Строителството на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ ще добави 9 млрд. евро към брутния вътрешен продукт на България още в периода на изграждане, а общият икономически ефект за 60 години работа може да достигне 55 млрд. евро. Това разкри пред медии изпълнителният директор на „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности“ Петьо Иванов. В София компанията, заедно с „Уестингхаус“ (Westinghouse) и „Хюндай И енд Си“ (Hundai E&C), представи напредъка по проекта.
Очаква се строителството да продължи около 10 години, а новите мощности да започнат работа през 2037 г. Според участниците проектът е ключов не само за енергийната независимост и сигурността на доставките, но и за развитието на българската индустрия, кадрите и местната верига за доставки.
Икономически ефект за десетилетия напред
Петьо Иванов подчерта, че България се нуждае от 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, за да гарантира енергийната си независимост, да намали подчинеността на вносни горива и да подкрепи развитието на икономиката.
По думите му по време на строителството проектът ще добавя приблизително по 1% към БВП на страната годишно. Очакваният ефект за строителния период е 9 млрд. евро, а всяко инвестирано евро трябва да донесе възвръщаемост от 2,7 евро.
„Очакват ни около 60 години генериране на енергия, което означава, че допълнителни 55 милиарда евро ще бъдат добавени към икономиката ни. Това е около 0,8 на сто към брутния вътрешен продукт, което ще е сериозен двигател за икономиката ни“, каза Иванов.
Той посочи още, че проектът е възможност за квалифициране на кадри и за по-широко участие на българския бизнес в един от най-големите енергийни проекти на страната.
Цената ще стане ясна преди EPC договора
На този етап проектната компания не се ангажира с точна цена за реализацията на новите блокове, тъй като се обсъждат различни сценарии. Яснота за крайната стойност на проекта, както и за цената на електроенергията от бъдещите мощности, ще има преди подписването на EPC договора (договор за инженеринг, доставка и строителство).
Следващата голяма стъпка е подписването на инженерингов договор до 2027 г. Той трябва да разпредели отговорностите между участниците, да осигури рамката за доставки и да даде допълнителна сигурност за изпълнението.
Според Джоел Ийкър, старши вицепрезидент на „Уестингхаус“ за проекти в Европа, Близкия изток и Африка, следващият етап е българското правителство да получи разрешение от Европейската комисия за новите мощности и да предприеме необходимите действия по инвестицията. Това ще позволи да бъде изготвен окончателният финансов модел и да се гарантира изпълнението на проекта при договорените условия.
Инженерните проучвания вече са приключили
Ийкър заяви, че „Уестингхаус“ вече е извършила значителен обем проучвания в България и е работила активно по изграждането на местна верига за доставки.
По думите му първоначалните инженерни проучвания са приключили, а следващата стъпка е представянето на документацията, необходима за осигуряване на банково финансиране. „Използваме български инженерни фирми, които да ни подпомагат. Използваме европейска стомана, не я доставяме от САЩ. Работим в сътрудничество с редица производители и проектантски къщи“, поясни той.
Ийкър посочи, че вече е разработен целият работен график за фазите на проектиране, снабдяване и строителство. Има и план за снабдяване, така че да бъде осигурено цялото необходимо оборудване и услуги на този етап. „Извършили сме доста подготвителна работа по строителството“, обясни още той.
36 меморандума с български доставчици
„Уестингхаус“ работи активно както с държавните институции, така и с бизнеса. По думите на Ийкър вече са подписани 36 меморандума за сътрудничество с български доставчици.
Това е важна част от подготовката, защото проектът трябва да развие местна верига за доставки, а не да разчита единствено на външен ресурс. Така част от икономическия ефект ще остане в България чрез инженерингови услуги, производство, доставки, проектантска дейност и подготвителни строителни дейности.
„Ние отделяме голямо внимание на ядрената безопасност и искаме да сме сигурни, че проектът ще се реализира така, както е подготвен“, обобщи Ийкър.
От „Уестингхаус“ беше подчертан и мащабът на опита на компанията. Старшият вицепрезидент за нови ядрени проекти Илайъс Гидиън отбеляза, че около 50% от работещите атомни електроцентрали в света използват технологии на компанията.
По думите му в световен мащаб има нарастващ интерес към ядрената енергетика заради декарбонизацията, националната сигурност и необходимостта от стабилна икономика.
Рисковете за AP1000 вече са оценени
Ръководителят на екипа за глобална реализация в „Хюндай И енд Си“ Киуон Лий заяви, че вече са оценени рисковете за изграждането на реакторите AP1000 на площадката на АЕЦ „Козлодуй“.
По думите му една от основните цели е изготвянето на интегриран график и предварителна финансова рамка за проекта. Договорът включва още развитие на местната верига за доставки и подготовка на необходимите разрешителни за строеж.
Лий подчерта, че макар подобни проекти обикновено да разчитат основно на международен експертен опит, в България активно участват и местни инженери. „Ускорихме като цяло целия процес. Продължаваме да работим в тясно сътрудничество с Агенцията за ядрено регулиране“, посочи той.
2037 година е целта за старт на новите мощности
Очакванията са новите мощности на АЕЦ „Козлодуй“ да започнат работа през 2037 г. Това поставя проекта в хоризонт, който изисква едновременно техническа подготовка, финансов модел, регулаторни решения, европейско одобрение, осигуряване на доставки и строителна готовност.
От представената информация става ясно, че проектът вече е преминал през важни предварителни етапи - инженерни проучвания, график за проектиране, снабдяване и строителство, оценка на рисковете, подготовка на местна верига за доставки и работа с български фирми.
Следващите ключови стъпки ще бъдат разрешението от Европейската комисия, документацията за банково финансиране, финализирането на финансовия модел и подготовката за EPC договора.
Енергийна независимост и стабилна икономика
Проектът за 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ се представя като стратегически за България в няколко посоки едновременно. Той трябва да осигури дългосрочно производство на електроенергия, да намали зависимостта от вносни горива и да даде основа за по-стабилна икономика.
Според Петьо Иванов новите блокове ще бъдат важни не само за енергийната сигурност, но и за икономическото развитие, защото ще създадат работа, ще изискват квалифицирани кадри и ще включат български фирми в мащабна индустриална верига.
На фона на засиления световен интерес към ядрената енергетика заради декарбонизацията и националната сигурност, България се готви да направи една от най-големите си енергийни инвестиции за следващите десетилетия.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
