„Всички казват, че имам голяма власт. Но в какво се състои властта?...Мога ли да влияя на правителства? Започвам да мога…“.
През 1995 г., когато изрича тези думи в серия от интервюта с инвестиционния стратег Байрън Виен, US милиардерът и спекулант Джордж Сорос вече е осигурил стабилна основа за мрежата си за задкулисно влияние „Отворено общество“, разполагайки свои пешки на шахматната дъска на света във всяка точка, която би му помогнала да постигне основната му цел да „влияе на световния ред“. 30 години по-късно всички сме свидетели на резултата от тези му действия – блокирано от вътрешни противоречия ООН, неспособно да се справя със задачата, с която бе създадено (да осигурява спазването на международния ред и право) и отслабен Европейски съюз с редица институции, проядени от либерализма и „джендър“ идеологията и минирани от проксита на международния спекулант.
Връщането в Белия дом на US президента Доналд Тръмп стартира оздравителен процес по отслабване на хватката на Сорос върху глобалните процеси, но мрежата на „Отворено общество“ продължава да се опитва да запази корумпиращото си влияние на световната сцена чрез пешките, които успя да инсталира през годините. В това число и в България, която - бидейки член на ЕС от вече десетилетия, е част от плана на Сорос за влияние върху международния ред. Но не като ключов играч на масата за вземане на решения, а като част от миманса, подкрепящ геополитическите му схеми.
Видяхме го нагледно и в петък, когато едно на пръв поглед напълно логично действие на страната ни по ратификация на ползотворен за държавата международен ангажимент се оказа повод за двучасови бурни спорове в Народното събрание и скандален отказ на служебното правителство да изпълни парламентарно решение.
Хроника на едно ново начало
На 22 януари, на Световния икономически форум в Давос, по инициатива на американския държавен глава, беше учреден нов международен орган – Съвета за мир. Институция, чиято първа цел е да отговаря за развитието на Газа, но има амбициите – на фона на доказалото се като неспособно да изпълнява функциите си ООН, да постави ново начало и да разрешава конфликти и в други невралгични точки по света.
Към момента в списъка на страните-основателки са 22 държави, а още почти дузина са в ролята на наблюдатели. Сред тях са държавите-членки на ЕС Кипър, Чехия, Румъния, Италия, Словакия и Финландия. Покана за членство получи и самият Европейски съюз като цяло, като Брюксел към момента продължава да я обмисля и също заема ролята на наблюдател.
Генерален директор на Съвета за мир за развитието на Ивицата Газа е бившият външен министър на България Николай Младенов, а страната ни се нареди сред държавите-основателки на инициативата с подписа на тогавашния министър-председател на България Росен Желязков. За да влезем напълно във функциите си, обаче, членството ни трябва да бъде ратифицирано от Народното събрание.
Вместо да внесе темата и да предостави на НС окончателното решение, както е по Конституция, поелият междувременно кормилото на властта служебен кабинет на Андрей Гюров, не само отказва да го направи, но стана ясно, че е пратил и нота до администрацията на Тръмп. С нея уведомява Белия дом, че България временно няма да спазва Устава на Съвета за мир. Като причина правителството е посочило именно липсата на ратификация на НС, но премълчава, че отказва да внесе проекторешение за нея и така блокира служебно процеса.
За да сложи край на тази игра на котка и мишка с парламентаристите от страна на правителството „Гюров“, в началото на седмицата лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски внесе искане Народното събрание да задължи кабинета да внесе в парламента проектозакон за ратификация на членството ни в Съвета за мир. „С това решение Народното събрание в изпълнение на Конституционните си правомощия ще се произнесе относно членството на България в Борда за мир. Това е нашият отговор на опитите на служебния кабинет да въведе в заблуда евроатлантическите партньори на страната ни, предизвиквайки дипломатически интриги, за да обслужи чужди финансово-политически интереси на компрометираните политически формации, които ги създадоха“, аргументира се Пеевски.
Така, в петък, със 100 гласа „за“ на ГЕРБ, ДПС-Ново начало и ИТН срещу едва 54 „против“ и „въздържал се“ от ПП-ДБ, „Възраждане“, „Величие“ и БСП, Народното събрание задължи кабинета „Гюров“ да внесе проекторешение за ратификация на членството ни в Съвета за мир. До това обаче се стигна след двучасови бурни скандали в пленарната зала, в които ясно си пролича
кои са евроатлантическите формации в НС и кои – защитаващи задкулисни интереси,
противоречащи на геополитическата ориентация на страната ни и на шанса за ново начало и за България в глобалните процеси. Начало, което ще я извади от ролята на клакьор в миманса и я поставя на световната маса за решения.
Абсурдното е, че още преди НС да се произнесе, самият служебен премиер Андрей Гюров даде знак, че ще направи всичко възможно да не се стигне до ратификацията, като заплаши, че ще даде парламентарното решение на Конституционния съд.
Каква е причината за този нелогичен и газещ основите на парламентарната република отпор на кабинета „Гюров“ и на ПП-ДБ, от чийто представители всъщност е съставено почти изцяло служебното правителство е въпрос, чийто отговор се крие именно в споменатите от Пеевски „чужди финансово-политически интереси“. Те си имат име и то е – Сорос и неговото „Отворено общество“, чиито проксита в България са партиите, НПО-тата и медиите, свързани с корпоративно-олигархичния кръг „Капитал“ на бизнесмена Иво Прокопиев, а презокеанските им приятели - американската демократическа партия или поне част от същата. Или казано просто - зловредната неолиберална общност в Америка и Западна Европа.
ПП-ДБ са най-отявлените проводници на интересите им
на политическата сцена, а със служебния кабинет, оглавен от бившия депутат и ексшеф на парламентарната група на формацията Андрей Гюров, мрежата на „Отворено общество“ и кръга „Капитал“ получи инструмент, с който отново се опитва да управлява задкулисно държавата ни. Във вътрешен план това означава толериране на зловредни процеси, като тези, довели до трагедията „Петрохан“, от която лъсна, че именно фигури, свързани с ПП-ДБ, са отговорни за създаването, функционирането и превръщането в „държава в държавата“ на педофилската секта на Ивайло Калушев, довела до погубването на живота на 15-годишно дете и до почернянето на бъдещето на все още неназован брой други невръстни жертви на мрежата. Факт, заради който служебното правителство на Андрей Гюров вече е познато в публичното пространство като кабинета „Петрохан“, тъй като първата му работа беше да стартира процеса по заличаване на следите, свързващи ПП-ДБ със сектата на Ивайло Калушев.
Във външнополитически план пък, инсталирането на кормилото на изпълнителната власт на лица, пряко свързани с мрежата на Сорос и Прокопиев, означава превръщане на държавата ни отново в прокси на международния спекулант в опитите му да минира всяка инициатива на US президента републиканец Доналд Тръмп за спиране на военните конфликти, отслабващи икономиките на САЩ и ЕС и тласкащи света на ръба на самоунищожението.
На този фон, случилото се в петък в Народното събрание за пореден път демонстрира, че в България продължават да съществуват два свята, единият от които – този на ПП-ДБ и на кукловодите им от тандема Сорос-Прокопиев, е не само излишен, но и пагубен за държавата. И е крайно време да бъде изпратен в миналото. Възможност, която всички ние – като общество-имаме на парламентарните избори на 19 април. Избори, които дават шанса не само да се отърсим от политико-корпоративната секта, довела до трагедията „Петрохан“, но и да ни върне в кухнята на геополитическия процес по вземане на решения. За да престанем да сме част от „менюто“ и да заемем полагащата ни се роля на активен играч на масата.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
