Крият голотата му със смокинов лист заради кралица Виктория, Банкси го облича с бронежилетка
Преди 525 години, на 13 септември 1501 г., Микеланджело за първи път се приближава до гигантския мраморен блок, който три години по-късно ще се превърне в едно от най-разпознаваемите изображения в историята на изкуството – Давид. Как скулпторът е създал своя герой и какви приключения е преживял мраморният младеж през следващите пет века? 15 малко известни факта за шедьовъра.
1. В началото е едно неподходящо парче мрамор
35 години по-рано, през 1464 г., катедралата Санта Мария дел Фиоре във Флоренция поръчва на скулптора Агостино ди Дучо да създаде колосална статуя на библейския Давид - част от серия монументални фигури, посветени на старозаветни герои, които да красят фасадата на сградата. Ди Дучо пътува до кариерите на Карара и поръчва гигантски блок от бял мрамор, дълъг над 5 метра. Изборът се оказва неудачен: камъкът е тесен и жилест. Ди Дучо започва да издълбава краката и торса, но през 1466 г. изоставя поръчката. 10 години по-късно Антонио Роселино се опитва да спаси проекта, но бързо го изоставя. През лятото на 1501 г. управата на катедралата решава отново да потърси майстор, способен да завърши работата. Микеланджело получава поръчката, пише „Комерсант“.
2. Обсебен от камъка
Микеланджело е само на 26 години, но вече е знаменитост: работил във Флоренция, Болоня и Рим, изваял „Бакхус“, завършил ватиканската „Пиета“. Сега трябва да докаже, че може да се справи с камъка, отказал двама майстори. Работи над 2 г. с маниакална отдаденост. Биографът му Асканио Кондиви пише, че почти не се хранел, спял облечен и толкова рядко събувал кожените си ботуши, че когато това се случвало, кожата му се свличала заедно с тях. Микеланджело подхождал към всичките си проекти с такава обсесия.
3. Скулпторът къса с традицията
За Флоренция Давид не е просто библейска фигура, а талисман. Малката република, принуждавана да защитава независимостта си срещу могъщи съседи, се разпознава в старозаветния юноша, победил гиганта, който нахлул с вражеска армия. Флорентински художници и скулптори като Донатело и Верокио обикновено изобразявали Давид след победата - с отсечената глава на Голиат в краката му. Микеланджело, произхождащ от стар флорентински род, е добре запознат с тази традиция, но изобразява юношата секунди преди началото на дуела.
4. Размерът според функцията
Статуята трябвало да бъде инсталирана близо до купола на Флорентинската катедрала. За да бъде видима от земята, е нужно да е огромна. Височината на самия Давид е приблизително 410 см, а с резбованата мраморна основа - 517 см. Сред живите същества само възрастни мъжки жирафи достигат такава височина.
5. Голямата ръка
Давид трябвало да бъде разположен на 80 метра над земята. Затова Микеланджело е увеличил главата и дясната ръка, които иначе биха били по-малко видими от този ъгъл. Но някои учени виждат и друго значение. В средновековната традиция Давид е наричан manu fortis – „силна ръка“. Затова Микеланджело е направил дясната ръка на героя – тази, в която той крие камъка за Голиат – особено мощна.
6. Тялото изработено с медицинска прецизност
Микеланджело прекарва години в изучаване на анатомия и извършва дисекции. При Давид вените изпъкват под кожата, сухожилията и мускулите са ясно очертани.
7. Очите гледат в различни посоки
През 1999 г. калифорнийски изследователи създават 3D модел на статуята, който позволява фронтален изглед към лицето, недостъпен за зрителите. Оказа се, че очите гледат в различни посоки: дясната зеница е почти право напред, докато лявата е отклонена. Предполага се, че Микеланджело е направил това умишлено, отчитайки различните ъгли на гледане към статуята.
8. Златният венец изчезнал
Прашката и стволът на дървото, поддържащ фигурата зад десния крак, са били покрити със златни листа, а главата - украсена с позлатен венец. Какво се е случило с венеца и кога точно е изчезнал, не е известно. Вероятно останалата позлата постепенно се е отлепила под въздействието на дъжд, слънце и други атмосферни фактори – Давид е стоял на открито 369 години пред Палацо Векио във Флоренция, преди да бъде преместен в Галерията на Академията през 1873 г.
9. Твърде красив за върха на катедралата
В началото на 1504 г., когато Микеланджело почти е завършил скулптурата, администраторите на Флорентинската катедрала осъзнават, че тя е твърде красива, за да бъде поставена на първоначално определеното място. Сформиран е комитет с участието на Леонардо да Винчи, Ботичели, Перуджино и други водещи флорентински майстори, които избират площад „Синьория“ пред Палацо Векио. Така Давид е на входа на сградата на градския съвет и става пазител на републиката, която току-що е свалила от власт семейство Медичи, контролиращо политическия живот на Флоренция в продължение на десетилетия.
10. Жертва на политически интриги
За първи път Давид е нападнат по време на монтажа. Работилниците на Флорентинската катедрала са само на няколкостотин метра от площад „Синьория“, но транспортирането на петтонната статуя не е лесна задача. Над 40 работника я поставят в специална дървена конструкция, която бавно е премествана по намазани с грес греди. Операцията започва на 14 май и завършва на 18 май 1504 г. Една нощ шествието е замеряно с камъни от поддръжници на Медичи, които гледат на Давид като на символ на освобождението на Флоренция от властта на династията. Медичите се завръщат на власт във Флоренция през 1512 г., но са изгонени отново през 1527 г. По време на боевете за Палацо Векио, републиканците в двореца хвърлят камъни, плочки и мебели от прозорците по онези, които се опитват да влязат с взлом. Според Джорджо Вазари, водещ летописец на изкуството от Ренесанса, една от пейките, хвърлени отгоре, счупва на три парчета лявото рамо на Давид. Вазари прибира парчетата и когато политическото напрежение утихва, рамото е възстановено.
11. Покриват гениталиите с листа
Няколко седмици след инсталирането на статуята на площад „Синьория“, флорентинските власти поръчват колан, изработен от 28 медни листа, прикрепени към месингова тел. По-късно те са заменени със златни листа. До средата на 16 век Давид стои пред Палацо Векио с този пояс. През 1545 г. писателят Пиетро Аретино, критикувайки Микеланджело за изобилието на голота във фреската му „Страшният съд“ в Сикстинската капела, посочва „флорентинската скромност“ като пример за прикриване на неговия „красив колос“.
През 1857 г. Великият херцог на Тоскана подарява на кралица Виктория петметрова гипсова отливка на статуята. Но „бабата на Европа“ е шокирана от голия Давид. Направено е гипсово смокиново листо, окачвано пред гениталиите му по време на посещенията на кралското семейство и други високопоставени лица в музея Южен Кенсингтън – бъдещия „Виктория и Албърт“. Смокиновото листо днес е отделен музеен експонат.
12. Глезените са слабото място
Статуята е преживяла много катаклизми на открито - мокрена от дъжд, блъскана от ветрове, покрита с прах и птичи изпражнения. През 1512 г. основата е ударена от мълния, която, според флорентинския летописец Якопо Нарди, била толкова мощна, че статуята се изместила. През 1873 г. Давид е преместен в Галерията на Академията. Но Флоренция е в сеизмично активен район. Краката му са особено уязвими, те имат дългогодишни пукнатини, някои от които са на приблизително 2 см в мрамора. Изследователите оценяват потенциалния риск от земетресение като малък, но реален: силни вибрации биха могли да разрушат статуята в най-уязвимата ѝ точка – глезените.
13. Вандали му посягат
На 14 септември 1991 г. 47-годишният Пиеро Каната влиза в музейната зала с чук, скрит под дрехите, и удря Давид по левия крак. Успява да отчупи част от пръста преди да го спрат. На процеса обяснява, че Нани, модел на художника Паоло Веронезе, му е наредил да повреди Давид на Микеланджело. Каната е обявен за луд, а около статуята е издигната защитна ограда.
14. Йерусалим отказва копие
През 1847 г. майсторът Клементе Папи създава от оригинала точен калъп, който да служи като основа за копия на Давид в пълен размер. Двете най-известни са във Флоренция: едното, изработено от мрамор и инсталирано през 1910 г., заема първоначалното място на оригинала пред Палацо Векио, а другото - от бронз, е на площад „Микеланджело“. Отливки в пълен размер има и в музея „Виктория и Албърт“ в Лондон, в Държавния музей на изящните изкуства „Пушкин“ в Москва и в други институции и обществени пространства по света.
През 1995 г. Флоренция предлага да направи реплика като подарък за Израел, който се готви да отбележи 3000-годишнината от завладяването на Йерусалим от Давид и установяването му за столица на Израелското кралство. Властите обаче отказват дара след протести на религиозни групи, възмутени от голотата на скулптурата. Като компромис Йерусалим се съгласява да приеме друг „Давид“ от Верокио, който е изобразил бъдещия израелски крал облечен.
15. Банкси го облича два пъти
През 2006 г. артистът представя умалено копие на статуята на Микеланджело с бронежилетка. Три години по-късно, на изложбата „Банкси срещу музея в Бристъл“, Давид е изобразен като атентатор самоубиец – лицето му е скрито от бандана, взривни заряди са прикрепени към торса му.
През 70-те години на миналия век немският концептуалист Ханс-Петер Фелдман рисува евтини гипсови репродукции на класически скулптури в крещящи, кичозни цветове, включително произведения на Микеланджело. А италианският скулптор Фабио Виале прави копия на фрагменти от тялото на „Давид“ от карарски мрамор и ги покрива с лагерни татуировки в руската традиция.
