Голямата част от последните 1,823 млрд. евро по Националния план за възстановяване и устойчивост се очаква да постъпи в българския бюджет около средата на декември. Това заяви вицепремиерът Атанас Пеканов по време на блицконтрола в Народното събрание. България вече е изпратила до Европейската комисия петото и последно искане за плащане по ПВУ, а Брюксел започва двумесечната си оценка на изпълнените реформи и инвестиции.
Последното искане вече е в Брюксел
Искането беше изпратено на 30 септември и е на стойност 1,823 млрд. евро. С него България отчита последните 59 етапа и цели по Плана за възстановяване и устойчивост, сред които промени в антикорупционното законодателство, тестовете за почтеност на държавните служители, обществени поръчки, водоснабдяване и канализация, енергетика и редица инвестиционни проекти.
„Финалната стъпка стана възможна след интензивна работа на правителството и парламента по приемането на ключови законодателни и структурни промени, забавяни с години“, заяви Пеканов. По думите му държавата е приключила документалната част от ангажиментите си и сега решението е в ръцете на Европейската комисия.
Комисията разполага с до два месеца, за да оцени дали заявените от България резултати отговарят на договорените показатели. Именно след приключването на тази проверка ще стане ясно каква точно част от поисканите 1,823 млрд. евро ще бъде изплатена.
Антикорупционната реформа отключи парите
Сред най-трудните условия по последното плащане са били реформите в областта на върховенството на правото и борбата с корупцията. Пеканов посочи създаването на новата независима Комисия за противодействие на корупцията като една от ключовите стъпки, които са позволили на България да поиска средствата.
„Един от основните препъникамъни пред финансовия превод бе изпълнението на дългогодишните критики на Брюксел в сферата на върховенството на правото и борбата с корупцията“, заяви вицепремиерът. По думите му създаването на комисията още в края на май е отключило значителна част от средствата.
През август Народното събрание прие и въвеждането на тестове за почтеност за държавните служители. Пеканов подчерта, че тази мярка е била планирана отдавна, но досега не е била реализирана.
Енергетиката също отключи важна част от плащането
Сериозна част от работата през последните месеци е била съсредоточена и върху енергетиката. След поредица от разговори със засегнатите страни в региона на Стара Загора Министерският съвет прие преструктурирането на Българския енергиен холдинг.
Според Пеканов с това решение е изпълнена дългогодишна препоръка на Европейската комисия, от която също са зависели значителни средства. Паралелно с реформите са отчетени инвестиции в енергийната система, включително нови мощности за съхранение на електроенергия и присъединяване на възобновяеми източници с батерии.
Напредък е отчетен и по проекти в здравеопазването, образованието, транспорта, социалната сфера и дигитализацията. Част от тях бяха сред рисковите инвестиции заради натрупани закъснения и крайния срок за приключването им.
Възможни са ограничени удръжки
Пеканов предупреди, че пълният размер от 1,823 млрд. евро все още не е гарантиран. Европейската комисия трябва да провери всяка от отчетените цели, като към края на ноември се очаква да стане ясно дали ще има финансови корекции.
Един от оставащите въпроси е незавършеният избор на петия член на антикорупционната комисия. Ако Брюксел приеме, че отделни показатели не са изпълнени напълно, част от средствата може да бъде удържана.
Очакването на правителството обаче е голямата част от сумата да бъде одобрена и да постъпи в бюджета около средата на декември. Това ще бъде петото и последно плащане за България по Националния план за възстановяване и устойчивост.
