Десетки контейнери с различни товари се носят в Черно море след атаката с три морски дрона срещу контейнеровоза край нос Калиакра, който впоследствие потъна. Сред превозваните стоки има химикали, киселини, литиево-йонни батерии и хранителни продукти, което поражда опасения за евентуално замърсяване на морето. Засега изследванията не показват замърсяване, свързано с инцидента, но експертите предупреждават, че опасността може да се прояви и по-късно. Българските институции вече извършват засилен мониторинг на морската вода, съобщава БНТ.
Опасните контейнери се движат на юг
Според моделиранията на Висшето военноморско училище във Варна плаващите контейнери следват основното морско течение от север на юг, покрай българското Черноморие. Това означава, че част от тях могат да се придвижат на значително разстояние от мястото на потъването на кораба.
Не е сигурно, че контейнерите ще достигнат брега. Специалистите обаче предупреждават, че дори да потънат на морското дъно, рискът няма да изчезне. Солената вода постепенно разрушава металните им конструкции и с течение на времето може да доведе до изтичане на опасни вещества.
Директорът на Басейнова дирекция Явор Димитров обясни пред БНТ, че морската вода е силно корозионна и при продължителен престой на дъното контейнерите могат да загубят своята херметичност. Това налага наблюдението да продължи и след приключването на непосредствената опасност за корабоплаването.
Какво показват първите проби
По разпореждане на Министерството на околната среда и водите Басейнова дирекция извършва изследвания на морската вода от началото на инцидентите с плавателни съдове в Черно море.
Последните проби са взети в районите на Дуранкулак, Шабла и Калиакра, както и от две точки по Южното Черноморие. Изследват се показателите за тежки метали, нефтопродукти и физико-химичното състояние на водата. „Към момента от началото на този мониторинг не отчитаме превишения по нито един от показателите“, заяви Явор Димитров.
Изключение е пунктът в Созопол, където е установено повишено съдържание на амониев азот. Специалистите обаче подчертават, че засега няма основания то да бъде свързвано с инцидентите с корабите. При необходимост мониторингът може да бъде разширен с допълнителни пунктове и нови показатели, в зависимост от характера на евентуалното замърсяване.
Има ли опасност от нефтен разлив
Освен съдържанието на контейнерите институциите следят и за възможно изтичане на корабно гориво от потъналите плавателни съдове.
Според Димитров, ако използваното гориво е газьол, опасността от сериозно замърсяване е по-малка, тъй като той се изпарява сравнително бързо. По-тежките нефтени фракции обаче могат да образуват тънък филм върху морската повърхност.
До момента подобно замърсяване не е установено в нито един от наблюдаваните пунктове. Допълнително успокоение дават изчисленията на Националния институт по метеорология и хидрология. Според направените модели при настоящите метеорологични условия евентуален нефтен разлив не се очаква да достигне българския бряг.
Нови резултати се очакват в понеделник
За вземането на проби институциите използват и плавателен съд, предоставен от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Той позволява изследвания на морската вода на разстояние до една морска миля от брега. „Ние сме готови да реагираме във всеки един момент“, увери Явор Димитров.
Окончателните резултати от последните лабораторни изследвания се очакват най-рано в понеделник. От Басейнова дирекция съобщиха, че ще ги оповестят своевременно, а наблюдението на българското крайбрежие ще продължи и през следващите дни.
