решения трябва да бъдат прецизирани. Основното предупреждение на организацията е, че вместо повече конкуренция част от мерките може да доведат до повече администрация.

По настояване на социалните партньори

Добрин Иванов уточни пред БНР, че заседанието на НСТС е свикано по настояване на социалните партньори, защото обсъжданите въпроси засягат както жизненото равнище на българите, така и доходите. „НСТС е свикан по настояване на социалните партньори, тъй като въпросите, които ще бъдат обсъждани, влияят върху жизненото равнище на българите и върху доходите“, каза изпълнителният директор на АИКБ.

Двата законопроекта вече са минали на първо четене, но от работодателската организация ще настояват между първо и второ четене текстовете да бъдат променени така, че да не създават излишна тежест за бизнеса и да са насочени към реалните нарушения.

АИКБ признава проблема, но оспорва част от решенията

От АИКБ не отричат, че в редица сектори съществуват сериозни проблеми, най-вече при храните и отношенията между доставчици, производители и купувачи със значителна пазарна сила.

„Не отричаме проблема - в редица сектори има реални проблеми по веригата на доставки. Особено при хранителните продукти. Има случаи, в които доставчици и производители са поставени в икономически зависима позиция спрямо купувача със значителна пазарна сила, каквито са най-вече търговските вериги“, заяви Иванов.

По думите му бизнесът от години поставя темите за скрити плащания в договорите, ретроактивни бонуси, фиктивни услуги, прехвърляне на търговски риск и натиск върху доставчиците.

„Тези теми се поставят от бизнеса от години, но нашата позиция е принципна и основното ни възражение е, че е възможно предложените решения да не доведат до повече конкуренция, а ефектът да бъде повече администрация“, каза още той.

Спорът за „справедливата цена“

Една от най-чувствителните теми в законодателните промени е понятието „справедлива цена“. Според Добрин Иванов въвеждането му може да бъде тълкувано и като форма на ценови таван, ако не е ясно кой орган ще определя тази цена и по каква методика. „Важно е да се види формулировката на тази справедлива цена, кой държавен орган ще я определи, каква ще бъде методиката за определянето й“, коментира той.

Иванов подчерта, че според АИКБ ценообразуването трябва да остане на пазарен принцип, като отчита търсенето и предлагането. „Пазарът винаги се ориентира спрямо една правилна цена. Ако тази цена не отговаря на пазарната, се появява намалено предлагане“, посочи изпълнителният директор на АИКБ.

„Ценообразуването на стоките и услугите трябва да бъде оставено да бъде извършено от пазара - на пазарен принцип, като се отчита търсенето и предлагането“, добави той.

Контрол - да, но без страх и административен натиск

Според АИКБ контролът от страна на Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията трябва да бъде ефективен, но не и основан на натиск върху бизнеса. „Той не трябва да е основан на административен натиск, на страх, на заплаха“, заяви Добрин Иванов.

По думите му санкциите трябва да бъдат пропорционални и да се прилагат срещу доказани тежки нарушения на конкуренцията. „Санкциите трябва да бъдат пропорционални и срещу доказани тежки нарушения на конкуренцията“, каза той.

Ако целта на законодателя е да регулира отношенията във веригата на доставки, това трябва да бъде ясно формулирано, смятат от АИКБ. Според Иванов фокусът трябва да бъде върху прекомерната пазарна сила на големите търговски вериги спрямо производителите и доставчиците, а малките и микропредприятията трябва да бъдат изключени от обхвата на част от мерките.

„Ако целта на законодателя е да балансира отношенията във веригата за доставки и то главно на храни и хранителни продукти, говорим за прекомерна пазарна сила на търговски вериги и производители и доставчици - тези отношения да бъдат регулирани, нека да бъде ясно казано това и да бъде увеличена границата и прагът за засягане на икономическите субекти до размера на веригите - т.е. малките и микропредприятията да бъдат изключени“, заяви Иванов.

Подкрепа за ограничаване на автоматичните заплати

Изпълнителният директор на АИКБ коментира и темата за премахването на автоматичното увеличение на заплатите на редица държавни длъжности, като определи тази стъпка като задължителна. „Премахване на автоматичното увеличение на заплатите на редица държавни длъжности е задължително да се случи“, заяви Иванов.

Той подкрепи и въвеждането на таван до основната заплата на президента. „Въвеждането на таван до основната заплата на президента също е правилно, защото имаше емблематични примери в администрации, които получават десетки хиляди левове, вече евро, повече от президента“, каза изпълнителният директор на АИКБ.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай