Министерството на земеделието търси възможности за допълнително подпомагане на животновъдите, отглеждащи месодайни крави, след тежката суша през миналата година. От 10 ноември започва приемът на заявления за кризисна подкрепа, но стопаните от месодайното направление не попадат сред получателите на предвидената помощ. Това предизвика недоволство сред фермерите, които обявиха национален протест пред Народното събрание на 11 ноември, съобщава бТВ.
От земеделското министерство обаче посочиха, че се разглеждат два варианта за осигуряване на допълнителни средства за засегнатите стопанства.
Сушата засегна еднакво месодайните и млечните ферми
Стоян Христов отглежда 140 крави от породата „Българско сиво говедо“ във великотърновското село Присово. През последните две лета му се е налагало да транспортира вода за животните заради пресъхналите водоизточници. Разходите му са нараснали значително и заради високите цени на фуражите.
„Никога досега в моята кариера не са разделяли говедовъдството на месодайно и млекодайно при кризисните мерки. Нарочно сме на този кръстопът - между три землища, и трите землища са засегнати“, разказва животновъдът.
Той даде пример със съседна ферма за млечни крави, която ще получи подпомагане, въпреки че условията за отглеждане на животните са били практически еднакви.
„Сушата каквато е била при мен, такава е при колегата, добивите ни са едни и същи, неговите крави са пасли 4 месеца на паша и моите крави са пасли 4 месеца. И двамата сме купували еднакво скъпи фуражи, и двамата сме направили еднакво големи разходи. Неговите крави ще получат субсидия, а моите крави няма да получат подпомагане“, обясни Христов.
Животновъдите настояват за равнопоставеност
Други стопани от региона също поставиха въпроса за критериите, по които се разпределят кризисните средства. „Оказа се, че месодайните крави не трябва да пасат, не трябва да ядат, сушата тях не ги бърка. Не виждам каква е разликата между една месодайна и една млечна крава - и едната яде, и другата яде“, коментира Петър Дундин от Присово.
Ивелин Кралев от село Кладни дял също разказа за сериозните разходи, които стопанството му е направило през засушливите месеци. „Не разполагаме с много пасища, купуваме земи, чистим тръни, влагаме постоянно средства. Цяло лято разкарваме вода, защото нашите пасища нямат вода, и ходим с цистерна и разкарваме вода на животните. Купуваме много скъпи фуражи, в момента са на много сериозни цени“, посочи той.
Подобни затруднения е изпитал и Иван Райков от село Тодювци. „Вода около два месеца транспортирах, за да мога да си поя животните. Също почнах да храня грубия фураж - сеното, което бях събрал юли, и в началото на февруари всичко беше приключило и трябваше да се купува отново фураж“, разказа фермерът.
Министерството разглежда два варианта за допълнителна помощ
От Министерството на земеделието обясниха пред бТВ, че европейският регламент за кризисно подпомагане поставя конкретни условия за отпускането на средствата. Едно от основните изисквания е нанесените щети да са довели до загуба на най-малко 30% от средногодишното производство спрямо предходните три години.
Ведомството вече разглежда възможности за подкрепа и на стопанствата, които не попадат в обхвата на предвидената кризисна интервенция.
Единият вариант е пренасочване на остатъчни средства от млечното към месодайното направление по обвързаната подкрепа за 2026 г.
Другата възможност е използването на свободен финансов ресурс по схемата de minimis. Според предварителните разчети тези средства могат да бъдат насочени към месодайното и млечното говедовъдство, както и към овцевъдството в областите извън обхвата на кризисната помощ.
Докато се обсъждат възможностите за допълнително финансиране, животновъдите продължават подготовката за обявения на 11 ноември национален протест пред парламента.
