Държавата няма обща система, която да събира и използва на едно място огромните масиви от информация за води, пожари, реки и други рискове. Това признание министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова превърна в един от най-силните политически сигнали за проблемите в контрола.
Правителството вече планира обединяване на данните и създаване на общи центрове за наблюдение, а паралелно с това МОСВ подготвя драстично увеличение на санкциите за големи замърсители. На този фон Карамфилова разкри, че по скандалния казус „Баба Алино“ част от досиетата по проверки не могат да бъдат намерени в пълнота. „Гората е изсечена, налят е бетон - как можем да възстановим природата? Няма да можем“, заяви министърът.
Камерите в Рила са само началото
За първи път в природен парк „Рила“ ще бъдат монтирани камери за високодалечно наблюдение. Те ще следят за пожари, но ще могат да засичат и изстрели, което трябва да помогне в борбата срещу бракониерството.
МОСВ работи по проекта заедно с пожарната, а системата ще обхваща не само значителна част от Рила, но и райони от Пирин. Министерството си сътрудничи и с горските стопанства, включително по кампания за превенция на горските пожари.
„Когато държавата стои на мястото си, имайки единна визия и център, ще има и добра превенция“, заяви Карамфилова.
Но именно липсата на подобна единна структура досега се оказва големият проблем.
„Няма обща система на държавата, но това е приоритет на правителството - обединяване на всички масиви от данни“, каза министърът.
По думите й се планира общ център за наблюдение на водите. Сателитни данни ще бъдат използвани за язовирите и речните поречия, като е предвидено мониторингово наблюдение на 12 реки.
Кой всъщност трябва да чисти реките?
МОСВ работи със земеделското министерство и по друг стар проблем - кой носи отговорност за почистването на реките. Според Карамфилова в момента има фрагментиране и размиване на отговорността между различни институции.
Идеята е една от съществуващите структури да получи ясни функции за цялата страна, вместо да се създава поредната нова администрация.
Проблемът далеч не е нов. Още преди повече от десетилетие експерти настояваха България да има единен център за наблюдение и управление на водите, който да събира информация в реално време и да координира институциите при наводнения и други извънредни ситуации.
От глоба от 7 лева до милиони
Другата линия на промяна е контролът върху замърсителите. Карамфилова разкри, че при проверки на площадки за отпадъци се е натъкнала на случаи без наложени санкции или с толкова ниски глоби, че практически нямат възпиращ ефект. „Натъкнах се дори на глоби по 7 лева, записани в закона“, каза тя.
Затова МОСВ прави ревизия на санкционните режими. При нарушения на Закона за опазване на околната среда се обсъжда глобата вече да не бъде фиксирана до определен таван, а да се изчислява като процент от оборота на предприятието.
Сега максималната санкция може да достигне 250 000 евро. При новата формула големи компании могат да бъдат глобявани с няколко милиона евро, което според министерството трябва най-после да превърне санкциите от счетоводен разход в реално наказание.
„Баба Алино“ показа докъде може да стигне системата
Най-тежкото признание на Карамфилова дойде по казуса „Баба Алино“ край Варна. „Досиета по проверки на „Баба Алино“ не можем да намерим в пълнота“, разкри министърът.
Скандалът избухна след разкрития за мащабно незаконно строителство в района. Още в края на май регионалният министър Иван Шишков го определи като „незаконно строителство в мащаби“, а на 1 юни директорът на РИОСВ - Варна беше освободен от поста.
Проверката на МОСВ установява и сигнали за над 30 имота в територии край Златни пясъци, свързани със защитени зони за птици. Самата Карамфилова вече определи случая като „пълния образ на незаконосъобразност и широко затворени очи“.
„В Баба Алино при положение, че е изсечена гората, налят е бетон, като еколог задавам въпрос как ще я възстановим. Не съм убедена, че можем“, заяви министърът.
Паралелно МОСВ продължава и изграждането на системата за следене на качеството на въздуха, започнала по швейцарска програма. Проектът се е забавил, но според Карамфилова до две години трябва да има работеща система, която да изпраща предупреждения и през мобилни приложения.
