София се нарежда сред сравнително достъпните европейски столици за покупка на жилище, но събирането на първоначалната вноска остава сериозно изпитание за българските семейства. Двустайният апартамент в столицата струва приблизително осем годишни брутни заплати, докато в Прага са необходими 17, а в Братислава - 14. Това показват ориентировъчни изчисления на SORENDA Real Estate, които разкриват и интересна тенденция - въпреки по-ниските цени Варна и Бургас са по-труднодостъпни за местните купувачи от София. Данните на Евростат сочат още, че през последното десетилетие доходите в България са нараствали по-бързо от жилищните цени.
Осем годишни заплати за апартамент в София, 17 в Прага
Разликите между европейските столици са впечатляващи. Според проучването на SORENDA Real Estate за двустайно жилище в София са необходими приблизително осем годишни брутни заплати, колкото и в Букурещ. В Белград и Будапеща покупката се равнява на 11 годишни възнаграждения, в Братислава - на 14, в Атина - на 16, а в Прага - на цели 17.
Тези числа поставят българската столица в сравнително благоприятна позиция, но не означават, че средностатистическият купувач може лесно да си позволи собствен дом. Сравнението е направено с брутните възнаграждения, докато реалните възможности за спестяване зависят от парите, които остават след данъците, осигуровките и всекидневните разходи.
Данните на Евростат показват положителна промяна за България. Между 2015 и 2025 г. съотношението между жилищните цени и доходите се е понижило с 16,2%, докато средно за Европейския съюз се е увеличило с 6,8%. По този показател страната ни се нарежда на трето място по спад след Румъния с 42,8% и Финландия с 25,2%.
В противоположната посока се движат Португалия, където съотношението е нараснало с 60,8%, Нидерландия с 34,3%, Унгария с 26,5% и Чехия с 25,8%. Понижението в България не означава, че имотите са поевтинели, а че доходите са изпреварили поскъпването им през разглежданото десетилетие.
Голямата пречка - до 96 000 евро преди ипотеката
За купувачите обаче най-сериозното изпитание често започва още преди посещението в банката. Управителят на SORENDA Real Estate Евгени Василев посочва пример с тристаен апартамент в София на цена между 300 000 и 320 000 евро. При изисквано самоучастие от 20 до 30% семейството трябва предварително да разполага със собствени средства между 60 000 и 96 000 евро.
Към тази сума се добавят нотариалните такси, местният данък, разходите по сделката, довършителните работи и обзавеждането. Така дори домакинство с достатъчно високи доходи, за да обслужва редовно ипотечен кредит, може да отложи покупката с години заради необходимостта да натрупа първоначалната сума.
Според Василев достъпното ипотечно кредитиране не премахва този проблем. Ако купувачът реши да финансира част от самоучастието с потребителски заем, това увеличава общите му задължения и месечната финансова тежест.
Варна и Бургас по-труднодостъпни от София
Още по-интересна картина разкрива сравнението между големите български градове. При апартамент с площ 80 кв. м ориентировъчната цена е около 200 000 евро в София, 158 000 евро във Варна, 132 000 евро в Бургас, 126 000 евро в Пловдив и 115 000 евро в Русе.
На пръв поглед столицата изглежда най-скъпа. Когато обаче цените се съпоставят със средните местни възнаграждения, подредбата се променя.
За подобно жилище във Варна са необходими 9,7 годишни брутни заплати, в Бургас - 9,3, а в София и Пловдив - по 8,6. Най-благоприятно сред разглежданите градове е съотношението в Русе, където покупката се равнява на 8,1 годишни възнаграждения.
Така жилище във Варна струва приблизително 42 000 евро по-малко от сходен апартамент в София, но изисква около една допълнителна годишна заплата. Причината е разликата в доходите между двата града. Изчисленията използват офертни цени и данните на Националния статистически институт за средните брутни възнаграждения през второто тримесечие на 2026 г.
Истинската цена на жилището се разбира след покупката
„По-ниската покупна цена невинаги означава по-евтино жилище в дългосрочен план“, подчертава Евгени Василев. Според него все повече купувачи обръщат внимание не само на ипотечната вноска, но и на разходите, които ще имат след нанасянето.
Отоплението, охлаждането, поддръжката на сградата, паркирането и транспортът могат значително да увеличат месечния бюджет. При по-старите жилища допълнителен риск са бъдещите ремонти на покрива, инсталациите и общите части, докато при новото строителство значение имат довършителните работи и енергийната ефективност.
„Лошата поддръжка може за 10-15 години да обезцени дори първоначално качествен проект“, предупреждава Василев.
Експертът откроява и значението на инфраструктурата. Жилище в развиващ се квартал може да има потенциал за поскъпване, но липсата на обществен транспорт, училища или достатъчно паркоместа създава разходи още от първия ден. Затова при избора на имот трябва да се отчитат както очакваното развитие на района, така и реалните условия, при които семейството ще живее непосредствено след покупката.






















