Макар че изглежда облечена с дрехите, с които е спала, Уайнхаус внимателно изпипва стила си и се превръща в муза на модните дизайнери
18 юни 2011 г. 20 000 фенове от цял свят са препълнили зеленото пространство под стените на крепостта Калемегдан в Белград, където се сливат Сава и Дунав. Публиката е нетърпелива да види и чуе своята икона – Ейми Уайнхаус, която стартира дългоочакваното европейско турне с концерта в Сърбия. Но още с първата песен става ясно, че нещо не е наред. Вместо да пее, Ейми залита, сяда на тонколоните, прегръща себе си или беквокалиста Залон Томпсън. След като става ясно, че е неадекватна и не знае къде се намира, Залон и Аде Омайело изпълняват по-голямата част от песните. Музикантите удължават инструменталните секции, за да й дадат време да се съвземе. Публиката губи търпение и започва да я освирква. Тя изглежда съкрушена, мъчи се да си спомни къде се намира, забравя текста и пее фалшиво. След около час хаос на сцената концертът приключва, а певицата е изведена от охраната. Медиите наричат концерта „най-лошия в историята на Белград“ и се възмущават, че феновете, платили скъпите за времето си билети от 40 евро, са ограбени и унижени.
„Това беше една от най-тъжните вечери в живота ми. Видях извънредно талантливата певица, обляна в сълзи, да крещи към публиката, препъвайки се на сцената“, пишат критиците от „Birmingham Mail“.
Отменени са двата предстоящи концерта в Истанбул и Атина, а по-късно организаторите обявяват, че турнето се прекратява.
Концертът в Белград е последната голяма изява на Ейми Уайнхаус.
Тя изчезва, а месец по-късно се появява да свири на концерта на кръстницата си Дион Бромфийлд. Само три дни по-късно – на 23 юли 2011 г., е намерена мъртва в дома си в Камдън. Количеството алкохол в кръвта й е 4,16 промила.
Някои таблоиди като The Sun и Daily Mail отбелязват, че това, което се е случило в Белград, е било „публичен вик за помощ“, предвещаващ трагичен край. Но никой не е помогнал. Всъщност Ейми умира първо на сцената. Тя е на 27.
Въпреки проваления живот, приносът й към музиката е безспорен. Албумът „Back to Black“ достига до шест номинации на награди "Грами" и печели пет, като чупи рекорд за най-много спечелени призове от жена в една нощ. „Back to Black“ превръща Уайнхаус в първия британски изпълнител с пет награди, включително три от Големите четири: „Най-добър нов изпълнител“, „Запис на годината“ и „Песен на годината“.
Ето десет малко известни факта за голямата певица, отишла си от този свят преди да разгърне напълно таланта си.
1. Еврейка с корени от Беларус
Нейният прапрадядо по бащина линия - Харис Уайнхаус емигрира от Минск през 1891 г. Семейната легенда разказва, че той всъщност искал да замине за Ню Йорк, но погрешка се качил на кораб за Англия. Майка ѝ Янис и баща ѝ Мич произлизат от семейства на източноевропейски евреи ашкенази. Семейството не е строго религиозно, но държи на еврейските традиции. Като дете Ейми посещава неделно еврейско училище, а по-късно да признава, че постоянно е молила родителите си да я отпишат. През 2013 г. Еврейският музей в Лондон организира голяма пътуваща изложба, наречена "Amy Winehouse: A Family Portrait", показана и в Минск, за да се почете историческата връзка на певицата с Беларус.
2. Белият кичур вдъхновен от баба Синтия
Синтия Уайнхаус – баба по бащина линия, е любимата на Ейми – не само близка приятелка, но и вдъхновителка. Стилна жена и джаз певица, тя имала връзка с легендарния британски саксофонист Рони Скот. Синтия насочва Ейми към джаза, пеенето в кабаре и я учи на гадания с карти таро. От нея е наследила мощния си контраалт, за който класическото сопрано Катрин Бот казва, че е „един от онези гласове, които се разпознават мигновено“.
Белият кичур в тъмната коса на Синтия бил естествен и станал запазената й марка. Ейми също си прави такъв кичур и той става особено забележим по време на ерата Back to Black. През 2006 г., точно когато записва албума, превърнал се в световен музикален феномен, баба Синтия умира от рак на белия дроб. Ейми е съкрушена, изпада в тежка депресия, която засилва зависимостта й към алкохола и наркотиците. Мнозина сочат смъртта на бабата като повратен момент към фаталния край.
3. Дневникът на тийнейджърката
„Ейми Уайнхаус: С нейни думи“ е книга, издадена от семейството, съдържаща снимки, бележки от дневници, писма и ръкописни текстове на песни, които хвърлят светлина върху живота на великата певица.
Между страниците има списък с мечти, които покойната певица нахвърля с химикал, когато е 16-годишна ученичка в Brit School, разказва The Guardian.
Някои са типични за всеки тийнейджър – да има собствена къща в Саут Бийч, Маями и „300 чифта обувки“ и зашеметяваща прическа. Да стане актриса, да работи с Майкъл Медсън и Стив Бушеми и да „направим филм, в който изглеждам грозна“. Под #12 е записано: „Хората да ми се възхищават.“ В една от бележките в дневника тя се определя като „откачалката на класа“; казва, че обича да бъде „шумна и устата… такава съм си“. Коментарът на директора на Brit School в края на един училищен доклад гласи само: „Колко жалко!“
Когато се мести в Театралното училище „Силвия Йънг“, Уайнхаус и там „бързо се забърква с грешната компания“, както сама пише. Плановете ѝ да заживее самостоятелно също пораждат смущение: „Неща, които винаги ще имам в хладилника: 1. Водка. 2. Калуа. 3. „Бейлис“. 4. Бира. 5. Сайдер.“ И това се случва – още преди да запише Back to Black, списъкът ѝ със задачи за деня започва с обичайни неща като пазаруване в супермаркета и срещи с приятели за вечеря и завършва с „да изляза и да се нагърмя“.
4. Кокът-кошер е скривалище
Прическата на Ейми, известна като „кошер“ (beehive), е вдъхновена от стила на момичешките поп групи от 60-те години. Визията е заимствана от Рони Спектър, солистка на американската R&B група The Ronettes, както и от ретро стила на баба Синтия. Зашеметяващата визия се ражда през 2006 г. по време на заснемането на видеоклипа към „Back to Black“. Фризьорът на Ейми - Алекс Фодън, на шега решава да тупира косата ѝ малко повече. Но Ейми харесва експеримента и дори пожелава да бъде добавен още обем и изкуствени кичури. „Тя не искаше да е миловидна, искаше да изглежда опасна, бунтарка, различна“, казва Алекс. Колкото повече нараства славата и натискът от медиите, толкова по-голям и висок става нейният кок, като в пиковите моменти достига до 15 см. Хора от екипа ѝ споделят, че прическата се е превърнала в нейна „защитна стена“ и щит срещу папараците. Ейми се е шегувала, че крие в него цигари, бонбони и дребни лични вещи.
5. Очната линия копирана от София Лорен
Емблематичната дебела черна очна линия на Ейми Уайнхаус (известна като cat-eye или winged eyeliner) е съчетание между винтидж вдъхновение и личен експеримент, превърнал се в нейна запазена марка. Подобно на прическата, тя е директно копирана от момичешките групи от 1960-те години, както и от визията на италианската филмова легенда София Лорен. Нейната гримьорка и близка приятелка Наоми Пари разказва, че в началото Ейми е носила съвсем тънка и дискретна очна линия. Но двете решават да експериментират за фотосесиите и видеоклиповете към албума Back to Black - удължават линията много извън края на окото и я правят значително по-плътна. Ейми се влюбва в новия си облик и прави очната линия все по-дебела, по-дълга и по-екстравагантна, като крилата достигнат почти до веждите ѝ.
6. Татуировките – pin-up и rock and roll
Ейми е имала 14 постоянни татуировки, някои от които са повлияни от рокендрола и pin-up културата (когато Мерилин Монро вдъхновявала войниците и те закачвали на стената картинки на секси момичета с червени устни и рокли на точки). Една от тях е на голо момиче и изписано до нея името Синтия. По време на церемонията по връчването на наградите „Грами“ през 2008 г. организаторите молят певицата да покрие голото му тяло и тя му рисува бикини с маркер. На лявото рамо е татуирана подкова и надпис „Daddy’s Girl“ („Момичето на татко“). Над лявата й гърда има джобче на риза, над което е изписано името на нейния съпруг Блейк Филдър-Сивил, но след бурния им развод върху него е нарисувано крило на птица. На дясната предмишница е изобразена пееща птица, кацнала на клон с ноти, която днес е лого на „Amy Winehouse Foundation“. На дясната китка има светкавица, а на горната част на гърба - египетския символ на вечния живот Анкх, покрит с американския флаг и разперен орел над него. Тази татуировка символизира почитта към родното място на майка ѝ - Бруклин, Ню Йорк. На долната част на гърба е първата ѝ татуировка, направена още на 15-годишна възраст, за която Ейми споделя, че е израз на невинен тийнейджърски бунт. На хълбока - „Hello Sailor“ („Здравей, моряко“) и котва, вдъхновена от традиционните татуировки на американските моряци. Ейми имала планове да съедини отделните татуировки по ръцете си в цял ръкав с традиционни американски мотиви, споделя нейният татуист и близък приятел Хенри Хейт в интервюта след смъртта ѝ. Той получава множество молби да татуира същия дизайн на други хора, но винаги отказва от уважение към Уайнхаус.
7. Лагерфелд я нарича „новата Бриджит Бардо“
И приживе, и след смъртта си, Ейми Уайнхаус е муза за модния свят. След най-големите й почитатели е Карл Лагерфелд, който я сравнява с Бриджит Бардо и я превръща в свое неофициално вдъхновение за колекции на „Шанел“ . Той използва за моделите си емблематичния обем в косите на Ейми, както и очната й линия - за да може „крилете“ да са основен фокус, моделите са с много бледи лица и деликатно телесно червило.
Ретро стилът на Ейми вдъхновява и Жан-Пол Готие - през 2012 г. той посвещава цялата си пролетно-лятна колекция на покойната певица: моделите дефилират с огромни тупирани коси, дебела очна линия, изкуствени бенки и цигари, под звуците на нейните хитове. Долче и Габана се възхищават на начина, по който певицата носи корсети и леопардови щампи, пречупени през нейния небрежен градски стил, а Ейми избира тяхна рокля за триумфалната си нощ на наградите „Грами“ през 2008 г. Силвия Вентурини Фенди (Fendi) я кани да изнесе ексклузивен концерт на откриването на новия бутик на марката в Париж.
Макар че на някои снимки Ейми изглежда като че носи дрехите, с които се е събудила, тя буквално е скицирала как иска да изглежда. Последната й сценична рокля от злополучния концерт в Белград е продадена за 243 000 долара.
8. Договорът с Fred Perry - прецедент за модния свят
Личният договор на Ейми с Fred Perry е прецедент в историята на модата. За разлика от стандартните рекламни сделки, където известни личности просто рекламират готови дрехи, Ейми сключва контракт за авторство и дизайн. Певицата работи с дизайнерския екип и променя класическите кройки според личния си вкус: скъсява дължините, вталява силуетите, добавя дълбоки деколтета, яки в стил 50-те и миниатюрни джобове. Дебютът й е през есента на 2010 г. и включва около 15 артикула, които се разпродават светкавично. Към момента на внезапната й смърт през юли 2011 г., първите две колекции вече са излезли на пазара, а следващите две (Есен/Зима 2011 и Пролет/Лято 2012) са напълно завършени и одобрени от нея, но все още не са пуснати в производство. Брандът замразява всичко докато бащата на певицата Мич Уайнхаус дава зелена светлина с думите: "Ейми обожаваше да работи по тези дрехи и би искала те да бъдат достъпни за хората". След трагедията семейството и Fred Perry се споразумяват всички авторски възнаграждения, такси и хонорари да отиват за новосъздадената фондация The Amy Winehouse Foundation, като партньорството е генерирало над 2.7 милиона паунда в подкрепа на благотворителни каузи. А дизайнерите на бранда продължават да вадят оригинални скици на Ейми от архивите за нови мини колекции, запазвайки логото с двете сърца – запазената й марка, избродирана под лавровия венец на Fred Perry.
9. Токсична любов, арести и папараци
Бурната любовна история на певицата с Блейк Фийлдър-Сивил, пресъздадена и в биографичния филм „Ейми Уайнхаус: Back to Black“, е описана като взривоопасен коктейл от страст, наркотици и насилие и наречена „токсична съзависимост“.
Двамата се срещат в пъб в Кандъм през 2005 г. Тя е издала дебютния си албум „Frank“ 2 години по-рано, а връзката й с Фийлдър-Сивил, вдъхновява "Back to Black" (2006).
„Когато създавах Back to Black, бях без работа, играех по четири часа на ден билярд, напивах се – прибирали са ме вкъщи на ръце. Това е настроението на Back to Black („Завръщане към мрака“).“, казва Ейми Уайнхаус, цитира jazzfm.bg.
Досега тя е лекувала депресията си с алкохол и марихуана, но покрай Фийлдър започва редовно да употребява кокаин и хероин. Това поражда агресия, заради която се стига и до арести.
През 2006 г. таблоидите пишат, че Уайнхаус е нападнала своя фенка на музикалния фестивал в Гластънбъри заради критика към годеника й. Певицата признава, че ако Блейк каже нещо, което не й харесва, налита да го бие. Той пък напада бармана Джеймс Кинг, а по-късно е хванат докато се опитва да го подкупи срещу 260 000 долара да не свидетелства. Арестуван и осъден на 27 месеца затвор. Уайнхаус също е арестувана по подозрение, че го финансира. Междувременно по-рано двамата с Ейми са задържани за притежание на марихуана в Берген, Норвегия, и освободени след като плащат глоба. На 26 април 2008 г. Ейми отново е арестувана за шамар на 38-годишен мъж, който се опитва да й извика такси, а през май е хваната да пуши крек.
От 2007 г., когато албумът й „Back to Black“ я прави звезда, Ейми става любимата плячка на папараците. Истинската сапунена опера обаче започва, когато се омъжва за Блейк. И колкото по-неловка е ситуацията, в която е уловена, толкова по-ценна става снимката. „Ейми продава“, казват фотографите, които денонощно я причакват пред дома й.
Фийлдър-Сивил е обвиняван, че е оказал лошо влияние върху Ейми, но той твърди, че това е преувеличено: "От 6-7 години връзка, имаше употреба на наркотици за около четири месеца. След това отидох в затвора. Тогава стана много по-зле, а когато излязох, ми бе казано (от баща й Мич Уайнхаус), че ако я обичам, ще се разведа с нея. Което и направих." Развеждат се през 2009 г., по думите на Блейк планират да се оженят отново, но не получават този шанс. Филдър-Сивил е в затвора, когато разбира за смъртта на Уайнхаус.
„Вярвам, че връзката между Ейми и Блейк беше истинска", казва майката на певицата Джанис Уайнхаус. В книгата „Ейми Уайнхаус: С нейни думи“ семейството й отбелязва, че тя е имала афинитет към нещастната любов много преди Фийлдър-Сивил да се появи на хоризонта.
Преди смъртта си тя имала връзка с британския режисьор Рег Травис, двамата планирали да създадат семейство, даже Ейми мислела, че е бременна, твърди баща й Мич Уайнхаус.
10. Алкохол плюс булимия – фаталната комбинация
Токсикологичният анализ след смъртта на певицата показа, че в тялото й не е имало наркотици, но е открито лекарството "Либриум", които се отпуска срещу рецепта на страдащите от симптоми, предизвикани от спирането на алкохола. Според патоанатомите става въпрос за случайна, непреднамерена смърт, вследствие на алкохолна злоупотреба след период на въздържание. Бащата на Ейми смята, че дъщеря му е получила припадък, предизвикан от абстиненция, а около нея не е имало никой, който да й помогне.
Картината допълва брат й Алекс. Две години след смъртта й в интервю за „Обзървър“ той твърди, че Ейми е погубена от булимия, а не толкова от пристрастеността й към алкохол и наркотици. Разкрива, че още като тийнейджърка тя е страдала от хранителното разстройство, което е отслабило организма й и я е предразположило към кризи. На 17 години Ейми и приятелките й се тъпчели с калорични сосове и след това повръщали. „В един момент спряха, а Ейми не успя", споделя Алекс.
Фондацията на Ейми Уайнхаус (Amy Winehouse Foundation) подпомага уязвими деца и младежи, които страдат от зависимости, финансови затруднения, здравословни проблеми или са в неравностойно положение. Финансира програми за обучение срещу употребата на наркотици и алкохол, насочени към ученици, техните родители и учители, поддържа жилищен център, който осигурява безопасна среда за жени, възстановяващи се от алкохолна или наркотична зависимост, както и други центрове за рехабилитация. Освен това осигурява терапия с музика за тежко болни деца и младежи, както и програми в помощ на социално слаби младежи да развият музикалните си умения.
Автор: Деа Димитрова
