Ръководството на „Информационно обслужване“ ще бъде сменено, а целта е държавата най-после да получава по-бърз и по-качествен софтуер за собствените си нужди. Това заяви министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев в ефира на Нова телевизия.
Той обяви, че скоро ще бъде свикано ново общо събрание, на което ще има промени в управлението на дружеството. Политическото послание е ясно - след години скъпи, разпокъсани и често неудобни електронни системи кабинетът иска да покаже, че дигиталната държава няма да остане лозунг, а ще стане управленски приоритет.
Смяна в дружеството, което прави софтуера на държавата
„Ще свикаме съвсем скоро ново общо събрание, на което ще има промени в ръководството на „Информационно обслужване“ с цел да ускорим темпа и качеството на произвеждане на софтуер за държавните нужди“, заяви Василев.
„Информационно обслужване“ е ключово дружество за електронното управление, защото през него минава значителна част от технологичната инфраструктура на администрацията. Затова заявката за смяна на ръководството не е просто кадрова новина, а сигнал, че новото министерство търси контрол върху мястото, където се произвеждат системите, от които зависят гражданите, бизнесът и институциите.
Посланието на Василев е, че държавата има основа, но тя е хаотична и често проблемна. „Като общество и държава можем много повече, моята амбиция е да надградим това, което имаме в момента, защото то е доста хаотично, понякога проблемно. Ще работя за това да направим административните услуги бързи, лесни и удобни за гражданите и бизнеса“, каза министърът.
Край на хартията, която държавата сама изисква
Един от най-силните акценти в думите на Василев е свързаността между системите. Според него през следващите месеци темпото трябва да бъде ускорено, за да няма нужда гражданите да вадят документи, които държавата вече притежава или сама е издала.
Това е удар в сърцето на един от най-дразнещите административни абсурди - човек да обикаля институции, за да доказва пред държавата нещо, което държавата вече знае. Ако това бъде изпълнено, дигитализацията ще престане да означава просто електронни формуляри и ще започне да означава реално облекчение.
Василев даде като положителен пример Националната здравна информационна система. По думите му тя вече съдържа над 770 милиона електронни записи, а повече от 380 хил. българи имат достъп до здравните си досиета и могат да следят в реално време как и къде отиват средствата. Министърът заяви, че се работи и по надграждане на електронните системи в здравеопазването.
Милиард евро за незадоволителен резултат
Най-тежката политическа оценка дойде с числото за похарчените средства. „Около 1 млрд. евро са похарчени за последните 5 години за подобен тип системи, а качеството на изпълнение е незадоволително“, каза Василев.
Това изречение превръща темата от техническа в политическа. Ако държавата е похарчила около 1 млрд. евро за електронни системи, но резултатът остава хаотичен, неудобен и незадоволителен, въпросът вече не е само кой пише софтуера. Въпросът е кой е възлагал, кой е контролирал, кой е приемал изпълнението и защо гражданите продължават да плащат за дигитализация, която често не усещат като услуга.
Василев заяви, че ще се работи за по-висока ефективност при разходването на публичните средства и при развитието на електронните услуги. „Сега имаме премиер и кабинет с политическата воля да направим едно ускорено темпо на въвеждане на електронни услуги във всички сфери“, каза той.
Дигиталният портфейл - закъснение, което вече тежи
Министърът призна и сериозно изоставане по дигиталния портфейл - инструментът, който трябва да бъде входна точка към държавните услуги и да даде на гражданите електронна самоличност в телефона.
„България е задължена да го направи, но това е един от големите проблеми, които заварих като министър. Проблемът е, че България от 3 години трябва да направи този дигитален портфейл, но това, което заварих в министерството е почти никаква свършена работа за изграждане на такъв портфейл“, заяви Василев.
Той е възложил до края на годината да се направи всичко възможно България да разработи дигитален портфейл, за да отговори на европейските изисквания и да въведе дигитална самоличност. Според поетия ангажимент към Европейската комисия това трябва да стане до края на тази година, макар министърът да допусна, че може да има леко забавяне.
Личната карта в телефона като вход към държавата
Василев описа дигиталния портфейл като бъдещия ключ към административните услуги. „Пред държавата това ще бъде един вид като личен документ за самоличност, който ще е в телефона“, каза той.
Това е големият залог на темата. Ако бъде направен както трябва, дигиталният портфейл може да промени начина, по който гражданите общуват с институциите. Ако бъде направен лошо или на парче, ще се превърне в поредната скъпа система, която обещава удобство, но произвежда нова бюрокрация.
Затова смяната в „Информационно обслужване“ идва като тест за реалната воля на кабинета. Лесно е да се каже, че електронните услуги трябва да бъдат бързи и удобни. Трудното е да се спре моделът, при който милиони се харчат, системите не си говорят, сроковете се изпускат, а гражданите пак стоят пред гише.
Новото министерство вече е натоварено с очакването да събере в една посока иновациите, електронното управление и дигиталната трансформация. Василев пое ресора през май, когато беше създадено Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, обединяващо дейности от досегашното Министерство на иновациите и растежа и електронното управление.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
