България не налага вето върху санкциите срещу Русия, а участва в обсъждането на пакет, по който има резерви и от други държави членки. Това заяви външният министър Велислава Петрова в интервю за бТВ, като отхвърли внушението, че София е единствената страна, която спира европейско решение. Тя подчерта, че България подкрепя санкции с реален икономически ефект върху Русия, но не и мерки, които биха навредили повече на българската икономика.
Позицията й идва след напрежение около новия пакет, за който премиерът Румен Радев вече предупреди, че София има сериозни възражения заради възможни последици за „Лукойл“, софийското метро, торовете и санкции срещу руски църковен представител.
Не блокиране, а участие в европейския разговор
Петрова направи ясно разграничение между вето и резерви. По думите й целият санкционен пакет в момента е обект на разговори между държавите членки, а на този етап различни страни изразяват възражения по отделни елементи.
„Бихме могли да говорим за блокиране, ако има съгласие от всички и ние сме единствените, които сме останали“, заяви външният министър. Според нея такава ситуация няма.
Това е основната линия в защитата на българската позиция - София не се оттегля от санкционната политика срещу Русия, а настоява мерките да бъдат точни, работещи и съобразени със собствените рискове за държавите членки.
Петрова подчерта, че не за първи път България изразява резерви по санкционни текстове. Този път те засягат както отделни личности, включително руския патриарх Кирил, така и направления в енергетиката и други чувствителни сектори.
Резервите за патриарх Кирил не са само български
Външният министър отхвърли твърденията, че България е изолирана по въпроса за санкциите срещу руския патриарх Кирил. Тя посочи, че има и друга държава членка, която изразява резерви спрямо лица от обществения живот на Русия.
Петрова уточни, че не става дума за Унгария, но отказа да назове страната. „Твърденията, че ние сме единствени и имаме резерви спрямо патриарх Кирил, са неверни“, заяви тя.
Така министърът постави българската позиция в по-широк европейски контекст. Посланието й е, че София не действа като самотен противник на санкциите, а като държава, която участва в преговори и настоява спорните текстове да бъдат прецизирани.
Санкции, които натискат Русия, а не България
Петрова заяви, че България подкрепя санкции, които имат пряк икономически ефект върху Русия и могат да доведат до преговори за мир. Според нея това трябва да бъде водещият критерий - дали една мярка реално отслабва Москва, а не дали изглежда добре като политически знак.
„България подкрепя санкции, които имат много по-голям ефект спрямо Русия“, подчерта външният министър. Затова страната има резерви, когато дадена мярка може да нанесе по-сериозна щета на българската икономика, отколкото на руската.
Петрова посочи конкретни чувствителни теми - възможни санкции, свързани с „Лукойл“, достъпа до части за софийското метро и производството на торове. Според нея това са сфери от пряк национален интерес и не могат да бъдат разглеждани механично.
Позиция, съгласувана от институциите
Външният министър обясни, че всеки санкционен пакет и всяка отделна мярка се оценяват от българските институции. Техните становища се вземат предвид при изграждането на националната позиция.
По думите й санкциите се съгласуват с ресорните министерства, защото последиците им могат да бъдат различни - от енергетика и транспорт до земеделие и индустрия. Именно това според Петрова прави позицията на България не колеблива, а отговорна.
Тя постави въпроса и политически: странно е, когато опитът на България да защити позиция, близка до националния интерес, предизвиква смут сред политическите опоненти. В тази рамка резервите на София не са отказ от европейска солидарност, а настояване санкциите да постигат целта си.
Украйна има нужда от точна помощ, не от шумни скандали
Петрова засегна и въпроса за помощта за Украйна, като заяви, че българската армия няма капацитет да дарява оръжия. Според нея по-важно е да се разбере какво реално иска украинската страна, вместо темата да се използва за вътрешнополитически сблъсък.
Тя припомни, че премиерът Румен Радев е поставил акцент върху сътрудничеството в енергетиката, а не върху това какво може да бъде дадено по линия на армията. Така външният министър защити подход, при който помощта се мисли през нуждите на Киев и възможностите на България.
„Без да се опитваме да търсим корист и скандал, е добре да се насочим да видим какво иска украинската държава“, посочи Петрова. В тази формула тя отново се опита да измести разговора от лозунги към практични решения.
Скопие и европейската граница на търпимост
Външният министър говори и за отношенията със Северна Македония. Според нея развитието на темата показва, че българската позиция е все по-близо до европейската.
Петрова подчерта, че на европейско ниво има широк консенсус, че не трябва да има търпимост към прояви като палеж на дипломатически автомобили. Така тя постави българската линия не като двустранна прищявка, а като част от по-общ стандарт за поведение към държава членка на ЕС.
Този акцент е важен, защото София от години настоява споровете със Скопие да не се свеждат до исторически спор, а да се разглеждат и през сигурността, езика на омразата и защитата на българската държавност.
Последният шум - роклята, а не разговорът с Фидан
Едва след темите за санкциите, Украйна и Северна Македония Петрова отговори и на критиките за облеклото си по време на срещата с турския външен министър Хакан Фидан. Тя заяви, че й се иска България да бъде страна, в която фокусът е върху съдържанието на разговорите, а не върху това кой как е облечен.
„Облеклото не присъстваше по време на разговора с Хакан Фидан, а по-скоро как България и Турция могат да си сътрудничат“, заяви министърът. По думите й България е свободна страна, в която жените и мъжете могат да изразяват стила си.
Петрова посочи, че приема реакциите като забележка, но не смята, че те трябва да спират жените в политиката да изразяват себе си чрез облеклото. Според нея подобни спорове са част от средата, в която публичният живот често се преекспонира в социалните мрежи и онлайн пространството.
Така министърът върна темата към същината - разговорът с Фидан е бил за отношенията между България и Турция, а не за външен вид. И в този отговор линията й остана същата: политиката трябва да се оценява по решенията, позициите и защитата на националния интерес, не по шума около детайлите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
