Парламентът се готви да гласува днес на второ четене промени в удължителния бюджетен закон, които позволяват на Министерския съвет да поеме нов държавен дълг до 3,8 млрд. евро. Сумата се равнява на 3 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт. При окончателно приемане кабинетът ще получи допълнителна възможност за заемно финансиране преди гласуването на редовен държавен бюджет.
Новият дълг минава на второ четене
Промените са част от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на държавния бюджет и бюджетите на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса. Законопроектът вече беше подкрепен на първо четене, а предстоящият вот трябва да определи окончателния му текст.
Предвиденият таван не задължава правителството незабавно да изтегли цялата сума, а му създава законова възможност да поема нови задължения до посочения размер. Решенията за конкретни емисии и заеми ще зависят от текущите нужди на бюджета, падежите по дълга и състоянието на публичните финанси.
Промяна за депутатските възнаграждения
В седмичната програма влиза и проекторешение на Петър Витанов от „Прогресивна България“ за промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предложението предвижда основното месечно възнаграждение на депутатите да бъде равно на три средномесечни заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор.
Изчислението трябва да се прави според данните на Националния статистически институт за март 2026 г. Гласуването ще покаже дали парламентът ще подкрепи обвързването на депутатските заплати с конкретен месец от статистиката за обществения сектор.
Десет делегации чакат избор
Народното събрание трябва да разгледа и десет проекторешения за състава на постоянните парламентарни делегации в международни организации. Вотът е необходим, за да бъдат определени представителите на България в съответните междупарламентарни структури.
На първо четене са предвидени и промени в Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за кредитните институции. Тези точки допълват натоварената законодателна програма, но основният политически сблъсък се очаква около разрешението за нов държавен дълг.
InvestEU влиза като първа точка в петък
Петъчното заседание трябва да започне с ратифициране на първото изменение и потвърждаване на споразумението за финансов принос между Европейския съюз и България по Раздел „Държава членка“ на програмата InvestEU. Проектът е внесен от Министерския съвет на 4 юни, след като изменението е подписано на 18 май 2026 г.
Първоначалното споразумение предвиждаше България да осигури принос от 150 млн. евро към гаранцията на ЕС, насочена към инвестиционни операции в страната. Сред посочените партньори по изпълнението са Европейският инвестиционен фонд и Българската банка за развитие.
След законодателните точки в петък е предвиден и редовният парламентарен контрол, по време на който министри трябва да отговарят на въпроси и питания на народни представители.
При първото четене на промените парламентът вече подкрепи възможността за поемане на дълг до 3,8 млрд. евро. По данни, представени в пленарната зала, към 30 април 2026 г. фискалният резерв е бил 6,8 млрд. евро. Тези средства и новият разрешен дългов лимит са различни инструменти, но и двата са ключови за финансирането на държавата при продължаващото действие на удължителния закон.
Вотът за дълга ще бъде най-важният политически тест в седмичната програма, защото предоставя на изпълнителната власт значителен финансов ресурс без приет редовен бюджет. Самото разрешение не означава автоматично изтегляне на цялата сума, но отваря широка възможност за ново финансиране. Това поставя още по-голяма тежест върху прозрачността на бъдещите решения на Министерството на финансите. Останалите точки в дневния ред вероятно ще останат в сянката на спора за новия държавен дълг.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
