Европейската комисия предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз за това, че не е транспонирала изцяло Директивата относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. С нея се определят основните правила за организацията и функционирането на електроенергийния сектор на ЕС.
Крайният срок, в който държавите членки трябваше да транспонират директивата в националното си законодателство, беше 31 декември 2020 г., съобщиха от ЕК. След като разгледа отговорите, представени от България, и нотифицираните оттогава национални мерки за транспониране, Комисията счита, че България все още не е транспонирала изцяло директивата, предава БГНЕС.
Комисията също така предяви иск пред Съда на ЕС срещу България (INFR(2023)0192) за това, че не е транспонирала правилата на ЕС от Директивата за наетите превозни средства (Директива (ЕС) 2022/738). Тя определя минимални стандарти за използването на наети превозни средства, наети без шофьори, за превоз на стоки. Държавите членки трябваше да транспонират директивата в националното си законодателство и да се съобразят с нейните разпоредби до 6 август 2023 г. Оттогава България е уведомила за някои национални мерки за транспониране. Службите на Комисията обаче стигнаха до заключението, че е транспонирана само една разпоредба от директивата, която определя доказателството за съответствие. Повече информация можете да намерите в съобщението за медиите.
Европейската комисия изпрати допълнително официално уведомително писмо на България (INFR(2024)2241) поради неспазване на Законодателния акт за цифровите услуги (Регламент (ЕС) 2022/2065). Комисията счита, че България все още не спазва изискванията, като не е определила и оправомощила Комисията за защита на личните данни и Съвета за електронни медии — национални органи, които да допълнят националната рамка за прилагане на Акта.
Комисията изпрати допълнително мотивирано становище до България (INFR(2015)2018) за изменение на законодателството относно придобиването на земеделска земя в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз. Българският Закон за собствеността и ползването на земеделските земи изисква физическите и юридическите лица, които желаят да придобият земеделска земя в България, да са пребивавали или установени в страната повече от пет години. Въведените през 2014 г. национални правила наложиха значителни ограничения върху придобиването на българска земеделска земя от нерезиденти и новоучредени субекти.
Комисията също така изпрати мотивирано становище на България за това, че не е уведомила за мерките за пълно транспониране на Директивата относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване (Директива 2012/19/ЕС) и Директивата относно договорите за потребителски кредити (Директива (ЕС) 2023/2225).
