България е моят авариен изход, едновременно мечта и кошмар, казваше голямата актриса
След десетгодишна битка с тежко заболяване си отиде актрисата, която остави ярка следа във френската култура. Колегите ѝ и семейството ѝ плачат и си спомнят какъв прекрасен човек е тя, а България губи една от най-успелите си актриси зад граница.
Френската телевизия, кино и театър се простиха с една от най-обичаните си актриси. На 56-годишна възраст почина родената в България Наталия Дончева, която повече от три десетилетия изгражда впечатляваща кариера във Франция и се превръща в едно от познатите лица на френския екран, писаха водещите френски издания. .
Тъжната новина беше съобщена от нейния агент Лоран Саври пред авторитетния френски всекидневник „Фигаро“.
„С огромна тъга съобщаваме за кончината на Наталия Дончева. Тя беше изключително талантлива актриса и жена с голяма чувствителност. Докосваше публиката с прецизната си игра, елегантността си и безрезервната отдаденост към професията. През цялата си кариера спечели уважението на своите колеги, режисьори и на всички, които имаха щастието да работят с нея“, заяви Саври.
Причината за смъртта ѝ не беше официално съобщена, но близките ѝ разкриха, че през последните десет години актрисата е водила тежка битка с болест.
Момичето от София, което покори Франция
Наталия Дончева е родена на 31 декември 1969 година в София.
Тя е дъщеря на известния български актьор Пламен Дончев и на французойката Режин Виолет Маргьорит.
Макар че израства в артистична среда, първоначално мечтае съвсем за различно бъдеще. Искала да учи медицина или международни отношения. Съдбата обаче се намесва неочаквано.
Приятел на баща ѝ ѝ предлага роля в български филм и именно тогава Наталия открива магията на актьорската професия.
След обучението си в България едва 19-годишна заминава за Франция – страната на майка си.
През 1989 година се установява в Париж и постъпва в престижната Парижка консерватория, където усъвършенства актьорското си майсторство.
Това се оказва началото на една кариера, която ще продължи повече от три десетилетия.
От театралната сцена до телевизионната слава
Още през 90-те години Наталия Дончева успява да се наложи като театрална актриса.
Критиците бързо забелязват нейното сценично присъствие, способността ѝ да изгражда психологически сложни женски образи и естествената елегантност, която носи във всяка роля.
Истинският ѝ пробив идва в началото на новия век, когато започва да получава все повече роли в телевизионни продукции.
Френската публика постепенно свиква да вижда красивата българка в най-гледаните сериали на телевизия TF1.
Тя участва в популярните криминални поредици „Жули Леско“ и „Почтена жена“, а по-късно се превръща в едно от познатите лица и на любимия сериал „Жозефин, ангел пазител“.
Наталия влиза в ролята на клиентка на героинята на Мими Мати в няколко различни епизода – „Черната дъска“ (1998), „Виновната“ (2001) и „Танго“ (2014).
С всяка следваща роля името ѝ става все по-разпознаваемо сред френската публика.
Ролята, която я превърна в любимка на Франция
Макар да има десетки участия в киното и телевизията, най-голямата популярност Наталия Дончева печели с образа на Жюли Дервил във френската адаптация на сериала „Док Мартин“.
Между 2011 и 2015 година тя играе рамо до рамо с голямата звезда на френското кино Тиери Лермит.
Поредицата има 26 епизода, а героинята на Наталия се превръща в едно от най-разпознаваемите лица на сериала.
Именно благодарение на тази роля милиони зрители във Франция започват да свързват името ѝ с едни от най-успешните телевизионни продукции на страната.
Колегите ѝ си спомнят, че на снимачната площадка тя носела не само професионализъм, но и невероятно чувство за хумор.
По-късно актрисата Татяна Гусеф, с която снимат заедно „Док Мартин“, ще напише:
„Наталия... Направих тази снимка на пристанището Доелан в Бретан, където снимахме сериала. Винаги носех фотоапарата си със себе си. Четири сезона снимахме заедно... Колко много се смяхме! Какви прекрасни спомени! А после беше истинско удоволствие да те гледам на театралната сцена в прекрасната роля на Дороти Паркър... Казват, че си си отишла. Останах без думи.“
Големият екран също я обикна
Успоредно с телевизионната си кариера Наталия Дончева намира място и във френското кино.
През 2018 година участва във филмите „Мадам дьо Жонкйер“ на режисьора Еманюел Муре и „Явлението“ на Ксавие Джаноли, където си партнира с някои от най-известните имена на френската филмова индустрия.
Дори когато ролите ѝ не са главни, критиците отбелязват способността ѝ да придава дълбочина и характер на всеки образ.
Театърът – голямата ѝ любов
Макар милиони французи да я познават от телевизионния екран, самата Наталия Дончева никога не крие, че истинската ѝ страст остава театърът.
Още през 90-те години тя се утвърждава на сцената, а с всяка следваща роля доказва, че може еднакво убедително да бъде и драматична, и комедийна актриса.
Сред най-запомнящите се превъплъщения е ролята ѝ на легендарната американска писателка Дороти Паркър в спектакъла „Извинете ме за праха“, поставен през 2016 година в парижкия театър „Люсернер“.
Тогава Наталия говори с истинско вдъхновение за ролята пред Le Figaro TV, определяйки я като една от най-интересните в кариерата си.
Три години по-късно излиза на сцената с една от най-големите звезди на френското кино – Даниел Отьой, в постановката „Мнимият болен“ по Молиер.
За театралните среди това е още едно признание за нейния талант.
Повече от 70 роли
За повече от три десетилетия Наталия Дончева изгражда впечатляваща професионална биография.
Тя участва в над 20 театрални постановки и повече от 50 филмови и телевизионни продукции.
Последната ѝ телевизионна поява е през 2024 година във филма „Тревожно изчезване“, излъчен по France 2.
Дори когато през последните години избира по-малко роли, тя никога не спира да работи.
Колегите ѝ разказват, че до последно е била изключително дисциплинирана и все така отдадена на професията си.
Завръщането в България
Макар животът ѝ отдавна да е свързан с Франция, Наталия Дончева никога не къса връзката си с България.
През 2010 година тя се завръща, за да изиграе главната женска роля във филма „Стъклената река“ на режисьора Станимир Трифонов.
Преди това българската публика я познава още от филмите „Време за път“ и „Адио Рио“.
За нея завръщането не е просто професионален ангажимент, а среща с родината.
В интервю през същата година признава:
„В България останаха много хора, които обичам. Но ми е трудно да се върна в държава, в която вече не живеят майка ми и баща ми.“
Година по-късно е още по-откровена.
„Животът ми вече е във Франция. Там е моето семейство. Но България винаги ще остане моят авариен изход. Ако някога всичко се обърка, бих могла да се върна. България е едновременно мечта и кошмар.“
Любовта на живота ѝ
През последните 25 години Наталия Дочева споделя живота си с френския режисьор Арно Селиняк. Двамата не са просто семейство. Те са и творчески тандем. Арно Селиняк открива киното още като асистент на легендарния британски режисьор Джон Бурман по време на снимките на култовия филм „Екскалибур“ през 1981 година. По-късно сам режисира първия си игрален филм „Немо“ с участието на Карол Буке, а след това изгражда успешна кариера в телевизията с филми и сериали като „Жена за мен“, „Рани“, „Сам“ и „Премести се“.
През цялата си кариера той многократно кани Наталия Дончева да участва в негови продукции. Тя играе във филма „X-Road“, както и в телевизионните филми „Mariage coupable“, „Arletty, une passion coupable“, „Box 27“, а също така се появява и в три епизода от първия сезон на „Док Мартин“, режисирани именно от него.
За приятелите им те винаги са били пример за истинско партньорство – както в живота, така и в професията.
Семейството, което създаде
Арно Селиняк е баща на един от най-успешните съвременни френски продуценти – Юго Селиняк. Именно той стои зад едни от най-успешните френски филми през последните години, сред които „Малки бели лъжи“, „Потъвай или плувай“, „BAC Nord“, „Винаги ще виждам лицата ви“ и „Луда любов“ (L'Amour Ouf). След смъртта ѝ именно неговите думи трогват цяла Франция.
„Моя Наталия, никога не харесвах думата „мащеха“. Когато се срещнахме, вече не бях дете, а и преди това вече имах мащеха. Но никога няма да разбереш колко прекрасен човек смятах, че си и колко дълбоко обичах това, което беше.“
След това думите му стават още по-лични.
„В семейство Селиняк ти беше нашата основа. Благодаря ти за връзката, която се бореше да поддържаш между всички нас. Благодаря ти за увереността, която ми даде, защото още от тийнейджърските ми години винаги ме гледаше с гордост. Благодаря ти, че се грижеше за Джорджия. Благодаря ти, че прие децата ми като свои. Благодаря ти, че помогна на баща ни да бъде по-добър човек. Но най-вече благодаря, че в продължение на 25 години беше до него, че му се възхищаваше, подкрепяше го, прощаваше му и го обичаше истински.“
В края на посланието си Юго Селиняк пише думите, които разтърсиха хиляди французи:
„След десетгодишната битка най-после ще можеш да си починеш. Наслади се на този покой. Толкова отдавна не ти беше дадено да го почувстваш. Ще ми липсваш, моя прекрасна Наталия.“
Под публикацията му десетки известни актьори и режисьори оставиха съболезнования. Сред тях са Жюли Гайе, Марина Фоа, Сандрин Киберлен, Жералдин Накаш, Камий Лу, Сара Понятовски и Кристиана Реали.
„Имаше хора, които оставят следа завинаги“
Изключително емоционално беше и сбогуването на актрисата Гуендолин Амон, която предпочете да разкаже за човека Наталия, а не за звездата.
„Тя беше красива, забавна, жизнена, винаги усмихната и изключително интелигентна. Беше великолепна актриса. Смели сме се до сълзи, до задушаване. Има срещи, които оставят трайна следа в живота ти, сякаш са татуирани върху теб. Наталия Дончева беше една от тях. Толкова е тъжно...“.
„Думите не ми стигат“
Актрисата Кристин Сити, позната на зрителите от сериала „Разследванията на Елоиз Ром“, също не успя да скрие болката си. „Толкова прекрасен човек – забавен, силен, изпълнен с любов и достойнство. „Красивата и талантлива Наталия си отиде. Наталия умееше всичко – да шие, да строи, да засажда цветя, да споделя, да играе, да обича и да създава.“
Най-поетичното послание дойде от актрисата Изабел Отеро.
Тя описа Наталия Дончева така: „Имаше една нежност, озарена от твоята светла лудост. Смесицата от славянска душевност, сила и рани, които сякаш идваха от много далеч, а ти ги прикриваше с изблик на смях. Очите ти сякаш знаеха всичко. Именно това те правеше толкова неповторима – като актриса и като жена. Никой не можеше да остане безразличен до теб. Ти обичаше живота с цялото си същество. Колко болезнено сигурно е било за твоята бурна душа да се раздели с него. И колко болезнено е за всички, които те обичаха, да пуснат ръката ти и да те оставят да си тръгнеш. Скъпа Наталия, има хора, пред които човек може само да се преклони. Ти беше една от тях. Почивай в мир и благодаря за огъня, с който живя.“
