Повече от 4 хиляди декара с ела са засегнати тази пролет в горите около Смолян, съобщи бТВ в репортаж за тревожното изсъхване на един от традиционните дървесни видове в Родопите. По склоновете с иглолистни дървета все по-видимо се появяват кафяво-червени оттенъци, които отдалеч приличат на красива мозайка в пейзажа, но отблизо показват болна и отслабена гора.
Специалистите свързват процеса със сухото лято на 2025 г., по-високите температури и липсата на достатъчно сняг по върхарите. Веднъж изсъхнали, засегнатите дървета не могат да се възстановят, а мъртвата дървесина увеличава и риска от горски пожари.
„Наблюдаваме съхнене на елата. Тези, които са пострадали, са с кафяв и яркочервен цвят“, сподели пред бТВ инж. Димо Янчев, директор на ДГС-Смолян. По думите му промяната вече се вижда ясно в еловите гори около града, особено по труднодостъпните склонове край пътя за село Мугла.
Причината е климатична, обясняват лесозащитниците. „Лятото на 2025 г. е едно от най-сухите лета. Имаме изменение на нормите на годишната температура с близо 1,2 градуса по Целзий“, посочи инж. Пенчо Дерменджиев, директор на Лесозащитна станция - Пловдив. Засушаването отслабва дърветата физически и ги прави по-уязвими за вредители и болести.
„Отслабналото физически дърво предразполага към заселването на стъблени вредители и патогени. При нашата проверка открихме основно три стъблени вредителя - два елови корояда и една синя бронзовка. За съжаление, веднъж изсъхнало, не може да се възстанови“, каза още инж. Дерменджиев.
Лесовъди обхождат еловите гори край Мугла, за да установят реалния размер на бедствието, но теренът прави работата им изключително трудна. „Теренът е изключително стръмен. Почвата е изключително бедна. Почти няма такава - дърветата се намират върху самите скали. Болните дървета са на места, където почвата е изключително бедна - скалистите“, обясни инж. Кадир Кропов, старши лесничей в ДГС - Смолян.
Възможностите за реакция са малко и тежки за изпълнение. Според специалистите срещу вредителите може да се действа основно по два начина - бързо премахване на поразените дървета или поставяне на феромонни капани. И в двата случая обаче от лесовъдите се иска почти невъзможното, защото част от болните дървета са върху стръмни и скалисти склонове с труден или невъзможен достъп.
„Трябва да се проведат необходимите санитарни мероприятия - отсичането на тези болни дървета, които създават предпоставка за намножаване на насекомите вредители. Но теренът е изключително труден и сложен. Може би ще останат площи, които ще са неотсечени, неусвоени, с невъзможен достъп“, каза инж. Янчев.
Той подчерта, че времето е решаващо. „Трябва да се реагира бързо. След като дървото е умряло, а насекомите вредители са изяли ликото му и вече са приключили своя процес на размножение, тогава дори трябва да го изнесем от гората“, посочи директорът на ДГС - Смолян.
Освен че могат да подхранят ново разпространение на вредителите, сухите дървета са и опасност при пожари. „Сухите дървета са предпоставка за горски пожари. Затова колегите, аз смятам, че навсякъде, където могат, трябва да ги изнасят извън горските територии“, обясни инж. Дерменджиев.
Тази пролет валежите са били обилни, но водата се оттича в деретата и не помага достатъчно на елата по високите части. За да оцелее по върхарите, гората има нужда от сняг, а той почти не се е задържал тази година. Така дърветата остават без влагата, която бавно и трайно подхранва почвата в планината.
„От тези 4 хил. декара близо 3 хил. са със съхнене между 1 и 5%. И 900 декара са между 10 и 15%“, посочи инж. Дерменджиев. Засега размерът на съхненето все още е далеч от масовия процес, наблюдаван преди около 40 години. „Единият пик на съхнене на елата е 1987-1988 година. Тогава достигат 71 хил. декара“, припомни той.
Добрата новина засега е, че за разлика от 80-те години в момента не се наблюдава изсъхване на млади дръвчета и подрастъци. Това оставя надежда, че гората има шанс да се възстановява в бъдеще, ако съхненето бъде ограничено и ако младите дървета останат здрави.
За Родопите елата не е просто дърво, а част от облика на планината. Затова кафяво-червените петна край Смолян не са обикновена промяна в цвета на гората, а тих знак за нещо по-дълбоко - гора, която е отслабена от суша, нападната от вредители и поставена пред изпитание, което хората могат да овладеят само там, където стръмният терен им позволи да стигнат навреме.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
