Автор: Таня Ангелова
Геният остави недовършена творбата си, за да даде шанс на творците от следващите поколения
Ако пресичайки улицата, Антонио Гауди не беше загинал, блъснат от трамвай, кой знае още колко причудливи форми щеше да измисли на Саграда Фамилия?
На 10 юни се навършиха точно 100 години от неговата нелепа смърт. На този ден в негова чест Папа Лъв XIV благослови Базиликата и нейната най-нова кула на Исус, която превърна катедралата в Барселона в най-високата църква в света - 172,5 метра. Каталунците ще направят всичко възможно да завършат в следващите 10 години напълно грандиозния по размери и замисъл шедьовър на Гауди. Защото ако всеки голям град в Европа може да се идентифицира със свой гений, то за Барселона той е безспорният. Саграда Фамилия се радва на 15 000 посетители на ден, с което държи рекорда в Испания.
Гауди е на 73 години, когато на път за неделна служба, облечен небрежно в овехтели дрехи и дълбоко замислен за поредния детайл от Саграда Фамилия, губи живота си. Откаран в болница, дори не го разпознават първоначално и го вземат за скитник. По това време той е построил само една трета от архитектурното творение на живота си. Но толкова се е слял с него, че една година по-рано се мести в пристройка на Саграда Фамилия, за да е по 24 часа там. Проектирал и измислил е обаче доста повече в главата си. Последните 43 години от живота си посвещава само по нея. Създава дори училище за даровити деца в съседство до базиликата, които се обучават по метод, близък до Монтесори.
Всъщност Гауди не е избраният първоначално за построяването на Саграда Фамилия. Местният книжар Хосе Мария Бокабеля пътува до Ватикана и ентусиазиран, решава да построи храм в чест на Светото семейство в Барселона. Харесва място извън града тогава, сред овощни градини и пасища, което не е много евтино. Възлага го на архитекта Франсиско де Паула дел Вилар и иска традиционна църква в неоготически стил.
Само година по-късно Дел Вилар напуска с гръм и трясък, защото не могат да се разберат за разходите и техническите детайли. Каталунците разказват, че книжарят в безизходицата си сънувал човек с рижа коса и сини очи, който щял да завърши храма и разпознал в него младия Гауди. По това време Гауди е само на 31-години, с малък опит, но създадените от него неща говорят за изгряващ талант. Той приема с условието, че може радикално да промени проекта. И го прави.
Замисля три основни фасади за базиликата – „Рождество Христово“, „Страстите Христови“ и „Славата Божия“. Успява да построи само първата. Но всяка кула, клонка, човешка фигура, животно, плод, сцена, надпис и дори архитектурен материал имат своя много дълбок замисъл.
„Рождество Христово“ се намира от източната страна на базиликата и се огрява от сутрешното слънце. С нея архитектът сякаш иска светът да празнува раждането, младостта и детството на Исус. Разделена е на три входа, посветени на християнските добродетели: Вяра, Надежда и Любов. Има 12 скулптурни фигури. На централния портал са изобразени Архангел Гавраил, който съобщава на Мария, че ще роди Божия син, Исус, Света Богородица и Йосиф в яслата, заобиколени от вол и магаре, поклонението на пастирите и влъхвите, ангелският хор от 9 фигури, Отляво е порталът на надеждата – там е сватбата на Мария и Йосиф, клането на новородените във Витлеем по заповед на Ирод и бягството в Египет. Десният портал е на вярата – тук е детството и младостта на Исус, намирането на 12-годишния син Божи, дърводелецът Исус с баща си в работилницата, срещата на Мария с Йоан Кръстител.
За да постигне максимален реализъм на фигурите, Антонио Гауди прави гипсови отливки на истински свои съграждани, на местни работници, пастири, дори на починали хора.
На тази фасада, освен човешките елементи, Гауди вплита и много животински фигури. Но те не са просто допълнителна украса, а носят също дълбока религиозна и природна символика.
В основата на централните колони пъплят две големи костенурки – символ на постоянството и дългия живот. И не напразно костенурката се превръща в един от запазените символи на Барселона по туристическите сувенири. Едната костенурка е сухоземна, гледа към планината Тибидабо, а другата е морска и се е насочила към водата. Гауди е обединил в едно общо цяло земята и стабилността с водата и времето, което изтича. Още по-любопитен факт е, че Саграда Фамилия се намира на равни разстояния от планината и морето в Барселона.
Още много животни се разхождат по фасадите на базиликата – хамелеонът, който олицетворява способността на природата да се променя и адаптира, гълъбите – душите, въздигащи се към Бог и чистотата, петелът до Свети Петър – отричането от Христос, змията – въплъщение на злото и греха, коледната пуйка… На част от кулите и фасадите сякаш в дълбоки кошници е пълно с плодове - символ на изобилието в живота. И те не са случайно тук. На едната фасада са плодовете на пролетта и лятото, сладки като живота, слънцето и щастието, на другата - плодовете са на зимата и есента, на скръбта, на трагедията, на студа в сърцето.
Гауди проектира общо 18 кули, като най-високата бе завършена през тази година. На 20 февруари бе монтиран най-високият сегмент, а тази седмица четирилъчевата звезда грейна в целия си блясък на височина 172,5 м. Хълмът Монжуик до Барселона е висок само с един метър повече. Един метър под природата, под Бог, който е над всичко, така е смятал Гауди...
Около тази кула са разположени още четири, на четиримата евангелисти – Марко, Матей, Лука и Йоан. Около тях – още 12, на всичките 12 апостоли. Върховете на кулите заедно приличат на коледно дръвче, но всъщност наподобяват кипарис – символ на вечността, на душата.
Вътре в основната част на „Саграда Фамилия“ има общо 36 колони. Антонио Гауди ги проектира от различни материали. Подбира материалите спрямо тяхната твърдост и устойчивост на натиск, за да разпредели огромното тегло.
Червен порфир е най-здравият и твърд материал, използван за 4-те централни колони в средата, които ще поддържат най-тежката кула — тази на Исус Христос. Те могат да издържат до 2 тона на квадратен сантиметър.
Базалт е използван за 8-те колони около централните, тъй като е изключително плътна вулканична скала с голяма здравина. От гранит са направени 16 колони, които поддържат междинните части на свода. Най-мекият от използваните камъни е пясъчник от хълма Монжуик и от него са колоните, носещи най-малко натоварване. Не само здравината, но и разнообразието, което има в природата, превръщат интериора в истинска каменна гора и това отново не е случайно, а дълбок замисъл на Гауди. Таванът е звездно небе със златисто стъкло и керамика и разпръсква светлината в целия храм.
Като в Рая те водят витражи и прозорци. На източната фасада те са в синьо, зелено и жълто – символ на изгрева, живота, природата, водата. На западната фасада – в червено и оранжево – символ на залеза, огъня, жертвоприношението.
По тях са изписани имена на светци и свети места по света.
Четиридесет години след смъртта на Гауди, през 1986 г. един друг голям испански архитект достроява втората фасада на Саграда Фамилия - „Страстите Христови“. Макар че по време на Гражданската война в Испания почти всички скици и модели на Гауди са унищожени, Хосе Мария Субиракс - достоен да продължи делото на гения, открива най-важното, на което да заложи. И това е контрастът. Мрачна, сурова и студена е фасадата „Страстите Христови“ - символ на болката, страданието, жестокостта. Тя е пълна противоположност на „Рождеството“ – фигури с остри и ръбести ъгли и колони, сякаш недовършени и модернистични скелетоподобни геометрични скулптури.
Тук са Тайната вечеря, целувката на Юда, отричането на Свети Петър, Исус пред Пилат, Пътят към Голгота, Синът Божи с кръста и Света Вероника, избърсала с кърпата си лицета на Христос и отпечатъка върху нея, бичуването на Исус, трите Марии и Свети Йоан под кръста.
Тук са и композициите, посветени на погребението на Христос, както и Възнесението. Има даже и евангелист в образа на Гауди. Тук е „магическият квадрат“ под целувката на Юда, чиито числа винаги дават сбор 33 (възрастта на Христос).
Субиракс е променил две от числата от творбата на Албрехт Дюрер - „Меланхолия I“, за да станат от 34 на 33, затова 10 и 14 се появяват два пъти, а 12 и 16 липсват. На входа на фасадата са алфа и омета – Бог като начало и край на всичко.
Третата фасада „Славата Божия“ е от южната страна на базиликата и представя пътя на човека към Бога – смъртта и вечната слава във Възкресението. Нейното изграждане започва през 2002 г., като днес 3D принтерите и цифровите машини изработват моделите и ги монтират. Дострояването се финансира почти изцяло от частни дарения и приходи от продадени билети на милионите туристи. Финалните строителни дейности ще бъдат завършени през 2034 г., а вътрешните работи в кулата на Исус са планирани за 2027–2028 г.
Тогава може би ще зазвучат и осемте хиляди тръби (които са сега 1600) на органа в Саграда Фамилия - в чест на гения на велия творец, чиито тленни останки днес лежат в криптата на базиликата. Той сякаш умишлено не е завършил своя шедьовър, за да могат да оставят своя отпечатък в него и творците от следващите поколения. И така Саграда Фамилия да се превърне във всеобщо дело - символ на победата на живота над смъртта.
Текст и снимки: Таня Ангелова
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
