Български плодове се превръщат в отпадък, докато производителите броят загубите си. Това е една от най-горещите теми през последните дни, след като земеделци в Сливенско излязоха на протест и блокираха пътища заради ниските изкупни цени на продукцията=
В региона се отглеждат около 10 хиляди декара праскови, което превръща Сливенско в един от големите центрове на прасковопроизводството в страната. Тази година обаче значителна част от реколтата останала по дърветата или изгнила на земята, защото за нея няма достатъчно пазар.
Предлаганите от прекупвачи цени стигат едва до 40–50 евроцента за килограм. За производителите това е сума, която в много случаи не покрива дори направените разходи.
„Може би от 2000 до 3000 тона праскови останаха по градините за тази година. Просто нереализирана продукция на индустриална праскова. Десертната праскова също е много от нереализираната продукция“, заяви председателят на сдружение „Българска праскова“ Коста Петров пред bTV.
По думите му проблемът вече е толкова сериозен, че производителите настояват за конкретни мерки от държавата.
След среща с министъра на земеделието те са получили уверения за подготовка на специален бюджет за сектор „Плодове и зеленчуци“, както и за мерки, които да осигурят необходимата ликвидност на стопаните.
Когато реколтата струва по-скъпо от самото ѝ продаване
Истинският абсурд за земеделците е, че зад всяка праскова стоят разходи – за препарати, торене, вода, техника, работници и транспорт.
Когато изкупната цена падне под себестойността, брането започва да изглежда безсмислено.
В крайна сметка плодът остава по дървото.
След прасковите на дневен ред вече са и сливите.
Земеделският производител Апостол Апостолов предупреждава, че в момента в страната има много добра реколта от сливи, но и тя е изправена пред проблеми с реализацията.
„Миналата седмица преработвателните предприятия ни предлагаха по 20–22 евроцента. Вече има оферти за 28–30 евроцента“, обяснява той.
При около 30 евроцента за килограм производителите вече имат шанс да покрият разходите си. Само че пазарът остава тесен.
Няма къде да отиде продукцията
Според Апостолов проблемът е двоен – липсват достатъчно преработвателни предприятия и реален пресен пазар.
По думите му пресният пазар е силно концентриран, а производителите трудно намират алтернативи, когато големите купувачи определят условията.
Коста Петров също говори за сериозни проблеми при реализацията на плодовете и предупреждава, че ако ситуацията със сливите се повтори, напрежението в сектора ще нарасне още повече.
Той прогнозира, че с началото на кампанията при сливите недоволството може да се разрасне и да доведе до нови протести.
За производителите въпросът вече не е само колко ще спечелят от реколтата.
Въпросът е дали изобщо ще успеят да я продадат.
Тонове български плод остават на полето
Така една от най-странните картини в българското земеделие тази година е продукцията, която е произведена, но няма път до потребителя.
Праскови гният под дърветата. Други са свалени, само за да бъдат изхвърлени.
Стопаните гледат реколтата си и смятат дали има смисъл да харчат още пари за събирането ѝ.
А след няколко седмици на същия въпрос могат да бъдат изправени и производителите на сливи.
