Финансовият министър в служебния кабинет Георги Клисурски отправи сериозно предупреждение, че без спешни решения парламентът може да изправи държавата пред финансов риск след 31 март. Той призова депутатите да удължат действието на настоящия бюджетен закон, за да не се стигне до блокиране на държавните плащания. Според него нормалното функциониране на държавата трябва да бъде абсолютен приоритет в следващите седмици.
Три ключови приоритета пред държавата
В интервю за БНР финансовият министър очерта три основни задачи пред служебното правителство. На първо място е удължаването на действието на удължения бюджет след 31 март, за да може държавата да продължи да извършва плащания. Вторият приоритет е осигуряването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, а третият - приемането на редовен държавен бюджет до края на юни.
Клисурски подчерта, че правителството ще направи всичко възможно да разговаря с всички парламентарни сили, за да се намери решение.
„Призовавам за държавническо поведение, да се удължи действието на закона. Може да спорим къде ще се срещнем, но ако след 31 март държавата спре разплащания, ще бъде трагично“, заяви Георги Клисурски.
Над 600 млн. евро загуби по Плана за възстановяване
Министърът призна, че България вече е понесла сериозни финансови загуби по Плана за възстановяване и устойчивост. Според него страната е получила второто и третото плащане, но със значителни удръжки от страна на Европейската комисия.
„По третото плащане на първо място на България са удържани над 100 млн. евро, тъй като няма механизъм за отчетност на главния прокурор. От втора страна в КПК нямаше избрани независими членове и ЕК удържа на България още 250 млн. евро“, обясни Георги Клисурски.
Той добави, че след закриването на КПК Европейската комисия може да удържи още средства.
„Да, по второ и трето плащане са получени парите, но с над 600 млн. евро България губи като удръжки“, посочи министърът.
Под риск са още стотици милиони евро
Финансовият министър предупреди, че и следващото плащане по Плана за възстановяване може да бъде намалено, ако парламентът не приеме необходимите закони.
„По четвъртото плащане служебното правителство работи с Европейската комисия, за да подадем искането в края на март. Очакваме максимум 900 млн. евро, но колко от тези средства са под риск, изцяло зависи от депутатите“, заяви Клисурски.
Той посочи и конкретен пример.
„Откроявам закона за лобизма. Ако той не бъде приет както е договорен с Европейската комисия, ще бъдат удържани 400 млн. евро от четвъртото плащане“, предупреди финансовият министър.
Бюджетът вече е на дефицит
Клисурски разкри и тревожни данни за състоянието на държавните финанси. Според него още през февруари бюджетът е излязъл на сериозен минус.
„Когато Теменужка Петкова ми предаде поста каза, че към януари салдото е плюс 200 млн. евро. През февруари само за месеца дефицитът беше минус 800 млн. евро и така натрупаният дефицит достигна 600 млн. евро“, обясни министърът.
Той допълни, че в сравнение със същия период на миналата година дефицитът е нараснал с около 100 млн. евро.
Планове при евентуална енергийна криза
Клисурски коментира и евентуалните икономически рискове от конфликта в Близкия изток. Според него правителството има готови различни сценарии, но към момента няма пряка заплаха за доставките на горива за България.
„Към момента няма рискове за прекъсване на доставките на горива към България. Суров петрол се доставя за март и чакаме множество танкери за Лукойл в Бургас“, заяви Георги Клисурски.
Той уточни, че голяма част от суровия петрол за страната идва от Азербайджан по дългосрочни договори.
„Около 70% от доставките на суров петрол за Лукойл са от Азербайджан и са по дългосрочен договор с твърди цени. Само около 30% са от страни от региона на Близкия изток“, посочи финансовият министър.
Според него маршрутът на тези доставки през Черно море не е застрашен от военните действия, което намалява риска от сериозни сътресения на българския пазар на горива.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
