Един забравен чадър променя завинаги съдбата на мексиканката, която продължава да вдъхновява света
Изложбата на Фрида Кало в лондонската галерия „Tate Modern“ постави рекорд още преди да бъде открита. 41 000 билета бяха продадени месец преди старта на събитието на 25 юни, което е най-добрият резултат от предварителни продажби в историята на музея. Предишният рекорд бе на изложбата на Дейвид Хокни през 2017 г., която привлече 32 000 резервации с ранно записване.
Експозицията под надслов „Фрида: Създаването на икона“, организирана от Музея за изящни изкуства в Хюстън в сътрудничество с „Tate Modern“ и с подкрепата на „Bank of America“, ще продължи до 3 януари 2027 г. Тя включва над 30 от най-емблематичните произведения на Кало, които представят нейните „многообразни аз-ове“ – всеотдайна съпруга, интелектуалка, модерна художничка и политическа активистка. Показани са лични вещи - дрехи, бижута, фотографии, сувенири, както и над 200 произведения на нейни съвременници и на художници, които е вдъхновила. Кулминация на събитието е изследването „Фридамания“ - как Кало се превърна в глобална марка с над 200 търговски обекта, обхващащи нейното изкуство, имидж и персона. Нейният стил на обличане с дълги мексикански поли, цветни панделки, цветя в косата, колиета и обеци, и до днес вдъхновяват дизайнери като Диор, Жан Пол Готие, Кристиан Лакроа. Феноменът „Фрида“ владее и поп арта: Netflix продуцира сериал, Мадона колекционира нейни картини, образът й е върху парфюми и кукли Барби.
Праплеменницата на Фрида - Кристина Кало, нарича тази комерсиализация „нож с две остриета“, изкривяващ личността на тази жена и призванието й да бъде велик художник. „Хората искат да бъдат в стая с нейна оригинална картина“, казва директорът на галерията Катрин Ууд.
През ноември 2025 г. картина на Фрида Кало счупи друг рекорд - за най-скъпо продадено платно на жена художник. Наддаването, водено от Sotheby’s, стигна до 54, 7 млн. долара, като цената се повиши над хиляда пъти от първия път, когато е било на търг през 1980 година. Картината, на която Кало спи в легло с балдахин, а над нея има скелет, е озаглавена "El sueno (La cama)" или "Сънят (Леглото)".
Тя е създадена в един от най-трудните етапи от живота на художничката: подготвяна е за подарък на американския фотограф Николас Мюрей – неин любовник, който след 10-годишна връзка ѝ заявява, че ще се жени за друга. Преди това съпругът ѝ Диего Ривера иска развод. Изследователите твърдят, че Кало наистина е държала над леглото си скелет от папие-маше като символ на неразривната връзка между живота и смъртта.
„Мислеха, че съм сюрреалист, но не бях. Никога не съм рисувала сънищата си. Рисувах собствената си реалност“, казва тя.
Приживе Фрида Кало е повече известна като жената на художника Диего Ривера. Но историята показва, че ученичката е надминала учителя си.
Как мексиканката фурия се превърна в икона на изкуството и стила не само за XX век, но и за съвременните хора?
Нейното творчество напомня, че понякога най-красивите произведения се раждат от най-трудните житейски изпитания. Фрида е живото доказателство, че истинската сила не е в това да не страдаш, а да превърнеш страданието във вдъхновение. Може би Фрида е осъзнала, че един ден собствената й съдба ще стане произведение на изкуството.
Пелона (буквално „плешива“), с бял костелив череп – това е образът на Смъртта в мексиканската традиция. Изобразена в илюстрациите на Мануел Манила и на Хосе Гуадалупе Посада като жена в празнично облекло, любителка на виното и танците, подиграваща се със съдбите на хората.
Мексиканците знаят как да я почитат с надеждата да я умилостивят. На 2 ноември се чества Денят на мъртвите, когато семействата изграждат олтари, украсени с цветя, върху които слагат свещи, снимки и любимите храни или напитки на техните близки. Правят се захарни черепи, по улиците има шествия.
Сянката на Пелона винаги е следвала Фрида Кало. Но на 17 септември 1925 г. тя започва своя жесток танц с бъдещата художничка и никога повече не я изпуска от поглед. А Фрида я рисува, за да я забави.
Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон, наричана дъщеря на мексиканската революция, е родена на 6 юли 1907 г. в Койоакан, предградие на Мексико Сити. Баща ѝ - фотографът Гилермо (бивш Вилхелм) Кало е имигрант от германско лутеранско семейство, а майка ѝ Матилде Калдерон Гонсалес е мексиканка с испански корени.
Когато Магдалена е на 6 години, се разболява от полиомиелит (детски паралич) и десният ѝ крак остава по-къс и слаб.
Голямото изпитание идва, когато е на 18 години.
На 17 септември Койоакан празнува годишнина от Независимостта, а влюбените Фрида и Алехандро Гомес Ариас се връщат от училище. Качват се в автобус, но момичето сe сеща, че е забравило чадъра си. Слизат и се връщат да го търсят, но напразно. Тичат да хванат следващия автобус, който е претъпкан, но те намират място на задните седалки.
Няколко минути по-късно в автобуса се врязва трамвай. Прозорците се чупят, возилото се преобръща и желязна греда пронизва таза на Фрида.
Златният прах и Божието чудо
Алехандро Гомес Ариас си спомня, че сблъсъкът разкъсал дрехите на момичето. Над голото окървавено тяло се разпръснал златен прах, вероятно от пътник, който е работил като златар. Искрящият облак обвил изпадналата в безсъзнание Фрида в блестяща златна роба, превръщайки се в мистичен знак за нейния необикновен живот и творчество, пише Алба Романо Паче в биографичната книга „Истории за Фрида: Животът и приключенията на Фрида Кало, бунтарка и изгнаница“, цитира „Комерсант“.
На следващия ден вестниците съобщават за смъртни случаи при инцидента. Сред тежко ранените е и Фрида. Прогнозите са, че няма да оцелее.
Но тя оцелява. И става легенда за мексиканците. За народ, чувствителен към божествени знаци и чудеса, млада жена с пречупено тяло, преживяла подобно изпитание, е благословена от Бог, обичана от ангели и способна да предаде на другите защитата, която ѝ е дадена свише. В Койоакан Фрида става олицетворение на Божие чудо.
На 13 октомври тя пише на Алехандро Гомес Ариас от болницата: „Алекс, животе мой, ти знаеш по-добре от всеки друг колко съм тъжна в това проклето болнично легло… Всички ми казват да не губя надежда, но не знаят какво означава за мен да съм прикована на легло с месеци. Трябва да лежа постоянно, след като бях скитник през целия си живот. Но какво мога да направя? Слава Богу, че Смъртта не ме взе... Не можеш да си представиш колко плаках, Алекс, защото по време на първите превръзки ръцете ми станаха безпомощни, обливах се в пот от болката... която ме пронизва от бедрото. Останах осакатена за цял живот и почти умрях, но всичко това е минало. Едната рана вече е заздравяла, а лекарят казва, че втората скоро ще заздравее. Ще отнеме време, много време, за да заздравеят счупеният ми таз, лакътят и другите малки рани по крака ми …Но бих дал всичко на света, за да можеш един ден да ме посетиш ти, вместо всички в Койоакан, включително възрастните хора (дори и те идват!).“
Катастрофата е опустошила тялото на Кало. Тя е с раздробена бедрена кост, увреден на три места гръбнак, счупен крак на 11 места. През живота си преживява над 30 операции. Поради тежките контузии остава бездетна след няколко спонтанни аборта. "Имай смелостта да живееш, защото да умре може всеки", пише по-късно тя.
Спасителното огледало
Фрида се възстановява отчасти и излиза от болницата, но след година отново е прикована на легло - за три, четири месеца, може би повече. Тя трябва да лежи напълно неподвижно в гипс, постоянно втренчена в тавана. Майка й дава идеята да се окачи огледало над леглото ѝ, за да може да вижда всичко, което се случва, включително и собственото си лице.
Това огледало се превръща в света на Фрида. Рамкирана от него и съвършено неподвижна, тя вече е свой собствен портрет. Майка ѝ поръчва специален статив, за да може да рисува и в тази поза. Нейната „перманентна самота“ я вдъхновява за автопортретите, които й носят световна слава. „Рисувам себе си, защото прекарвам много време сама и защото съм обектът, който познавам най-добре“, казва тя. Образът й е на 55 от 143-те платна, които създава през живота си.
Опустошението по тялото ѝ от автобусната катастрофа е изобразено с големи подробности в „Счупената колона“ . Кало е нарисувала себе си си почти гола, разцепена по средата, гръбнакът ѝ е счупена декоративна колона. Кожата е надупчена с пирони, тялото е стегнато в обръчи като металния корсет, какъвто е обречена да носи цял живот.
Още на първата годишнина от инцидента Фрида го рисува в опит да се освободи от спомените. Тя разделя платното на две части - в горната изобразява автобус, сблъскал се с трамвай, мъртвите и ранените на пътя, а в долната - болница, неподвижното ѝ тяло в гипсова отливка на носилка на Червения кръст. Между първото и второто събитие, точно в центъра, е смаяното лице на Фрида Кало, с къса коса, гледаща сякаш отстрани. Здраво момиче и ранено момиче. Може би именно тук за първи път се появяват Двете Фриди - този огромен за нейното творчество двоен автопортрет (173,5 x 173 см), който е израз на емоциите й след развода с Диего Ривера през 1939 година.
Художничката рисува две еднакви Фриди, но с различни личности. Едната е „мексиканската Фрида“, в която се влюбва големият художник Ривера. Тя е облечена в бяло, с капки кръв по дрехата и разбито сърце. Другият образ е на „европейската Фрида“ – с цветни дрехи и здраво сърце, независима художничка със световно признат талант, но и жената, изоставена от своя съпруг. Картината е изложена за първи път през 1940 г. на Международната изложба на сюрреализма.
Гълъбицата и Слонът
„Имала съм два инцидента в живота си: единият беше, когато автобус се блъсна в трамвай, а другият - с Диего. Вторият беше по-лош“, признава Фрида.
Срещата с Диего прибавя към физическото страдание и душевно. В малко любовни истории има толкова страст, родила артистично вдъхновение. Плодът на връзката им, разкъсана между силно привличане, скандали, изневери и голяма привързаност, са най-забележителните произведения на мексиканското изобразително изкуство.
Освен талантлив художник и стенописец, Диего е и отдаден политически активист, член на Мексиканската комунистическа партия. Посещава СССР, през 1936 г. осигурява убежище за политическия изгнаник Лев Троцки. Изразява стоите революционни убеждения и чрез монументалните си картини.
Животът го среща за първи път с Кало през 1922 година, когато е на 36 години и вече е уважаван художник. Поканен е да направи стенопис в амфитеатъра на Националното подготвително училище в Мексико Сити, в което учи Фрида. Тя е само на 15 и с интерес наблюдава художника и работата му.
Един ден казва на своя приятелка: „Искам да имам дете от Диего. И някога ще му го кажа“. В опит да привлече внимание му се подиграва, наричайки го "стар дебелак". Но и не спира да го ревнува от неговия модел - красивата Гуадалупе Марин, която малко по-късно става негова втора жена и майка на две от дъщерите му.
Диего наистина е грозен, с наднормено тегло, рошава коса и жабешки очи. Но има невероятно въздействие върху жените и е известен като голям донжуан.
С Фрида се срещат отново през юни 1928 г. на парти на фотографката Тина Модоти, след което тя му показва картините си и иска неговата оценка. Между тях пламва силно привличане. Тя го омагьосва не само с необикновената си красота, но и с острия си ум и невероятно силен характер. Освен това двамата споделят две страсти – към изкуството и към революцията. Кало дори измества датата на раждането си с три години, за да може тя да съвпадне с мексиканската революция от 1910 г.
Диего и Фрида сключват брак на 21 август 1929 г. Вместо бяла рокля, булката облича традиционна мексиканска носия, която взима назаем от прислужницата си. Майката й отказва да присъства на церемонията и описва съюза им като „брак между гълъбица и слон“. През 1931 г. Фрида увековечава този ден в известната си картина „Фрида и Диего Ривера“, където той държи палитра, а тя нежно е поставила ръка върху неговата.
Тя мечтае за дете, но съдбата не я дарява с това щастие. Травмиращите преживявания от спонтанните аборти изразява отново чрез автопортрети - „Болница „Хенри Форд“, „Любовната прегръдка на Вселената“ и др.
Но за Диего изневерите са патологично състояние и той възобновява аферите си веднага след сватбата. Най-жестокият удар за Фрида е когато научава, че съпругът ѝ има връзка с нейната по-малка сестра Кристина Кало. В отговор на предателството тя отрязва дългата си черна коса. След този случай бракът им се превръща в официално „отворен“. В света, който принадлежи на мъжете, тя води необуздан начин на живот и изумява съвременниците си не само с артистичния си талант, но и с нецензурен език, пуши и пие много, пее неприлични песни и е открито бисексуална.
“Не ме интересува какво мисли светът. Родена съм кучка, родена съм художник, родена съм прецакана. Но бях щастлива по мой начин”, е нейното признание.
През 1936 г., когато известният революционер Лев Троцки и партньорката му Наталия Седова пристигат в Мексико в опит да се скрият от гнева на Йосиф Сталин, Ривера любезно ги кани в семейния дом. Буквално пред очите на половинките си 29-годишната Фрида и 57-годишният Лев започват любовна връзка.
Разменят си писма, скрити в книги, дори си позволяват откровени разговори на английски в присъствието на Наталия – тя не говори езика, но със сигурност разбира езика на тялото. Фрида посвещава автопортрет на любовника си. Скоро обаче двамата се разделят.
През 1939 Фрида и Диего се развеждат. Но само година по-късно - на рождения ден на Ривера - 8 декември, те се женят повторно в Сан Франциско. Фрида обаче поставя строги условия – пълна финансова независимост и никакви сексуални контакти. Двамата заживяват в прочутата „Синя къща“ (Casa Azul) в Койоакан. Диего остава с нея до края.
Емболия, свръхдоза или самоубийство?
В началото на 50-те години здравословното състояние на Фрида рязко се влошава.
Усещайки, че краят наближава, фотографът Лола Алварес Браво организира първата й самостоятелна изложба, която е открита през април 1953 година в Мексико Сити.
По това време Фрида не може нито да ходи, нито да рисува – кракът ѝ е ампутиран, ръцете ѝ треперят. Въпреки това тя се появява на вернисажа: внасят я в залата на носилка, с чаша шампанско в ръка. На последната ѝ картина са написани думите „Viva la Vida“ – „Да живее животът“.
Фрида Кало умира само седмица след 47-я си рожден ден - на 13 юли 1954 г. Официалната версия е белодробна емболия след остра бронхопневмония. Неофициалната – свръхдоза или самоубийство.
Непоносимите болки от катастрофата и ампутираният заради гангрена крак я принуждават да приема силни болкоуспокояващи. Според нейни близки и медицински сестри, в нощта преди смъртта си е взела 11 таблетки при предписани максимум 7.
Хипотезата за самоубийство се основава на написаното в дневника й броени дни преди смъртта: "Надявам се изходът да е радостен и се надявам никога повече да не се връщам". Както и на факта, че е дала подаръка за годишнината от сватбата на Диего месец по-рано. Според внука на Ривера, не е изключено самият художник да ѝ е помогнал да сложи край на живота си като акт на милосърдие.
Погребението на художничката е в Двореца на изящните изкуства в Мексико Сити. На церемонията присъстват бившият президент на Мексико Ласаро Карденас и много художници. Тя е облечена в типичен мексикански костюм, дясната й ръка е поставена на гърдите. Малко преди да почине е поръчала: "Когато умра, изгорете тялото ми. Не искам да бъда погребана. Прекарах много време в легнало положение. Просто го изгорете!". Пепелта ѝ е запазена в Синята къща в Койоакан, мястото, където е родена.
През 2001 г. Фрида става първата жена мексиканка, която е удостоена с пощенска марка в САЩ. През 2002 г. по живота ѝ е направен филм със Салма Хайек в главната роля, който печели два „Оскара“. През 2010 година в Мексико в обращение влиза банкнота от 500 песо с нейния лик и този на съпруга ѝ Диего.
Домът ѝ – прочутата „Синя къща“ в Койоакан – днес е един от най-посещаваните музеи в Мексико.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
