Въпреки амбициозните си цели за декарбонизация и бързия растеж на възобновяемата енергия, Китай продължава да развива въглищната си енергетика, като едновременно инвестира в нови мощности и модернизира съществуващите централи. Последните публикации по темата в редица световните медии очертават сложно диверсифицирана стратегия, която за мнозина дори изглежда противоречива.
Според информация на Ройтерс, през 2025 г. Китай е ускорил разрешителните за изграждане за нови въглищни електроцентрали, въпреки че страната вече разполага с достатъчен капацитет за покриване на пиковото електропотребление. Според агенцията, това създава риск от изграждане на излишен капацитет и в бъдеще тези инвестиции могат да се окажат неефективни, ако не са свързани с много сериозни амбиции за енергийно осигуряване на нови центрове за данни в надпреварата на терена на изкуствения интелект със САЩ.
В същото време, отново според Ройтерс, има сигнали и за обратна тенденция – очаква се разрешителните за нови въглищни централи да спаднат до най-ниското си ниво от четири години насам, поради бързото навлизане на възобновяеми енергийни източници. Но тази прогноза е по-скоро за бъдещ период, когато в строеж ще са много нови централи.
Реалното строителство остава на високи нива. Анализ на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух показва, че през 2025 г. в Китай са въведени в експлоатация около 78 хиляди мегавата нови въглищни мощности – най-високият показател за последното десетилетие. Това е равносилно на 78 реактора като нашите в Козлодуй. Същият доклад отбелязва и рекордно ниво на инвестиционни намерения за нови проекти.
Подобна картина описва и Евронюз, според която страната е пуснала десетки големи въглищни енергоблокове само за една година, въпреки че едновременно с това бележи и бум в развитието на вятърната и соларната енергия.
Китай очевидно не се отказва от въглищата, а по-скоро променя начина, по който ги използва. Както посочва Азия Пауър, страната вероятно ще продължи да изгражда въглищни централи поне до 2030 г., като ги разглежда като ключов елемент за гарантиране на енергийната сигурност.
Паралелно със строителството, Китай инвестира и в модернизация на съществуващите въглищни мощности. Един от основните технологични подходи е улавянето и съхранението на въглеродни емисии.
Според Power, през 2025 г. е стартирал проектът Huaneng Longdong Energy Base – най-голямата въглищна централа с внедрена технология за улавяне и съхранение на въглеродните емисии в света, с капацитет за улавяне на около 1,5 милиона тона CO₂ годишно и ефективност над 90%.
Друг ключов елемент от модернизацията е трансформацията на въглищните централи в по-гъвкави мощности. Анализът на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух подчертава, че тези централи все по-често се използват не като базов източник на електроенергия, а като резерв, който компенсира колебанията във възобновяемите източници.
Вместо масово затваряне на въглищни мощности, Китай също така удължава живота на съществуващите централи и въвежда механизми за тяхното по-ефективно използване, включително при по-ниско натоварване.
Комбинацията от тези политики създава своеобразен „енергиен парадокс“. Китай е едновременно световен лидер в изграждането на възобновяеми енергийни мощности, но в същото време продължава да инвестира сериозно във въглищна енергетика.
Според анализите на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух, възобновяемите източници вече покриват почти целия ръст на електропотреблението в страната. Въглищните централи обаче остават ключов фактор за стабилността на електроенергийната система.
Общата тенденция показва, че Китай не се отказва от въглищата в краткосрочен план, а по-скоро ги интегрира в прехода към по-ниско въглеродна енергийна система. Модернизацията чрез нови технологии и промяна в режима на работа позволява на страната да балансира между икономически растеж, енергийна сигурност и климатични цели.
Елементарното сравнение с очевидно погрешния подход, който възприема Европейския съюз в последните десетилетия показва, че в перспектива усилията за реиндустриализация на Европа не се очертава да се опират на реално нужната за ренесанса на индустрията енергийна база. Без сериозно ревизиране на т. нар. Зелена сделка и преразглеждане съдбата на базовите мощности на територията на Съюза европейската икономика трудно ще тръгне напред в обозримо бъдеще.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
