Министърът на културата Евтим Милошев очерта мащабен курс за промяна в сектор, който според него от години е натрупал финансови, управленски и инфраструктурни проблеми. Освен поетапно увеличение на средствата, той поставя като непосредствени задачи редовното разплащане с творците, дълбока реформа на Национален фонд „Култура“, изработване на липсващата национална стратегия и проверка на съмнителни обществени поръчки.
В Бюджет 2026 средствата за култура са увеличени с почти 34 млн. евро, а целта остава постепенно достигане до 1% от БВП. Милошев даде знак и че няма намерение да оставя проблемите само на ниво констатации - подготвя сигнали до Сметната палата, АДФИ и прокуратурата.
Не само повече пари, а пари навреме
„Темата за парите не е само в сферата на културата, тя е във всички сфери на икономиката, на живота. Вече се превърна в клише това, че не достигат парите за култура“, заяви Милошев пред БНТ.
Според него един от най-сериозните проблеми, които е установил през първите си три месеца начело на министерството, е непредвидимият ритъм на плащанията към културните институти, творците и проектите.
„Важно е каквито са парите, да идват навреме и да се изплащат овреме. Тоест паричните потоци - това е нещо, което е голяма тежест в културния сектор и създава едно унизително усещане“, каза министърът.
Той посочи, че много хора в сектора са готови да приемат ограничения финансов ресурс, но настояват поне да знаят кога ще получат средствата си. Според Милошев именно редовността на плащанията може да върне предвидимостта, без която театрите, независимите артисти, фестивалите и културните организации трудно могат да планират дейността си.
Почти 34 млн. евро повече и цел от 1%
Милошев призна, че България все още е далеч от дългогодишната цел за финансиране на културата с 1% от БВП.
„Не бих казал, че бюджетът за култура е мръднал много от 0,4%. Има дейности, които са делегирани от държавата - с тях може би се покачва до 0,7%. Това е отдавнашна цел да достигнем 1% от БВП средства за култура“, каза той.
Според министъра този праг е напълно постижим, ако към текущото финансиране бъдат добавени сериозни капиталови програми. В Бюджет 2026 има увеличение от почти 34 млн. евро, а параметрите за 2027 г. тепърва предстои да бъдат обсъждани.
Ключът според Милошев е инвестициите да не отиват само за текуща издръжка, а и за натрупаните с десетилетия инфраструктурни проблеми.
„Слагаме легени, когато завали“
Състоянието на част от най-важните културни сгради според министъра показва защо капиталовата програма вече не може да бъде отлагана.
Покривите на Националния исторически музей, Националната библиотека и Националната галерия текат.
„Говорим за култура, а се налага да поставяме легени, когато завали. Това не е нормално“, заяви Милошев.
Планът е чрез ремонтите на театри, музеи, библиотеки, галерии и фондохранилища едновременно да се спаси културната инфраструктура и реално да се увеличи публичната инвестиция в сектора.
НФК влиза в дълбока реформа
Най-категоричен беше министърът за Национален фонд „Култура“, който е ключовият инструмент за финансиране на независимите артисти.
„Национален фонд „Култура“ ражда повече скандали, отколкото култура. Това е парадокс. Това нещо подлежи на дълбока и важна реформа, включително и законова“, заяви Милошев.
Последният одит на Сметната палата дава сериозно основание за подобна позиция. Проверката за периода 2021-2023 г. установява липса на достатъчно ясни правила, субективизъм при оценяването и случаи, при които административната изрядност на проектите е имала по-голяма тежест от художествената им стойност. Одитът посочва и разходи за бельо, туристически обувки и клинове, отчетени като работно облекло, както и преразходи за персонал.
За трите одитирани години НФК е разполагал с 66,5 млн. лева, като над 63 млн. лева са били изразходвани за финансиране на творчески проекти. Сметната палата е дала препоръки, които трябва да бъдат изпълнени до 30 октомври 2026 г.
Милошев подчерта, че фондът не трябва да бъде обезсилван, а точно обратното - да заработи по начин, който гарантира справедлив достъп до финансиране за свободните артисти и независимия сектор.
Съмнителните поръчки отиват при институциите
Министърът коментира и разследванията за свързаност и предполагаемо нагласени обществени поръчки в културни институции.
„Материалът е изключително чувствителен. Подготвил съм сигнали към Сметната палата, АДФИ и прокуратурата“, заяви той.
Милошев подчерта, че именно компетентните органи трябва да установят дали има нарушения. Ако изложените данни бъдат потвърдени, министерството ще предприеме необходимите действия.
Този подход очертава и една от основните линии в управлението му - спорните практики да не бъдат решавани чрез вътрешно административно замитане, а да бъдат предавани на институциите, които имат правомощия да извършват финансови проверки и наказателни разследвания.
„Има изградено статукво“
Милошев не скри, че очаква съпротива срещу промените.
„Вътрешна съпротива винаги има и ще има. Съпротива на материала винаги има, защото винаги има едно изградено статукво“, заяви министърът.
Според него една от най-вредните нагласи в администрацията е практики да продължават само защото „така се прави и така е било“. Затова ръководството на министерството си поставя за задача да преразгледа установени модели, включително начина на финансиране, управление и контрол.
Културата се оказа без стратегия
Друг сериозен дефицит, който Милошев е установил при влизането си в министерството, е липсата на действаща цялостна стратегия за развитието на българската култура.
„Когато влязох в Министерството на културата, установих, че няма стратегия за развитие на културата“, каза той.
Последният опит за подобен документ е бил през 2019 г., но не е доведен до успешен край. Именно стратегическата рамка трябва да даде дългосрочен отговор къде държавата иска да бъде след години - как ще финансира културата, как ще пази наследството, как ще подпомага независимите артисти и как ще модернизира институциите.
Милошев влезе като посредник и в кризата в НАТФИЗ
Министърът се намеси и в напрежението между протестиращи студенти и ръководството на НАТФИЗ, въпреки че Министерството на културата няма административни правомощия над академията.
След среща със студентите той прие ролята на посредник, а впоследствие разговаря с министъра на образованието и с ректора на НАТФИЗ. Целта беше да бъде възстановен прекъснатият диалог, без да се нарушава университетската автономия.
„Те имат огромна нужда от диалог. Диалогът е нарушен“, заяви Милошев.
Така първите месеци от мандата му очертават по-широка задача от традиционния спор за размера на бюджета - да бъдат подредени плащанията, да се ремонтират националните институции, да се реформира НФК, да се проверят съмнителните практики и най-после да се изработи стратегия за сектор, който твърде дълго е работил от криза до криза.
