Току-що приетите промени в Закона за движението по пътищата,
насочени към ограничаване на случаите на шофиране след употреба на алкохол и наркотици, предизвикаха сериозни реакции от страна на експерти в сферата на транспортната безопасност и правото.
„Промени няма — всичко е старо, но в уголемен размер“,
заяви пред НоваНюз Красимир Георгиев от Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България по повод завишаването на глобите. Според него мерките се свеждат до механично увеличаване на санкциите, без да се адресират реалните причини за тежките катастрофи. „Какво ще подобри безопасността, ако сте си забравили книжката и вместо 10 лева ви глобят 30“, попита той риторично, като посочи липсата на адекватна дигитализация и контрол.
По думите му в страните с ниски нива на пътна смъртност като Швеция документите се проверяват електронно, а глобите имат възпитателен характер, защото се налагат с безкомпромисен контрол.
По-сериозни санкции се предвиждат за отказ от тест за алкохол и наркотици. Тогава, при причинено пътно произшествие, нарушителят вече може да получи до една година лишаване от свобода. Георгиев подкрепи мярката, но отбеляза, че у нас липсва практическа ефективност. „В нормалните страни отказът не е опция — качват те в патрулка и в болницата ти взимат кръв“, коментира той.
От своя страна адвокат Силвия Петкова също критикува подхода на законодателя. „Това напомня на ковид мерките – щом не се спазват старите, ще наложим по-тежки“, заяви тя.
Юристът подчерта, че липсата на контрол е основният проблем, а не размерът на глобите. Според нея увеличението е логично на фона на инфлацията, но не е достатъчно, за да повиши безопасността.
Адвокат Петкова постави акцент върху статистиката, според която най-честите причини за катастрофи са превишена скорост и неправилни действия на водача — фактори, които трудно се санкционират без физически контрол на пътя. „Няма полицейски патрули, а без контрол няма и ефект от наказанията“, твърди тя.
Двамата събеседници бяха единодушни, че у нас се залага единствено на финансовите санкции, без да се търси дългосрочна стратегия, основана на експертни анализи. Те подчертаха, че дори добри мерки се прилагат лошо заради неработеща администрация и формален подход към правоприлагането.
„Неизбежността на наказанието е по-важна от размера му“, подчерта Георгиев и даде пример с практиката на МВР да не изпълнява дори влезли в сила решения на Върховния административен съд. Според него институциите не зачитат правния ред, а основният фокус е върху събирането на глоби, не върху превенцията.
Още: Тротинетката става скутер
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
