Общество

Умните и красивите посегнаха на Вапцаров. Лавина от гняв

Литературна хунта, скочи поетът

Умните и красивите посегнаха на Вапцаров. Лавина от гняв

Нищо свято няма за умните и красивите. За да изпълнят ангажиментите си към своите либерални господари по заличаване на българската идентичност и култура, те посегнаха и на Никола Вапцаров.

Часове, след като Министерството на културата обяви приемането на първите номинации за новоучредената държавна награда за поезия „Никола Вапцаров“, никому неизвестната асоциация "Памет за утре" обяви Вапцаров за терорист и поиска спиране на отличието.

Новината с апломб тръгна от медийната машина на умнокрасивитета, която даде широка трибуна на твърденията, че Вапцаров е свързан с въоръжени структури на БКП през 1941 г. и затова отличието трябва да бъде отменено.

От асоциацията посочват, че държавата не бива да премълчава участието на Вапцаров във въоръжени структури на БКП през 1941 г. Според тях наградата възстановява тоталитарно отличие и се дублира с държавната награда "Христо Ботев".

Естествено, грозното посегателство на измислената асоциация предизвика лавина от възмущение.

николай милчев

До днес не бях чувал за Асоциация „Памет за утре“, но за Никола Вапцаров съм чувал, откакто си отворих ушите за поезия, скочи поетът Николай Милчев. Той излезе с остър пост във фесбук. В него заявява:

"Става дума за това, че Асоциацията с претенциозното име „Памет за утре“ иска, простичко казано, да няма Национална литературна награда на името на Никола Вапцаров, обявена от Министерството на културата.
Отвореното им писмо до министъра на културата, до Министерския съвет и до други институции уж трябва да изглежда обективно, уж трябва да е срещу идеологизирането на литературата ни, а на практика си е чисто идеологическо писмо.

Мога да го сравня с писмо на разгневена партийна организации до ръководни държавни органи. Писмото е идеологическо и е напълно в духа на прокарваната вече четиридесет години демократично-либерална чистка в областта на изкуството, в частност – на литературата.

Спрете литературната награда „Никола Вапцаров“ – зоват утрешнопаметниците.

Кои сте вие? Всички ли сте от Нов български университет? Всички ли получавате грантове, служби и преводи в чужбина? Не станахте ли до един професори, ректори и гении? Не обрахте ли де има награда по света и у нас?
Не знам и не ме интересува.

Но с такава императивна насъсканост да искате да бъде „спряна за широко обществено и историческо обсъждане“ наградата на името на Никола Вапцаров, е голяма наглост. И безсилие.

Вапцаров не ми е любим поет. Казвал съм го още като студент. Смятал съм и смятам, че част от стихотворенията му са плакатни, тезисни, в известен смисъл – пропагандни.

Но Никола Вапцаров има няколко стихотворения, които са на върха на българската и европейската словесност и страдание.

Трийсет години бях учител по литература в софийска гимназия. И съм виждал с очите си и със сърцето си съм чувствал колко много се вълнуват учениците от Вапцаровата поезия. И тогава, в часовете, когато би трябвало да им кажа, че в поезията на Вапцаров съществува и плакатност, засрамен съм си затварял устата, защото шапка свалям на онази „плакатност“, която палеше кръвта на учениците.

Моето мнение и моят вкус за Вапцаров нямат никакво значение. Значение има, че българският народ и младите хора, които учат, усещат с кожата си, че сегашните времена в някакъв смисъл напомнят и ония Вапцарови времена – неспокойни, барутни, военни…

Ще повторя – Вапцаров не е моят любим поет, но той е толкова голям поет и заради това, което е извършил като човек и като антифашист.

В отвореното писмо на „Памет за утре“ пише, че поезията не е индулгенция и смъртната присъда не отменя стореното от Вапцаров. Това трябва да се преведе така: Вапцаров може и да не е лош поет, но това, че е бил антифашист, че се е борил срещу власт, извършила преврат и станала съюзник на хитлеристка Германия, е непростимо.
Излиза, че щом е бил антифашист, няма как да е поет, на чието име да се учредява национална награда.
Сто процента идеологизирано писмо и сто процента реваншизъм.

Не е за пренебрегване и че това отворено антивапцарово писмо се явява точно в контекста на спора имало ли е фашизъм в България, или не е имало, ние били ли сме съюзници на Хитлер или и това е лъжа.

В писмото има един тънък момент – споменава се евентуалната парична сума, която би взел награденият. Пет хиляди сто и нещо евро. Десет хиляди лева. Пет хиляди сто и нещо евро – представяте ли си колко ще се ощети държавата и ще обеднеем, като отделим тия пари за награда на името на Никола Вапцаров?

Кръвта на Вапцаров и стиховете му не струват пет хиляди сто и нещо евро, така ли?

Четях отвореното писмо и не можех да повярвам, че самозабравилата се литературна хунта не търпи нищо, което не е свързано със собствените им персони и което не ги облагодетелства лично.

Ама имало награда „Христо Ботев“ и тя била десет хиляди лева, хайде сега – и за Вапцаров още десет хиляди лева. Не ни ли стига Ботевата награда?

Смайващи глупости. Бакалски сметки. Шикалкавене. Типично за така наречените интелектуалци на хранилка. Отворени писмописци, не посягайте с хонорарните си ръчички към новоучредената награда на името на Никола Вапцаров.
Надявам се, че Министерството на културата ще издържи този изпит по история и поезия".

"Стандарт" припомня, че Министерството на културата обяви, че през 2026 г. за първи път ще връчи учредената през 2023 г. награда за високи творчески поетични постижения "Никола Вапцаров”.

Наградата беше учредена в началото на 2023 г., когато служебен министър на културата в кабинета на Стефан Янев беше Велислав Минеков. В началото на 2024 г. тя беше официално включена в наредбата за награждаването на културните дейци. Там е отбелязано, че наградата се връчва веднъж на всеки три години.

Министърът на културата Евтим Милошев обяви в понеделник, че през тази година ще връчи държавната награда за първи път. Отличието включва художествена пластика, грамота и парична награда в размер на 5112,92 евро (10 000 лева) и се дава за високи творчески резултати в областта на българската поезия.

Предложения за номинации могат да правят органи на централната и местната власт, научни организации, висши училища, културни институти, творчески съюзи и юридически лица с нестопанска цел, чиято дейност е в областта на културата и изкуствата. Номинации се приемат в едномесечен срок – до 24 септември.

Коментирай